Морфема

Морфемата (от гр. Μορφήμ - "форма"(в смисъл на оформям, давам значение) ) е най-малката значеща единица в езика.

Понятие

В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член. Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното ѝ лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката (постфикс) стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена, напр. вод-О-скок, проход-И-мият. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.

Видове

Морфемите биват два вида - лексикални и граматични, като лексикалните носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Това са корен, словообразувателни представки/наставки, съединетелна морфема. Лексикалните морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.

• свободни морфеми - могат да стоят самостоятелно
• свързани морфеми - не могат да бъдат самостоятелни, трябват да бъдат прикрепени
• променящи се морфеми (allomorphs) - не винаги имат една единствена форма, напр. в англ. like/s/, teach/ez/

Езици според морфологията им

• проста морфологично образувание
• много съчетаващао морфологични образувани (polysynthetic)
  • тр. Namixaridand ‘те не купуваха’