Западнофламандски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на фламандски.

Западнофламандски език
West-Vlams
Страна Белгия, Франция, Холандия
Регион Западна Европа
Брой говорещи 1 202 000 [1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Германски
..-Западногермански
...-Долногермански
....-Долнофранконски
.....→Фламандски
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-3 [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=vls VLS VLS]

Западнофламандски език (нидерл. West-Vlaams; западнофламандски: West-Vlams) се наричат група сходни диалекти, говорени в Белгия, Нидерландия и Франция.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение на западнофламандския език в Белгия, Нидерландия и Франция.

Западнофламандски се говори в провинция Западна Фландрия в Белгия, региона Зеландска Фландрия в Нидерландия и в департамента Нор в северозападна Франция.

По данни на ЮНЕСКО западнофламандският е застрашен език[2].

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

Монофтонги[редактиране | редактиране на кода]

В западнофламандския стандартните нидерлански дифтонги се произнасят като монофтонги. Например, дифтонгът ij (ей) се произнася като ie (и), а ui (ой/уй) като uu (`у). Фразата buiten bijtend koud (ст. нид. бойтен бейтенд кауд) на западнофламадски се произнася bùten biettend koed (бутн битнт куд).

Също така отворените гласни се потъмняват: boter (масло) вместо ботер се произнася бутер, wonen (живея) от уонен става уунен.

Припокриване на h и g[редактиране | редактиране на кода]

Звукът „хъ“ (хаш, h) не се изговаря. Така „hoed“ (шапка) се произнася уд вместо худ, „hier“ (тук) - ийр вместо хийр, „hond“ (куче) - онд вместо хонд.

Нидерландското гърлено „g“ се произнася в западнофламандския като шептящо „хъ“. Така „goed“ (добре) вместо гуд се произнася худ (както в нидерландски се произнася hoed, шапка).

Множествено число[редактиране | редактиране на кода]

В нидерландския език множествено число се образува със суфиксите -en и -s. В западнофламандския суфиксът -s много често се използва вместо -en (т.е. за думи, които имат -en на нидерландски). Напр. kleers вместо kleren (дрехи), kinders вместо kinderen (деца), brils вместо brillen (очила).

Суфикс -en[редактиране | редактиране на кода]

На нидерландски „нъ-то“ в -en в края на думата (при множествено число, глаголи и др) не се произнася, докато в западнофламандския нъ-то се произнася, за разлика от е-то, което остава нямо. Така „zotten“ се произнася зоте на нидерландски и зотн на западнофламандски. С това западнофламандският прилича на английския (напр. в listen, beaten и др.)

Заемки от френски език[редактиране | редактиране на кода]

Френскоезични заемки се наблюдават във всички фламандски диалекти, но в западнофламандския те са значително по-чести.

западнофл. френски нидерландски български
pertank pourtant nochtans още
ferkette fourchette vork вилица
assiete assiette bord чиния
couvers couvert bestek прибори
freings freins remmen спирачки
pompiers pompiers brandweer пожарна
Oland Holland Nederland Холандия
freze freise aardbei ягода

Западнофламандско-нидерландски речник[редактиране | редактиране на кода]

Освен заемки от френски език западнофламандският съдържа и други думи, фрази и фразеологизми, които са различни от нидерландските. Някои от тях са близки до английския (поради общите езикови корени, а не съвременни заемки).

западнофлам. нидерландски български
pattatn aardappelen картофи
oto auto автомобил
anjuun ui лук
hille heuvel хълм
zeem honig мед
peisn denken мисля
pimpampoentje lieveheersbeestje калинка


Следващият диалог илюстрира разликите между западнофламандския и нидерландския.

западнофлам. нидерландски български
- Hoeien nuh'nt. - Goede morgen. - Добро утро!
- Hey, oe est? - Hallo, hoe gaat het? - Здравей! Как си?
- Hoed, e me joen/gie? - Goed, en met jou? - Добре, а ти?
- Sava, alles ok... - Goed, alles oké - Всичко е наред.
- Wa/Wuk doej vandahe? - Wat doe je vandaag? - Какво ще правиш днес?
- Kwee'(n)t noh ni. - Ik weet het nog niet. - Още не съм решил.
- Ah ok, allee toe nohhe kjè. - Ach zo, oké, tot de volgende keer. - Ок. Чао засега.
- Ja tot in'n droj é. - Tot nog eens. - До скоро!

Официален статут[редактиране | редактиране на кода]

Западнофламандският няма официален статут в Белгия. Поради сложността и чувствителността на езиковия въпрос, страната не е и ратифицирала Европейската харта за регионални и малцинствени езици. В Нидерландия са правени опити да се признае близкия до западнофламандския зеландски диалект, но засега тези опити са неуспешни. Във Франция западнофламандският е известен още като „френски фламандски“ (Frans-Vlaams, flamand français или Fransch vlaemsch). Той е признат за един от езиците на Франция, но няма статут на регионален език.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International. Online version: http://www.ethnologue.com/
  2. http://www.unesco.org/culture/languages-atlas/en/atlasmap/language-id-1476.html