Ростов на Дон

Ростов на Дон
Сградата на областния съвет в Ростов на Дон
Ростов на картата на Русия
Kоординати 47°14′ сев. ш. 39°42′ изт. д.
Герб
Ден на града: Третата Неделя от Септември
Администрация
Федерална единица	Ростовска област
Кмет	Михаил_Чернишов
Данни
Часова зона	+3 UTC
Площ	354  км2
Население	1 068 267 души
Място	10то
Гъстота на км2	3 017.7
Събития
Основаване	1749
Град от	1797
Друга информация
МПС код	61
Пощенски код	344000-344115
Тел. код	+7 863
Официална страница
http://www.rostov-gorod.ru/

Росто̀в на Дон (на руски Росто́в-на-Дону́) е град в Югозападна Русия.

География

Градът е център на Ростовска област и Южен федерален окръг. Разположен е на река Дон, на 46 km от нейното вливане в Азовско море. Населението му е около 1 012 000 души (2003). Градът е важен речен, въздушен, шосеен и железопътен транспортен възел.

Административно деление

Администрация на Ростовска област

Града има осем административни района:

• Ворошиловски район
• Железнодорожни район
• Кировски район
• Ленински район
• Октомврийски район
• Първомайски район
• Пролетарски район
• Съветски район

Централна улица на града се явява улица Болшая Садовая.

История

Ростов на Дон е основан през 1749, когато на брега на реката е създадена митница, последвана малко по-късно от голяма крепост. Тя е наречена на Свети Дмитрий Ростовски, епископ на северния древен град Ростов Велики. Селището се разраства и измества по значение разположения в устието на Дон град Азов. През 1796 получава статут на град и е преименувано на Ростов на Дон. Царица Екатерина II (1762-1796) решава да засели на пустеещите земи арменците от Крим и под ръководството на княз Григорий Потьомкин и водителството на арменския епископ Йосиф Аргутински-Дългоруки хиляди арменци със семействата си пристигат тук и основават арменския град Нов Нахичеван, който през 1860 г. се слива с Ростов на Дон.

През 19 век градът продължава да се разраства и се превръща в най-големия промишлен център в Южна Русия. По време на Руската гражданска война около него се водят тежки боеве, като за кратко е под немска окупация. През 1928 седалището на регионалната администрация е преместено от старата казашка столица Новочеркаск в Ростов на Дон. Градът е силно разрушен по време на Втората световна война, когато на два пъти, през 1941 и 1942, е превземан от германците.

Спорт

• футболен клуб "Ростов "
• футболен клуб „СКА Ростов на Дон“
• баскетболен клуб „Локомотив Ростов“
• хандбален клуб „Ростов Дон“

Личности, родени в Ростов на Дон

• Максим Стависки (* 1977), български състезател по фигурно пързаляне
• Сабина Шпиелрейн (* 1885), психоаналитик

Международни отношения

Дипломатически мисии на други държави

•  Армения - генерално консулство
•  Великобритания - визов отдел
•  Нидерландия - визов отдел
•  Румъния - генерално консулство
•  Словакия - почетно консулство
•  Украйна - генерално консулство
•  Унгария - представителство на посолството в Южен федерален окръг
•  Франция - визов отдел
•  Южна Корея - консулство

Побратимени градове

Символична табела указател за направленията на побратимените градове в парк Дружба

Ростов на Дон е побратимен град с:

• Анталия, Турция
• Волос, Гърция
• Гера, Германия
• Глазгоу, Шотландия
• Донецк, Украйна
• Дортмунд, Германия
• Ереван, Армения
• Каяни, Финландия
• Льо Ман, Франция
• Мобил, САЩ
• Одеса, Украйна
• Плевен, България
• Торонто, Канада
• Чонджу, Южна Корея

Фотогалерия

• 

  Кино „Ростов“

• 

  Хотел „Турист“

• 

  Паметен знак на мястото на разрушения храма Александър Невски

• 

  Улица Пушкинска, Ресторант „Собрание“

• 

  Паметник Дядо Щукарю

• 

  Ворошиловски мост през река Дон

• 

  Паметник Нахальонку

• 

Външни препратки

• ((ru)) Официален сайт
• ((en)) Стари снимки на Ростов на Дон
• ((en)) Църквите на Ростов на Дон
• ((en)) Карта на Ростов на Дон

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rostov-on-Don“ и страницата „Ростов-на-Дону“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.