Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия се отнася за държавата в Северозападна Европа. За други значения на Нидерландия и Холандия вижте пояснителните страници - Нидерландия и Холандия.
Кралство Нидерландия
Знаме на Нидерландия
Герб на Нидерландия
(знаме) (герб)
Девиз: Je Maintiendrai
(Ще продължавам)
Местоположение на Нидерландия
География и население
Площ 41 528 km²
(на 131-о място)
Столица Амстердам(2)
52°21′ с. ш. 4°52′ и. д. / 52.35° с. ш. 4.866667° и. д.
Най-голям град Амстердам
Официален език нидерландски(1)
Население (пребр., 2007) 16 570 613
(на 58-о място)
Гъстота на нас. 482 д./km²
Управление
Форма парламентарна република и конституционна монархия
крал Вилем-Александър
министър-председател Марк Рюте
История
Независимост
-обявена
-призната

26 юли 1581
30 януари 1648
Икономика
БВП (ППС, 2007) 647 966 млрд $
(на 20-о място)
БВП на човек (ППС) 38994 $
Валута Евро (3) (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)(4)
Интернет домейн .nl
Телефонен код 31
(1): официални езици още са фризийски, долносаксонски и лимбургски
(2):Хага заседава нидерландското правителство
(3): Преди 1999 г.: Нидерландски гулден
(4): Само в Европейската територия на страната

Кралство Нидерландия (на нидерландски: Koninkrijk der Nederlanden или просто Nederland, Нидерландия), наричана по-често Холандия, е държава в Северозападна Европа, която включва още Аруба, Кюрасао и Саба. В България под името Холандия обикновено се разбира европейската част на страната, която граничи на север и запад със Северно море, с Белгия на юг и с Германия на изток. Тя е конституционна монархия.

Нидерландия е една от най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света и е известна с дигите си, вятърните мелници, дървените обувки, лалетата и осезаемата толерантност в обществото. Либералната ѝ политика често се споменава зад граница. Страната е домакин на Международния съд.

Амстердам е официална столица (така, както е записано в конституцията). Хага е административна столица (седалище на правителството), дом на кралицата и местонахождение на повечето посолства.

Название[редактиране | edit source]

В много езици по целия свят (вкл. български) наименованието Холандия се използва за цялата страна. В България в официални документи се използват Кралство Нидерландия, Кралство Холандия и Холандия. Използването на наименованието Холандия е неточно, понеже исторически и географски то се отнася само до региона, състоящ се в наши дни от провинциите Северна Холандия и Южна Холандия.

Името Холандия се използва в много езици, като например в Германия, тъй като регионът Холандия е бил център с голямо политическо и икономическо влияние по времето на Република Съединени провинции1581-1795 г. След наполеоновата епоха Холандия става просто провинция на кралството и е разделена на 2 провинции — Северна Холандия и Южна Холандия. Някои хора, особено от южните провинции Лимбург и Северен Брабант, са против използването на названието Холандия за цялата страна.

Столица[редактиране | edit source]

Столица (hoofdstad) на Нидерландия е Амстердам, но Хага (Den Haag или 's-Gravenhage) е седалище на правителството (regeringszetel), дом на монарха (residentie) и местоположение на повечето чужди посолства.

История[редактиране | edit source]

При управлението на Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания, районът е част от Седемнадесетте провинции на Нидерландия, които включват и по-голямата част от съвременна Белгия, съвременен Люксембург и малки части от съвременните Франция и Германия. През 1568 г. започва 80-годишната война за независимост срещу испанския крал Филип II, син на император Карл V. През 1579 г. северната част от Седемнадесетте провинции се обявяват за независими и се обединяват в Утрехтската уния, което се смята за начало на днешната държава Нидерландия. Но едва с края на 80-годишната война през 1648 г. тя получава формална независимост от крал Филип IV и под името Република Съединени провинции постепенно става една от главните морски и икономически сили на XVII век. През тази епоха, наричана Златен век на Нидерландия, нидерландците образуват колонии и търговски станции по целия свят. Бившите колонии Нидерландски Антили и Аруба понастоящем имат статут на автономни области. Индонезия обявява своята независимост през 1945 г. Независимостта е призната през 1949 г. след няколкогодишна война за независимост и вследствие на силен международен натиск. Едва на 16 август 2005 г. нидерландското правителство признава 1945 г. като година на получаване на независимост на Индонезия и изразява разкаяние за жервите на Индонезия от войната за независимост. Суринам получава независимост през 1975 г.

