Дмитрий Менделеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Менделеев
руски учен
101
Роден 8 февруари* 1834
Тоболск, Русия
Починал 2 февруари 1907
Санкт Петербург, Русия
Местожителство Русия
Гражданство руско
Националност руско
Народност руснак
Професия химик, професор
Работил в Петербургски технологичен институт
Алма матер Петербургски педагогически институт
Известен с Периодична система на елементите
Дмитрий Менделеев в Общомедия

Дмитрий Иванович Менделеев (на руски: Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен-енциклопедист — химик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог и въздухоплавател.

Бил е професор в Петербургския технологичен институт и в Петербургския университет. Той е член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др. Бил е член-корепондент и на редица други академии на науките.

Менделеев е тъст на известния руски поет Александър Блок, който се оженил за дъщеря му Любов.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Мария Менделеева
Иван Менделеев

Дмитрий Менделеев е роден на 8 февруари (27 януари стар стил) 1834 година в Тоболск, Западен Сибир. Той е най-малкото от седемнадесетте деца на Иван Менделеев и Мария Менделеева (по баща Корнилиева), осем от които умират в ранна възраст. Бащата, Иван Менделеев, е син на свещеник от Тверска губерния, който се дипломира в Санкт Петербург и работи като учител в Тоболск, Тамбов, Саратов и отново в Тоболск. При раждането на последния си син той е директор на Тоболската гимназия. Майката, Мария Менделеева, произлиза от виден род на сибирски търговци и се жени за Иван Менделеев през 1809 година, по време на първия му престой в Тоболск.[1]

В същата година, в която се ражда Дмитрий Менделеев, баща му ослепява и се пенсионира по болест. По-късно той пътува до Москва и след операция на катаракта зрението му се възстановява, но не успява да се върне на работа и семейството трябва да преживява само от пенсията му. По тази причина те се преместват в близкото село Аремзянское, където живеещият в Москва брат на Мария Менделеева притежава стъкларска фабрика. Той ѝ поверява нейното ръководство и тя ръководи предприятието в продължение на години, издържайки семейството, напълно самостоятелно след смъртта на Иван Менделеев през 1847 година.[1]

В годината на смъртта на баща си Дмитрий постъпва в Тоболската гимназия, която завършва през 1849 година. След това Мария Менделеева с най-малките си деца Дмитрий и Елизавета прекратява деловата си дейност в Сибир и заминава за Москва, а малко по-късно — за Санкт Петербург, за да може проявяващият заложби Дмитрий да продължи образованието си.

Научна кариера[редактиране | edit source]

Менделеев

През 1850 година той постъпва в Главния педагогически институт (днес Санктпетербургски държавен университет) и през 1855 година завършва неговия физико-математически факултет,[1] след което става учител по естествени науки в Симферополската мъжка гимназия. На следващата година преподава в Одеса. През 1856 година защитава дисертация, след което му е дадена степен Магистър по химия. На следващата 1857 година става доцент в Петербургския университет в катедрата по химия. През 1865 г. става професор, преподава в Петербургския университет и едновременно в Петербургския технологичен институт. През 1876 г. е избран за член-корреспондент на Императорската Санкт Петербургска Академия на науките.През 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.

Член е на много академии на науките и научни дружества. Оставя над 1500 печатни научни труда[2] и на него е кръстен 101-ят елемент в периодичната таблица. Умира на 2 февруари 1907 година.

Личен живот[редактиране | edit source]

Женен е два пъти и има общо 7 деца. В 1862 г. сключва брак с Феозва Никитична Лещевая (Физа), която е 6 години по-възрастна от него. От този брак има 3 деца: Мария (1863) — умира като бебе, Володя (1865—1898) и Олга (1868—1950). В края на 1870-те той страстно се влюбва в Анна Ивановна Попова. От този втори брак има четири деца: Любов, Иван и близнаците Мария и Василий.[3][4][5] Д. И. Менделеев е тъст на руския поет Александър Блок, който се жени за неговата дъщеря Любов Менделеева.

Научни открития[редактиране | edit source]

Менделеев в по-късните си години

Менделеев е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, въздухоплаване, метеорология, селско стопанство, икономика и други. Най-голямото му откритие е периодичният закон за химичните елементи (1869 г.). На основата на този закон той обобщава основните принципи на неорганичната химия, като създава Периодична система на елементите и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткритите дотогава елементи — скандий („екабор“), германий („екасилиций“) и галий („екаалуминий“).

Създава също и химичната теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 г. открива абсолютната температура на кипенето. Установил общото уравнение за състоянието на газовете и коригирал уравнението на Бойл-Мариот при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието на метрологията и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни везни и теорията на тегленето.

Менделеев е един от основателите на съвременната агрохимия — пропагандира и химизацията в селското стопанство. От 1860 г. до края на живота си се занимава с нефтената промишленост в Кавказ и други нефтени райони в Русия.

В чест на големия принос на Менделеев в областта на химията и физиката в Русия се учредява награда на негово име.

В негова памет се провеждат и конгреси по чиста и приложна химия от Руската академия на науките. На негово име е кръстен химичният елемент менделеевий с атомен номер 101, чиито свойства все още не са добре изучени.

Велик руски учен-химик, професор в Петербургския университет, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и др.

Бележки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Дмитрий Менделеев в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  1. а б в Наука 1984.
  2. Каменоградская 1969-1978.
  3. Издательство ЛГУ 1964.
  4. Младенцев 1938.
  5. Тищенко 1993.
Цитирани източници
  • ((ru))  Д. И. Менделеев. Художественный альбом. АН СССР. Ленинград, Издательство ЛГУ, 1964.
  • ((ru)) Каменоградская, О. П. и др. Д. И. Менделеев. Библиографический указатель трудов. Ленинград, 1969-1978.
  • ((ru)) Младенцев, М. Н. и др. Дмитрий Иванович Менделеев, его жизнь и деятельность. Москва-Ленинград, 1938.
  • ((ru))  Летопись жизни и деятельности Д. И. Менделеева. Ленинград, Наука, 1984.
  • ((ru)) Тищенко, В. Е. и др. Дмитрий Иванович Менделеев, его жизнь и деятельность. Университетский период 1861—1890 годы. Москва, Наука, 1993. ISBN 5-02-001590-3.