Кипър (остров)
| Кипър | |
 Космическа снимка на Кипър. Тъмната ивица в центъра на острова е офиолитовият комплекс Тродос, фрагмент от океанската кора на някогашния океан Тетис |
|
 |
|
| Местоположение | Средиземно море |
|---|---|
| Страна |  Кипър Севернокипърска турска република Великобритания |
| Площ | 9251 km² |
| Население | 1 058 300 жители |
| Гъстота на нас-то | 114,398 жители/km² |
| Най-висока точка | Олимп 1952 |
 |
|
Кипър (на гръцки: Κύπρος, на турски: Kıbrıs) е третият по големина остров в Средиземно море, с площ 9 251 кв. километра. Географското му положение е в Азия. Той се простира на 240 км от изток на запад, като по ширина достига 100 км от север на юг. Кипър е расположен в североизточната част на Средиземно море на разстояние 380 км от Египет, 105 км от Сирия и 75 км от Турция.
36 % от територията се контролира от Севернокипърска турска република, 3,7 % — ООН (буферна област), 2,7 % — Великобритания (военни бази Акротири и Декелия), останалото е към Република Кипър.
Съдържание |
География[редактиране]
По-голямата част от острова е зает от гори. До северния бряг по ширина се простира планинската верига Кирения. В западната част е широка 15 км, а в източната се разширява до 25—30 км. Западната част е по-викока; отделни върхове надвишават 1000 м. Най-високата част е върхът Акроманда (1023 м). Югозападната половина на острова е зает от обширния горски масив Троодос, прорязан от надлъжни речни долини. Наи-высока е северната част, където се извисява мръх олимп Олимп (1951 м).
Между хребетите се простира полухълмистата равнина Месаория, напоявана в дъждовния период от река Акаки на запад и река Педиеос на изток. Равнината Месаория е образувана от морским отложения, предимно от Кватернера. Защитена от ветровете, тази равнина има благоприятен климат за отглеждане на зърнени култури и представлява житницата на Кипър. Полетата с пшеница и ечемик се редуват с маслинови гори, черница и портокалови дървета, а на предпланинските възвишения се редуват с лозови насаждения.
Спускайки се на изток и югоизток, равнината Месаория преминава в крайбрежните низини на заливите Амохостос и Ларнака.
В Кипър се наблюдават резки контрасти на ландшафта: ярко-зелените горички на маслиновите и цитрусовите култури се редуват от сухите и пожълтели предпланини, тучните ливади с пъстри цветя и насаждения от орехи — с дивите скали на обезлесените планински върхове, лазурното крайбрежие с белоснежни яхти — с прохладни хвойнови гори и ослепителни снежни шапки по върховете на Троодос.
Геоложки строеж на острова[редактиране]
Кипър се състои от няколко тектонски плочи затиснати една над друга. Югозападната и североизточната части на острова са образувани от варовикови отаечни скали, а между тях е разположен Тродоския офиолитов комплекс, представляващ фрагмент от океанската кора на Тетис. Тези най-общи черти от строежа на острова се виждат добре на космическите снимки.
Офиолитовият комплекс на Троодос е един от най-добре изучените в света. Счита се за един от еталоните на океанския тип земна кора.
Хидрография[редактиране]
Постоянни реки в Кипър почти няма. Всички са маловодни, водят началото си от планините и стават пълноводни само през есента и зимата. Болшинството от тях са къси, най-дългите достигат 50—70 км. Основният им захранващ източник са валежите. Зимните валежи ги изкарват от бреговете предизвиквайки наводнения. В горещия летен период те се превръщат в тънки ручеи, извиващи се по оголените русла, а много от тях напълно пресъхват. Наи-големите реки на Кипър са Акаки с притоците си, Педиеос и Ялиас.