След присъеднияването ѝ към Френската империя при Наполеон през 1815 г. е образувано Обединено кралство Нидерландия, включващо и днешните Белгия и Люксембург. Белгийците скоро получават независимост (1830 г.). Люксембург е под нидерландско господство, но се отделя след смъртта на крал Вилхелм III. През XIX век Нидерландия се индустриализира по-бавно в сравнение със съседите си.

Останала неутрална през Първата световна война, Нидерландия е окупирана от Нацистка Германия през май 1940 г. за да бъде напълно освободена едва през 1945 г. След войната нидерландската икономика отново просперира като член на икономическия съюз Бенелюкс.

През 1951 г. страната става съоснователка на Европейската общност за въглища и стомана (заедно с Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург и Франция), през 1957 г. е съоснователка на Европейската икономическа общност и Евратом, които впоследствие стават съставни части на Европейския съюз в настоящия му вид при подписването на Договора за Европейски съюз в Маастрихт през 1992 г.

Нидерландия е член-основател на НАТО през 1949 г.

География[редактиране | edit source]

Забележителна черта на Нидерландия е нейната равнинност. Около половината от територията е на по-малко от 1 метър над морското равнище, а големи части са всъщност под морското равнище (виж карта, показваща тези области). Най-високата част, Валсерберг (Vaalserberg), намираща се в най-южната точка на страната, е висока 321 метра. Много ниски области са предпазени от диги и морски стени. Части от Нидерландия, например почти цялата провинция Флеволанд, са пресушени от морето — тези области се наричат полдери.

Страната е разделена на две основни части от три реки — Рейн, Ваал и Маас. Съществуват известни различия в нидерландския език, който се говори на север и на юг от тези големи реки.

Преобладаващата посока на вятъра в Нидерландия е югозападна, което води до умерено-морски климат с хладни лета и меки зими.

Политика[редактиране | edit source]

Нидерландия е парламентарна демокрация от 1848 г. и конституционна монархия от 1815 г., след като преди това е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г. (от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция). Държавен глава е монархът (от 1980 г. е кралица Беатрикс). Монархът днес на практика има само церемониална функция, но конституцията му позволява упражняването на реална власт, ако отговорните министри се подчинят. Формален конфликт между тях и монарха, чийто подпис е необходим под всеки закон или указ, който трябва да влезе в действие, би довел до конституционна криза.

От 19 век нидерландските правителства винаги са коалиционни, тъй като не е имало една политическа партия, достатъчно голяма, за да получи необходимото мнозинство. Формално монархът назначава членовете на правителството. На практика, след като излязат резултатите от изборите за парламент, се формира коалиционно правителство (в процес на преговори, който е продължавал до 7 месеца), след което правителството, сформирано по този начин, се назначава официално от кралицата. Глава на правителството е министър-председателят, на нидерландски език министър-президент или премиер, "primus inter pares" (пръв сред равни), който обикновено също е водач на най-добре представилата се на изборите партия от коалицията. Степента на влияние, което може да окаже монархът на формирането на правителство е тема на продължаващи спекулации.

Парламентът се състои от две камари. 150-те членове на долната камара (Втора камара) се избират на всеки четири години или по-рано, ако Втората камара гласува недоверие на правителството, в преки избори. Членовете на провинциалните парламенти избират на всеки две години една трета от членовете на не толкова важния Сенат (Първа камара), който по този начин изцяло се сменя чрез косвени избори на всеки шест години, и може само да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях. Първата и Втората камари заедно се наричат Генерални щати.

На 7 февруари Втората камара въведе правото на гражданска инициатива на национално равнище.

