Вид на глагола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вид на глагола. За таксон вижте Вид (биология).

Видът на глагола е признак на глагола,който показва как протича глаголното действие.

Характеристики на вида на глагола[редактиране | edit source]

Свършеният по вид глагол представя действието цялостно — обхващайки началото, извършването и края на действието. Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото извършване, без то да е завършено.

* Глаголите от свършен вид могат да представят не само действие, приключило в миналото, но и действие, което ще приключи в бъдещето.

Примери:

Не го обикнах тогава, няма да го обикна и сега. (минал план)

Помислихме, че сме успели с проекта. (минал план)

Аз не ще го обикна никога. (бъдещ план)

Ще си доям вечерята утре. (бъдещ план)

Несвършен вид на глагола[редактиране | edit source]

Повечето глаголи, които не съдържат нито наставки, нито представки, т.нар. първични или непроизводни глаголи, са от несвършен вид: нося, чета, ям, пия, пея, ора. Те не образуват абсолютни видови двойки, защото ако се прибави представка или наставка -н-, ще се получи глагол от свършен вид с ново значение.

Глаголите от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид чрез процес, наречен имперфективация, като се променя само видът на глагола, а лексикалното значение на образувания глагол остава почти същото: разкажа (св. вид) — разказвам (несв. вид). Това се осъществява чрез наставките[1]:

-а-м: довежд-а-м, намир-а-м, прочит-а

-я-м: отговар-я-м, повтар-я-м, поднас-я

-ва-м: извик-ва-м, помирис-ва-м, разказ-ва

* Наставката -ва-м е с най-широка употреба при вторичните несвършени глаголи.

-ава-м: наближ-ава-м, различ-ава-м, съкращ-ава

-ява-м: насто-ява-м, пребро-ява-м, размишл-ява

-ува-м: куп-ува-м, стр-ува-м, цел-ува

* Глаголите с наставка -ува-м са по-малко на брой.

* Не бива да се бърка наставката -ува-м с наставката -ва-м, която е словообразуваща:

зима — зим-ува

лагер — лагер-ува

празник — празн-ува

сън — сън-ува

Има глаголи от несвършен вид, които съдържат наставка 2-, която е словообразуваща, а не видоизменяща: бръс-н-а, вех-н-а, гас-н и др.

При имперфективация има фонетични промени, които се изразяват в редувания на гласни в корена на думата и/или на крайната съгласна с друга съгласна или със съчетание от две съгласни[2]:

е:и проч-е-та — проч-и-там

е:я м-е-тна — м-я-там

Ø:и спра — сп-и-рам

я:и вл-я-за — вл-и-зам

о:а отр-о-вя — отр-а-вям


д:жд подве-д-а — подве-жд-ам

т:щ пра-т-я — пра-щ-ам

ж:з отка-ж-а — отка-з-вам

ж:г сло-ж-а — сла-г-ам

* Комбиниране на две деривационни техники (добавяне на наставка, съчетано с редуване на коренова гласна, възможно и съгласна): избер-а — избир-а-м, подлож-а — подлаг-а-м, изреж-а — изряз-ва и др.

Т.нар. вторична имперфективация представлява процес, при който глаголът от несвършен вид се образува от свършен глагол, образуван на свой ред от първичен глагол от несвършен вид. Например: глаголът лежа е основен глагол от несвършен вид, чрез перфективация се образува свършеният глагол легна, от който посредством вторична имперфективация се получава глаголът лягам, който е от несвършен вид:

лежа (основен глагол, несв. вид)⇒ легна (св. вид; перфективация)⇒ лягам (несв. вид; вторична имперфективация)

Свършен вид на глагола[редактиране | edit source]

Има около 50 първични глагола от свършен вид[3], които не съдържат представка или наставка, като например видя, дам, купя, родя, скоча, хвърля, чуя и др. От тях чрез наставка може да се образува несвършен вид:

видя (св. вид) — виждам (несв. вид)

Освен представките, наставката -н- също има видообразуваща функция. С тяхна помощ се образуват глаголи от свършен вид и този процес се нарича перфективация. При него освен видът на глагола се променя и лексикалното му значение:

чета (несв. вид) — препрочета, зачета (св. вид)

А при имперфективация се променя само видът на глагола, а значението се запазва:

докажа (св. вид) — доказвам (несв. вид)

отговоря (св. вид) — отговарям (несв. вид)


Представките, чрез които се осъществява перфективация, са[4]:

