Томск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томск
Томск
— град —
Знаме    Герб
Street Scene in Tomsk - Russia.JPG
Русия
Red pog.png
Томск
Томска област
Red pog.png
Томск
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Федерален субект Томска област
Район
Надм. височина 80 m
Население (2014) 557 179 души
Кмет Иван Кляйн
Основаване 1604 г.
Град от 1629 г.
Пощенски код 634xxx
Телефонен код +7 3822
МПС код 70
Часова зона UTC+7
Официален сайт http://www.admin.tomsk.ru/
Томск в Общомедия

Томск (на руски: Томск) е град в Русия, административен център на Томска област в Западен Сибир. Населението му е около 557 000 души (2014), което го поставя на 34-то място по население в страната. Градът е известен с разкошната си дървена архитектура.


География[редактиране | edit source]

Томск е разположен в Западен Сибир, главно на десния бряг на река Том, в югозападната част на Сибирския федерален окръг.

История[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Селището е основано през 1604 година, а през 1629 година получава статут на град. На 20 януари 1604 г. в Москва в двора на руския цар Борис Годунов пристигат пратеници, начело с княза на еущинските татари Тоян, които молят земите им да минат под властта на Руското царство, а на брега на река Том да бъде издигната крепост за защита от войнствените съседи на еущинците — енисейските киргизи и калмиките. На 25 март цар Борис Годунов изпраща водача на казаците Гавраил Писемски и Василий Тирков от Тоболск със задача да основат крепост на брега на река Том, на татарска територия, и да приобщят обработваемите земи и жителите в околността към Руската държава. Томската крепост е построена на южния склон на Воскресенския хълм, над десния бряг на река Том, на 60 km от мястото, където тя се влива в Об и в близост до устието на малката река Ушайка. Към 7 октомври 1604 г. всички строителни работи са приключили.

Томск е важен стратегически военен център през целия XVII век, като подсигурява безопасността на местното население — през 1614 г., 1617 г., 1657 г. и 1698 г. успешно отблъсква номадските набези. През XVIII век руската държавна граница се премества далеч на юг и на изток, нападенията престават и Томск губи своето значение на отбранителен център. От средата на XVIII век до съветската епоха Томск е място за заточение — сред изпратенита в изгнание там са Ибрахим Ханибал, Гаврил Батенков, Михаил Бакунин, Николай Ердман, Густав Шпет, Николай Клюев. През 1719 г. Томск влиза в пределите на Енисейската провинция, през 1726 г. – на Тоболската, а през 1782 г. получава статут на областен град в Тоболската губерния. След създаването на Сибирския тракт (сухопътен търговски маршрут от европейската част на Русия до Китай), минаващ от Москва през Томск до Кяхта в Задбайкалието, градът се превръща във важен център на транзитна търговия.

Център на Томска губерния[редактиране | edit source]

Постепенно Томск се разраства и достига до статут на регионален административен център — през 1804 г. се превръща в център на обширната Томска губерния, която включва територии от днешните Република Алтай, Алтайски край, Кемеровска, Новосибирска и Томска област, Източноказахстанска област в днешен Казахстан, западните части от Хакасия и Красноярския край. В началото на XIX век, с цел подсигуряване на по-добри перспективи за развитие на града, е създаден Общ градоустройствен план за развитие. Първоначалният проект за планиране, реконструкция и развитие на града, съставен от томския геодезист С. Зверев през 1820-1824 г., е предоставен за експертиза от В. Гесте през 1824 г. Гесте внася промени в проекта и да го връща „за проверка на местоположението" в Томск. Вариантът, предложен от петербургския архитект е разгледан в Томск, като са изказани забележки относно това дали той е достатъчно съобразен с топографията и други местни условия на околната среда.

Проектът отново постъпва в бюрото в Петербург, където се уточнява, че става въпрос за „забележките от Томск". Проектът включва значително увеличение на градските зони и площади, като в основата на планировката са залегнали особеностите в релефа на местността. В южната част на града, на хълма Юрта, е проектиран нов градски център, като планираният комплекс от едромащабни административни сгради трябва да образува ансамбъл със свързания чрез Почтамската улица Градски площад. Център на целия комплекс се планира да бъде Православната катедрала. След окончателното утвърждаване на местоположението Общият градоустройствен план е одобрен от император Николай I.

В началото на XIX век градът се превръща не само в административен, но и в културен и икономически център на Югозападен Сибир. От началото на 30-те години населението на Томск нараства бързо, благодарение на увеличаващото се производство на злато в Сибир. Този процес продължава до средата на XIX век. При строителството на Транссибирската железопътна линия в края на XIX век мястото за пресичане на река Об е избрано значително по на юг от Томск — там се формира ново селище, което по-късно се нарича Новосибирск, а днес е третият по големина град в Руската федерация. Томск се оказва встрани от железопътната линия, и въпреки че през 1896 г. е построена железопътно отклонение до него, това не помага на икономиката на града и той постепенно губи своята значимост на транспортен възел.

XX век[редактиране | edit source]

През втората половина на XIX — началото на XX век Томск е един от центровете на сибирския регионализъм, един от лидерите на който е видният руски учен Григорий Потанин. През август 1917 г., по време на Руската революция, на Общосибирска конференция на обществените организации в Томск е приета „Резолюция по въпроса за автономията на Сибир“. През първата половина на октомври същата година, също в Томск, е избран Сибирски областен съвет. Съветският режим в Томск е обявен на 6 декември 1917 г., а на 26 януари 1918 г. Томският градски съвет разпуска Сибирската областна Дума. В резултат на Чехословашкия метеж на 31 май 1918 г. Томск преминава под властта на белогвардейците. През март 1919 г., нелегалната болшевишка партия под ръководството на Илмер подготвя въстание, но е разкрита, а участниците ѝ – разстреляни.

Население[редактиране | edit source]

Управление[редактиране | edit source]

Градът е разделен на 2 административни окръга, които се разделят по на 2 района:

  • Южен окръг (Кировски и Съветски район)
  • Северен окръг (Ленински и Октомврийски район)

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]