Политолозите смятат Нидерландия за класически пример за съобщностна (консоциационна) държава, което традиционно се обяснява с необходимостта от ранното Средновековие на различни социални групи да си помагат в борбата с водата. По-добре аргументираните хипотези включват частичния неуспех на феодализацията и успешната съпротива срещу абсолютизма. Тази система за достигане на съгласие независимо от различията се нарича на нидерландски полдер модел. Също така, Нидерландия продължително е била нация от търговци, доминирана от свободомислеща буржоазия, а за международната търговия е необходима толерантност към културата на другите хора. В самата Нидерландия, независмо от това, че до 19 век калвинизмът e държавна религия, на практика е имало значителна религиозна толерантност към католиците и евреите. Между 1839 и 1940 г. Нидерландия се опитва да бъде неутрална страна в повечето международни отношения и по този начин успява да не бъде намесена в Първата световна война (въпреки че това не успява при Втората световна война). В резултат на това отношението към нидерландците в други страни е приятелско, стигайки дотам, че носителите на нидерландски паспорт често срещат сравнително малко трудности при влизане в други страни на посещение и дори с цел имиграция.

Първите години на 21 век обаче носят политически промени, при които дясното крило в политиката се засилва за сметка на лявото. Това е демонстрирано от бързото издигане (и падане) на Списъка Пим Фортойн. Пим Фортойн, неговият основател, смята предишните правителства за отговорни за предполагаемата неуспяваща интеграция на имигрантите.

Настоящето правителство (от 2010 г.) се води от кабинета на Марк Руте от дясно-либералната „Народна партия за свобода и демокрация“ („Volkspartij voor Vrijheid en Democratie“).

На 1 юни 2005 г. нидерландските избиратели гласуваха в референдум срещу предложената конституция на Европейския съюз с мнозинство от 61,6%, три дни след като французите също бяха гласували против.

Нидерландските политики за използване на наркотици за развлечение, проституция, еднополов брак и евтаназия са сред най-либералните в света.

Провинции и зависими страни[редактиране | edit source]

Карта на страната, с червени точки са означени столиците на провинциите, а с черни — по-големите градове.

Нидерландия е разделена на 12 административни района, наречени провинции:

Всички провинции са разделени на общини, общо 483 на брой (до 2004 — 489). Виж Община (Нидерландия) и Списък на градовете в Нидерландия по население. Няколко острова в Карибско море са зависими от Нидерландия: Нидерландски Антили, група от пет острова, и Аруба, принадлежала преди към Антилите.

Икономика[редактиране | edit source]

Нидерландия има процъфтяваща и отворена икономика, ролята на държавата в която ограничена с успех от 80-те години на XX век. В областта на промишлеността преобладават хранително-вкусова промишленост и химическата промишленост, нефтопреработването и електротехническата и електронната промишленост. Високо механизиран селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ. Нидерландия е трета в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. Проблемът за обществените разходи и стагнацията на нарастването на пазара на работна сила е адресиран в Нидерландия много преди нейните европейски партньорки.

Като основополагащ член на монетарният съюз на еврото, Нидерландия заменя своята валутагулден, на 1 януари 1999, заедно с другите приели общата европейска валута, с истинските евромонети и банкноти на 1 януари 2002.

Население[редактиране | edit source]

виж Списък на градовете в Нидерландия по население

Пирамида на населението на Нидерландия
(в % от цялото население)
% Мъже Възр Жени %
0,36     85+     1,05
0,60     80-84     1,18
1,14     75-79     1,74
1,55     70-74     1,95
1,93     65-69     2,13
2,30     60-64     2,33
2,77     55-59     2,69
3,73     50-54     3,60
3,65     45-49     3,54
3,93     40-44     3,81
4,27     35-39     4,08
4,25     30-34     4,05
3,63     25-29     3,54
3,04     20-24     2,93
2,96     15-19     2,83
3,11     10-14     2,97
3,20     05-09     3,06
3,11     00-04     2,98
                                                                                             
Източник: International Data Base (2000)

Нидерландия е една от най-гъсто населените страни в света с повече от 400 жители на квадратен километър (за сравнение средно за света 48 жители на квадратен километър, България — 72 жители на квадратен километър).

