Хвойна
Тази статия е за иглолистното растение. За селото в Южна България вижте Хвойна (село).
| Хвойна | |||||||||||||||||||||
 Juniperus communis |
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||
Хвойна (Juniperus) са род иглостни дървета и храсти от семейство Кипарисови. На български дребнораслата планинска хвойна с полегнало стъбло и възтъпи листа (J. communis depressa) понякога се нарича и "смрика". В зависимост от таксономичните критерии се разпознават от 50 до 67 вида, разпространени широко в северното полукълбо (от Арктика на юг до тропическа Африка, както и в планинските части на Централна Америка).
Най-характерната особеност на хвойните са техните шишарки (понякога наричани неправилно "плодове"). При тези шишарки всичките люспи са сраснали в една обща месеста обвивка и шишарките са или сферични, или продълговати. Хвойните се разделят на две секции: Секция Oxycedrus - с игловидни листа и секция Sabina - с по-дребни, люсповидни листа.
В България се срещат пет вида:
- Обикновена (синя) хвойна (J. communis L.)
- Червена хвойна (J. oxycedrus L.)
- Ниска хвойна (J. pygmaea C. Koch)
- Миризлива (казашка) хвойна (J. sabina L.)
- Дървовидна хвойна (J. excelsa M. Bieb.)
Последните два вида са редки и защитени от закона.
Хвойните съдържат в тъканите си (особено в шишарките) етерични ароматни масла, които се използват в медицината и парфюмерията. Шишарките на обикновената хвойна например се използват за ароматизиране на напитката джин.
