Менделевий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
101 ФермийМенделевийНобелий
Тулий

Md

-
Общи данни
Име, символ, № Менделевий, Md, 101
Химическа серия Актинид
Група, период, блок -, 7, f
Свойства на атома
Атомна маса 258 u
Ковалентен радиус pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация 5f137s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 31, 8, 2
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност kg/m³
Температура на топене 1100 K (827 °C)
Температура на кипене K ( °C)
Специф. топлина на топене kJ/mol
Специф. топлина на изпарение kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Специф. електропроводимост 1.3 по скалата на Полинг S/m
Топлопроводимост W/(m·K)
Йонизационен потенциал kJ/mol

Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се с символа Md.

Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес[1].
Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.[2]


Електронна обвивка

История[редактиране | edit source]

Менделевий за първи път е синтезиран от Алберт Гирозо, Глен Т. Сибург, Григорий Р. Чопин, Бернар Г. Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът 256Md е синтезиран чрез облъчване на 253Es с алфа-частици (хелийни ядра) в 60-инчов циклотрон.Елемент 101 е деветия синтезиран трансуранов елемент(елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са създадени и анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса Менделевий показвал характеристики, сходни с Тулий, който е негов естествен хомолог.[1]

Химични свойства[редактиране | edit source]

Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява по своите химични свойства други актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те - средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално. През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докаже съществуването на съединения на моновалентнен менделевиий. Опитите да се окисляват Md+3 към Md+4, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.[3][1]

Изотопи[редактиране | edit source]

Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, се отличват с най-стабилно поведение. 258Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, 260Md с период на полуразпад от 31,8 дни и 257Md с период на полуразпад от 5.52 часа. Всички на останалите радиоактивни изотопи имат полуживот по-малко от 97 минути, а по-голямата част от тях имат пеиод на полуразпад, по-малко от 5 минути. Този елемент има и 5 метастабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е 258Md( t½ = 58 мин. )[4]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Emsley, John. Nature's Building Blocks, Oxford: Oxford University, 2001. ISBN 0-19-850340-7
  2. Списание КОСМОС,С. 1963, Брой 8, с. 40.
  3. Hall, Nina, Cambridge University Press, 2000, с. 9-11.ISBN 0521452244.
  4. .Audi, G.The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties.1997