Дмитрий Менделеев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Дмитрий Менделеев | |
|---|---|
 руски учен |
|
| Роден | на 8 февруари 1834 в Тоболска губерния, Русия |
| Починал | на 2 февруари 1907 в Санкт Петербург, Русия |
| Живял в | Русия |
| Гражданство | руско |
| Националност | руско |
| Народност | руснак |
| Професия | химик, професор |
| Работил в | Петербургски технологичен институт |
| Алма матер | Петербургски педагогически институт |
| Известен с | Периодична система на елементите |
Дмитрий Иванович Менделеев (на руски: Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен-енциклопедист - химик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог и въздухоплавател. Бил е професор в Петербургския технологичен институт и Петербургския университет, член-кореспондент на Петербургската академия на науките, учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, член на Лондонското кралско дружество, член на академиите на науките в Рим, Париж, Берлин и други. Той е тъст на известния руски поет Александър Блок, който се жени за дъщеря му Любов.
[редактиране] Биография
Дмитрий Иванович Менделеев е роден в село Верхни Аремзяни, недалече от Тоболск. Той е седемнадесетото и последно дете в семейството. Майка му произхожда от известен стар знатен род. В същата година, в която се ражда - 1834, баща му ослепява, а умира през 1847 г. В годината на смъртта на баща си Дмитрий постъпва в Тоболската гимназия. През 1855 г. завършва физико-математическия факултет на педагогическия институт в Петербург. Получава златен медал и една година по-късно защитава дисертация.
Започва кариерата си като учител. В периода между 1857 и 1890 г. преподава в Петербургския университет и едновременно в Петербургския технологичен институт. В 1890 напуска Петербургския университет заради конфликт с министъра на образованието, който по време на студентските вълнения отказва да приеме от Менделеев студентската петиция. От 1892 г. става учен-пазител в Главната палата за мерки и теглилки, която днес носи неговото име.
Женил се е два пъти и има общо 7 деца. Оставил е над 500 печатни научни труда и на него е кръстен 101-ят елемент в периодичната таблица.
[редактиране] Научни открития
Менделеев е автор на фундаментални изследвания по химия, физика, метрология, въздухоплаване, метеорология, селско стопанство, икономика и други. Най-голямото му откритие е периодичният закон за химичните елементи (1869 г.). На основата на този закон той обобщава основните принципи на неорганичната химия, като създава Периодична система на елементите на химичните елементи и пръв в историята на химията предсказва съществуването и свойствата на все още неоткритите дотогава елементи — скандий („екабор“), германий („екасилиций“) и галий („екаалуминий“).
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, оттук на долу има неверни факти и неща за оправяне. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Създава също и химичната теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 г. открива абсолютната температура на кипенето. Установил общото уравнение за състоянието на газовете и коригирал уравнението на Бойл-Мариот при прилагането му към реалните газове. Допринася за развитието на метрологията и усъвършенстване на метрологичните уреди, конструкцията на точни везни и теорията на тегленето.
Менделеев е един от основателите на съвременната агрохимия — пропагандира химизацията в селското стопанство. От 1860 г. до края на живота си се занимава с нефтената промишленост в Кавказ и други нефтени райони в Русия.
В чест на големия принос на Менделеев в областта на химията и физиката в Русия се учредява награда на негово име. В негова памет се провеждат и конгреси по чиста и приложна химия от Руската академия на науките. На негово име е кръстен химичният елемент менделевий с атомен номер 101, чиито свойства все още не са добре изучени.