Има два официални езика — нидерландски и фризийски, и двата от групата на германските езици. Фризийският е регионален език за северната провинция Фризия и е много близък до английския. Освен нидерландски и фризийски, на север се говорят няколко долносаксонски диалекта, които не са официално признати. В граничните райони на юг нидерландският преминава в други разновидности на долнофранконски и германски, които не винаги могат да се класифицират най-добре като нидерландски, най-често западнофламандски и немски.

Основни религии са католицизма (32% през 2007 г.) и протестантството (15%). Около 63% от нидерландците считат себе си за принадлежащи към някоя църква. Частта от страната, намираща се на Юг от трите реки е (или е била) основно католическа, а северната част — протестантска (предимно от Нидерландската реформирана църква).

Нидерландците са най-високия народ в света. Средната височина на мъжете е 1,83 метра, а на жените - 1,72 метра. Средната продължителност на живота през 2005 година е 77 години за мъжете и 82 години за жените.

Етнически състав[редактиране | edit source]

През 2007 година етническият състав на населението на Нидерландия е следният:

  • 80.6%- нидерландци
  • 2.06%- индонезийци (бивша колония)
  • 2.89%- германци
  • 2.53%- суринамци (бивша колония)
  • 2.34%- турци
  • 2.50%- мароканци
  • 7.08%- други етноси

В тази статистика за принадлежащи към чуждестранна етническа група се считат хора, които не са родени в Нидерландия, и такива, на които поне 1 родител не е роден в Нидерландия.

В Нидерландия живеят между 6000 и 10 000 синти и роми.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Niederlande“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Култура[редактиране | edit source]

В нидерландската история има много велики художници. XVII век, в който нидерландската република процъфтява, е векът на нидерландските майстори, между които Рембранд ван Райн, Вермеер ван Делфт, Ян Стен и много други. Знаменити нидерландски художници от XIX и XX век са Винсент ван Гог, Пийт Мондриан. Мориц Ешер е известен график.

Нидерландия е страната на философите Еразъм Ротердамски и Бенедикт (Барух) Спиноза. Всички важни дела на Рене Декарт са извършени в Нидерландия.

През Златния век нидерландската литература също процъфтява, с Йоост ван дер Вондел и П. К. Хоофт като най-известни имена. Важни автори от XX век са Хари Мюлиш, Ян Волкерс, Симон Вестдайк, Кеес Нотебоом, Херард ван Реве и Вилем Фредерик Херманс. Дневникът на Ане Франк („Задната къща“) също е написан в Нидерландия.

Празници
Дата Българско име Нидерландско име Бележки
1 януари Нова Година Nieuwjaar
март/април Великден Pasen Нидерландците празнуват два дни на Великден.
30 април Ден на кралицата Koninginnedag Първоначално Koninginnedag е бил празнуван на рождения ден на кралицата. Денят на кралицата сега се празнува на рождения ден на майката на сегашната кралица, тъй като тогава времето е по-хубаво.
4 май Ден в памет на загиналите Dodenherdenking Ден в памет на загиналите през Втората световна война.
5 май Ден на свободата Bevrijdingsdag Празник по случай капитулацията на немските войски през 1945 във Втората световна война.
40 дни след Великден Възнесение господне Hemelvaartsdag
7 седмици след Великден Свети Дух Pinksteren Нидерландците празнуват два дни на Свети Дух.
5 декември Навечерие на Никулден Sinterklaas Предшественик на Дядо Коледа, Синтерклаас носи подаръци на децата.
25 декември
26 декември
Коледа Kerstmis Нидерландците празнуват два дни на Коледа.

Копия на нидерландски сгради могат да се намерят в два тематични парка (Dutch Village и Huis Ten Bosch) близо до Нагасаки, Япония. Такъв парк се строи в Шенян, Китай. В град Холънд, Мичиган, САЩ също има тематичен парк за Нидерландия (наречен отново Dutch Village).

Други[редактиране | edit source]