Релеф[редактиране]
Бреговата линия на острова на север е изрязана и скалиста, а на юг е покрита с дълги пясъчни плажове. Това е причината почти всички морски курорти да са разположени от южната страна на острова. Общата дължина на бреговата ивица е 780 км. От самолет се наблюдават многочислени бухти и заливи, както и тъмнозелените долини опасани с кафяви гори. Ландшафтът на острова се определя от две успоредни планински вериги, отличаващи се по геолого-морфоложка структура, поради различия в произхода и формирането им. По продължение на северното крайбрежие на 125 км се простира хребетът Кирения (максимална височина 1023 м), в която с пет остри върхове се очертава планината Пентадактилос (в буквален превод «петопръста»), и ниско планинския хребет Карпас (с максимална височина едва 364 м). Многобройните скали и отвесни пропасти са образувани от отаечни скали: варовик, доломит, пясъчници и шисти. От север и от юг планинската верига е разделена на множество малки долини и оврази, които от юг са подчертано засушливи и неприветливи, а от север твърдият варовик е покрит с по-мек слой глинести почви, поради което крайбрежието тук е много заплетено. Централната и югозападната част на Кипър са заети от големия планински масив Троодос, с най-високия на острова връх Олимпос (Хионистра) (височина 1951 м). Масивът, гъсто обрасъл с гори, се простира по дължина до около 80 километра, а в ширина 25 километр. Централната му част с дължина около 30 км е образувана от вулканични скали. Олимпос е съставен от дунит, заобграден със залежи от перидотит, габро и долерит. В планината Троодос има залежи от мед, пирит, азбест и други полезни изкопаеми. Богат е на планински извори. Чистият планински въздух, живописните пътеки, мекият и приятен климат правят този район привлекателно място за отдих , особено през лятото. Планините в северната и южната част на Кипър са разделени от широката междупланинска плодородна равнина Месаория, на турски Месаря (200 м. над морското равнище) и още по-плодородния басейн Морфу. Месаория е образувана предимно от четвъртични морски утайки с излаз до морето в източна и западна посока. Защитена от северните ветрове с гори, уросявана от планински потоци, тази равнина открай време играе роля на житница на Кипър. Планините Троодос и Кирения се спущат стръмно в морето, но независимо от това, приобладаващата част на острова е удивително плоска и с равна брегова ивица. Северозападният и юго-източният край на централната равнина, т.е. околностите на Морфу и Фамагуста, включват големи участъци от широка и равнинна брегова линия. В залива Акротири и около Ларнака, а също и в югозападната част на острова, до Пафос, бреговата линия също е широка, с плоски и равни плажове. Стръмните скали са рядкост, срещайки се основно на места, където планинските васиви стръмно се спускат към морето в северната и южната страна на острова.
Климат[редактиране]
Климатът на Кипър е средиземноморски, с влажна топла зима и много горещо сухо лято. Слънчевите дни през годината варират от 300 до 350. Средногодишната температура достига +20,5°. Средната температура на най-горещия месец (август) е +35°, а най-хладния (януари) е 0°. Средната зимна температура е +15 °C, лятната +30 °C. Средногодишното количество валежи е малко: в равнините — 360—400 мм, а в планините — 700—1000 мм. Разпределението им е неравномерно. В долините и по крайбрежието е много сухо. В Месаория падат не повече от 250 мм валежи. Максимумът е в планинските райони. В Троодос валежите в някои години превишават 1000 мм. Най-влажните месеци на острова са декември и януари, като валежите са в периода октомври - април. На Кипър изключително рядко се наблюдават замръзвания под —4°. Кипърският климат се счита за един от най-здравословните в света. Сняг пада само в планината Троодос и се задържа от декември до април, като през целият период е годен за каране на ски. (В околностите на Олим от януари до март работят зимни почивни бази.) Въздухът е абсолютно чист и прозрачен, а цветовете в природата са много ярки. През пролетта сухата земя се увлажнява и островът се потапя в море от цветя. През април времето все още е неустойчиво, а морската вода е прохладна. През май започва плажния сезон, като месецът се счита за най-доброто време за отдих на море. Разликата между дневните и нощните температури все още достига 15°С°. Лятото на острова започва през средата на май и продължава до средата на октомври. Характерно е с горещината, безоблачното небе и прохладния бриз от морето. В този сезон островът е под влиянието на слой с ниско налягане, идващ от континенталния спад на налягането, с център над югозападна Азия. Средното количество валежи от януари и февруари съставлява 60 % от общото количество валежи