Наставка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни съществителни (ходя -> ходе-не) и други.

[редактиране] Етимология

суфикс(руски суффикс, немски Suffix по латински suffixus 'прикачен') - Словообразувателна частица, която стои след корена на думата и видоизменя значението и; наставка

суфиксален(немски suffixal, френски suffixal по латински suffixus 'прикачен') - Който се отнася до суфикс

суфиксация (руски суффиксация, английски suffixation) - Словообразуване с помощта на суфикси

[редактиране] Вижте още

• Руско влияние върху българския език

== Видове ==dot.png̀̀̀̀

 -ав
 -ар
 -ив
 -ен
 -ец
 -ост
 -че 
 и др

[редактиране] Заглавен текст