Атмосферно налягане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Атмосферното налягане е налягането върху всяка площ в атмосферата, предизвикано от теглото на въздуха.

Същност и значение[редактиране | edit source]

Въздухът, който ни заобикаля отвсякъде (т.е. земната атмосфера) има своя собствена маса. Тази маса оказва натиск върху земната повърхност. По-точно:

Натискът, оказан от атмосферата върху единица земна повърхност, наричаме атмосферно налягане.

Атмосферното налягане не е константна величина, което означава, че се променя постоянно. Това се дължи на нeпрекъснатото движение на въздушни маси. Атмосферното налягане също зависи и от надморската височина, на която се измерва. Обикновено атмосферното налягане се понижава с увеличаване на надморската височина. Това е причина за "пукането" в ушите, което хората усещат при относително бърза промяна във височината, например при изкачването или спускането от планина. Атмосферното налягане е свързано с редица други процеси и явления - променя се температурата на кипене на водата например. Промените в атмосферното налягане пораждат валежи и други метеорологични явления и затова се следят стриктно.

Международната единица за измерване на атмосферното налягане е паскал (означение: Pa), респ. хектопаскал (1 hPa = 100 Pa). Често използвана по-рано (извънсистемна) мерна единица е милиметър живачен стълб (mmHg), която се равнява на хидростатичното налягане, което оказва стълб живак с височина 1 mm. Атмосферното налягане на морското ниво се нарича атмосфера и е равно приблизително на 760 mmHg. Стандартното атмосферно налягане е прието за равно (точно) на 1013,25 hPa, или на (точно) 760 mmHg, откъдето следва определението на единицата милиметър живачен стълб (1 mmHg = 101 325/760 Pa≈ 133,322 368 4 Pa).

История[редактиране | edit source]

Един от първите учени, открили съществуването на атмосферното налягане, е Еванджелиста Торичели (1608-1647). През XVII век той конструира първия живачен барометър — инструмент за измерване на атмосферното налягане.

Торичели взема стъклена тръба с дължина 1 m, запоена в единия край, напълва я с живак, плътно затваря другия край на стъклената тръба с пръст и я обръща, за да потопи края ѝ в чашка с живак и да го отвори под живака. Част от живака изтича от тръбата, а в нея остава стълб с височина 760 mm.

Обяснението за това явление е, че атмосферата оказва налягане върху свободната повърхност на живака в чашката и не позволява на живака в тръбичката да се излее от нея под действието на общото хидростатично налягане върху откритата свободна повърхност в чашката. Ако атмосферното налягане се увеличи, то живакът ще се издигне в тръбата, ако намалее, то част от живака ще се излее от тръбата в чашката. Следователно атмосферното налягане винаги се уравновесява с хидростатичното налягане, което е теглото на живачния стълб в тръбичката. Така за измерител на атмосферното налягане се приема височината на живачния стълб и на практика се онагледява и измерва с тази височина, при точно стандартизирани размери за сечението на тръбата и повърхността на чашката.

Връзка на атмосферното налягане с вятъра - ветровете духат от места от по-високо към по-ниско атмосферно налягане. Области на високо атмосферно налягане са полюсите и умерените ширини, докато тропиците и екватора се характеризират с по-ниско налягане, поради по-топлия въздух.

Вижте също[редактиране | edit source]