на острова. Най-прохладното място на Кипър през лятото е западното крайбрежие в района на Пафос, където температурата е с 2-3 градуса по-ниско, в сравнение с Ларнака и Лимасол. Септември и октомври са все още ясни и слънчеви, а морската вода е пригодна за къпане. В края на октомври вечерите стават прохладни. През октомври и ноември планинските склонове на Тродос сменят цвета си, а лозниците придобиват тъмночервен и златист оттенък на фона на дълбоко синьото небе. На Кипър даже в средата на ноември човек се чувства като посред лято. Къпането в морето все още е възможно, а екскурзиите до селцата и дегустацията на вино във винарните е още по-привлекателно. Декември и януари са месеците на средиземноморската зима. Характерът на кипърската зима е променлив. Слънчевите дни се редуват с дългоочакваните дъждове. Точно през зимата пада по-голямата част от годишната норма валежи. По време на този сезон другите средиземноморски курорти са затворени. Но не и Кипър. Островът е международен бизнес център, а също така предлага на своите гости много исторически паметници и музеи. През януари започват да се появяват първите знаци на пролетта - цветовете на първите орхидеи. Към средата на февруари планинските склонове се покриват със зелен килим, а цъфтящия бадем отбелязва идването на пролетта. През март е все още прохладно (19 °C през деня и 9 °C през нощта). Ранна пролет - средата на март - е прекрасно време за пътуване до Кипър. Все оше не много горещо, макове и анемонии цъвтят сред развалините на античните градове. От април до средата на май, пролетта влиза в пълно владение на острова и заслепява с цветовете си. Това е идеалното време за разходки и пешеходен туризъм на ?Акамаски? полуостров. Най-доброто време за почивка е май, юни, а също така септември и октомври. През юли и август дневната температура превишава 35 °C, а може да достигне и до 45 °C. През лятото средната температура по бреговите райни достига до 32 °C, а в централната част на острова до 36°C. В отделни периоди може да превишава 40°C. През зимата средната температура е около 15 °C. През годината падат средно по 375 мм валежи, 300-500 мм в равнината, 500-750 мм в западните планински местности, а по върховете на планините до 1000 мм. Най-малко количество валежи падат в град Никозия, а най-много - в Кирения. Влажността на въздуха е 60-80% през зимата и 40-60% през лятото. Ветрорете са слаби, но се усилват през зимния период. Този климат е благоприятен за отглеждане на много селскостопански култури, още повече че почвата на Кипър е плодородна.
Средни температури в Кипър:
| Сезон | Средна температура през деня | Средна температура през нощта |
|---|---|---|
| зима | 10-20 °C | 5-12 °C |
| пролет | 20-30 °C | 15-20 °C |
| лято | 25-40 °C | 25-35 °C |
| есен | 15-30 °C | 10-20 °C |
Растителност и животински свят[редактиране]
Остров Кипър може да се похвали с природните си красоти. Многообразните природни условия и климатическите условия в различните райони на Кипър благоприятстват за богатата и разнообразна растителност. Изучаването на флората на острова продължава и в наши дни и продължава да радва учените с нови открития. На острова са се развили видове, които може да бъдат срещнати само тук. До момента техния брой е 110.
Погледни още[редактиране]
Население[редактиране]
Основна статия: След разделението по-голямата част от грърците-киприоти живеят на юг, а турците — на север. Общото население възлиза на 790 хил. жители, от които 160 хиляди са турци. В Кипър живеят също 17 хиляди англичани, 60 хиляди руснаци, 4 хиляди арменци. След войната от 1974 година около 180 хиляди гръцки киприоти избягаха или бяха насилствено переселени на юг. Около 42 хиляди турци преминаха на север. Само в град Пила окръг Ларнака с назначената от ООН администрация живеят двете общности.
Трудовия ресурс на Кипър е около 350 000 човека, от тях 295 000 — икономически активно население.
Религия[редактиране]
християнство
История[редактиране]
Транспорт[редактиране]
Туризъм[редактиране]
Кипър годишно се посещава от 3 млн. туристи.
Политическа система[редактиране]
Административно-териториално деление[редактиране]
Анклави и бази[редактиране]
Международен статус[редактиране]
Референдум за обединение на острова[редактиране]
Икономика[редактиране]
Забележителности[редактиране]
- Основни забележителности: могилата на Лазар, гробницата на Хала Султан, Кипърски археологически музей.
- В старата част на Фамагуста има крепост от XIV—XV век, в чиято кула е живял прототипът на Отело, венецианският пълководец Христофор Моро.
- Развалините на древния град Саламис.
- До Кирина — руините на готическото абатство Белапаис, Музеят на корабокрушенията.
- Манастирът Ставровуни е основан според преданията през 327г от Света Елена.
