Живак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Живакът е химически елемент, който притежава символа Hg (от гръцки hydrargyrum) и има атомен номер 80 в Периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, той е един от двата химически елемента (и единствения метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура (другият е Бром, а малко над стайна температура се втечнява и металът Галий – p.f. 302,91 K (29,76°C)). Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали. Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на златo.



Живак (Mercury), Hg
Атомен номер 80
Външнен вид сребрист течен метал
Атомни свойства
Атомна маса
(молярна маса)
200,59 а. е. м. (g/mol)
Атомен радиус 150 (157,171,176) pm
Йонизационна енергия
(първи електрон)
1007,1 (10,437) kJ/mol (eV)
Електронна конфигурация 1s2 2s26 3s2 3p6 3d10 4s2 4p6 4d10 4f14 5s2 5p6 5d106s2
Химически свойства
Ковалентен радиус 149pm
Йонен радиус 102 pm
Електроотрицателност
(по Полинг)
2,0
Електроден потенциал 28,2
Степени на окисление 1,2
Термодинамични свойства
Плътност 13546 kg/m³
Топлоекмост 0,138 J/(K·mol)
Топлопроводност 8,34 W/(m·K)
Температура на топене 234,28 K
Температура на топене - 38.89 C
Специфична топлина на топене 2,295 kJ/mol
Температура на кипене 629,9 K
Температура на кипене + 357 C
Специфична топлина на изпарение 59,229 kJ/mol
Моларен обем 14,81 (14,1) cm³/mol
Кристална решетка
Класификация на кристалните решетки ромбоедрична
Период на кристалната решетка 2,99 Å
Отношение c/a n/a
Температура на Дебай 100,00 K

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Наименованието му е от латинското име на гръцкия бог Хермес (Меркурий). Химичното му означение Hg е от гръцкото име на живака Hydrargyrum, което на гръцки означава "водно (течно) сребро".

Влияние на живака върху околната среда и човека [редактиране]

Живакът е силен невротоксин, оказващ влияние върху функциите на мозъка и на нервната система. Той е опасен за здравето както като първичен живак – срещащ се в термометрите, така и като в органична форма – т.нар. метилживак, какъвто се открива в рибата. Особено е опасно влиянието му върху бременните жени и малките деца (нараства вероятността от поява на церебрална парализа, глухота, слепота).

При възрастните хора хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура, и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.

Живакът също се използва като консервант в над 90% от ваксините днес. Все повече изследвания доказват връзката между живака и увеличаващият се брой случаи на аутизъм, автоимунни заболявания, глутенова ентеропатия и др