» в- (въ-): в-дишам, в-пиша,в-карам, въ-влека

» въз- : въз-будя, въз-гордея се, въз-вия

» връх- : връх-литам

» до- : до-веря, до-говоря, до-живея, до-пиша

» за- : за-грея, за-бавя, за-звъня, за-пиша

» из- : из-бера, из-бързам, из-гоня, из-пия

» на- : на-мажа, на-пиша, на-бия, на-соча

» над- : над-скоча, над-бягам, над-думам

» о- (об-): о-бера, об-играя, об-мисля, о-боря

» от- : от-бера, от-карам, от-летя

» по- : по-бера, по-вия, по-бия

» под- : под-бера, под-готвя, под-паля

» пре- : пре-броя, пре-живея, пре-бягам

» пред- : пред-видя, пред-пазя

» при- : при-бера, при-готвя, при-искам

» про- : про-бия, про-гоня, про-мълвя

» раз- : разв-еселя, раз-вея

» с- (съ-): с-бера, съ-бера, с-готвя, с-ломя

» у- : у-бода, у-вещая, у-плаша

и др.

* Има свършени глаголи, образувани с няколко представки: рез-пре-деля, пред-на-чертая, из-по-чупя, пре-на-редя. В този случай се говори за полипрефиксация.

Голяма група свършени глаголи се употребяват само с представки, т.е. не са производни от първични несвършени глаголи — въведа, доведа; поема, наема; вложа, доложа, заложа; получа, улуча, сполуча и други.

Представките могат да се прибавят и към глаголи от свършен вид, тогава не се променя вида, а само лексикалното значение. От изходния глагол кажа, който е от свършен вид, чрез представки се образуват глаголите: разкажа, откажа, покажа, докажа. Те също са от свършен вид, но с ново лексикално значение.

Глаголи от свършен вид се образуват и чрез наставка -н-, която се добавя към несвършен глагол. Новообразуваният глагол от свършен вид е с ново лексикално значение, което изразява еднократно или умалително действие. Например: седя (несв. вид) — седна (св. вид); пия (несв. вид) — пийна (св. вид); капя (несв. вид) — капна (св. вид). А от тези свършени глаголи се образуват несвършени, като наставката -н- отпада: кап-н (св. вид) — капвам (несв. вид); сед-н (св. вид) — сядам (несв. вид).

Също има и глаголи от свършен вид, образувани от представка + наставка -н- : с-бъд-н-а се, с-мог-н-а, по-мог-н.

Глаголи от свършен вид с наставки -аса-, -яса-, -еса-, -иса-, -диса-, -оса- : бояд-иса-м, вт-аса-м, вар-оса-м, здрав-иса-м, хар-еса и др.

При перфективацията с наставка -н- има някои фонетични промени в корена на думата:

» редуване ж-г: лежа — легна

» редуване ж-з: мажа — мазна

» ликвидна метатеза: кълва — клъвна; мърдам — мръдна.

Видови двойки[редактиране | edit source]

По-голямата част от глаголите в българския език участват в абсолютни видови двойки[5] — едно и също действие е представено от два глагола, единият от свършен вид, а другият от несвършен вид. Например: видя (св. вид) — виждам (несв. вид). При абсолютните видови двойки несвършеният вид винаги е получен от свършения чрез наставка: кажа — каз-ва. Тези два глагола образуват абсолютна видова двойка, тъй като са различни по вид, а лексикалното им значение е еднакво. А когато глаголите са от един и същи вид, например: кажа (св. вид) — разкажа (св. вид) и значението им е различно, те не участват във видова двойка. Наставки, чрез които при видовите двойки от глаголи от свършен вид се образуват глаголи от несвършен вид са: -а-м, -я-м, -ва-м, -ава-м, -ява-м, -ува-м (да не се бърка с наставката -ва-м).

Двувидови глаголи[редактиране | edit source]

В българския език има двувидови глаголи[6] — глаголи, които имат свършено или несвършено значение, в зависимост от контекста:

Ще му пиша веднага. (св. вид)

Пиша писмо на Диди. (несв. вид)

Отивам да му благодаря. (св. вид)

Пешо, благодаря ти за услугата. (несв. вид)

Двувидови са и всички глаголи, образувани с наставките: -ира-, -изира-, като почти всички са от чужд произход. Например: абон-ира-м, катастроф-ира-м, сабот-ира-м, опер-ира-м, пенсион-ира-м, характер-изира-м, орган-изира-м, символ-изира и др.

Практическо разпознаване на вида на глагола[редактиране | edit source]

1) Тъй като глаголите от свършен вид представят действието като цяло, те не могат да се употребяват в т.нар. актуално сегашно време, т.е. не могат да означават действие, извършвано в момента на говоренето.

Неправилно:

* В момента аз дам тази книга.

или

* Ние простим на Иван.

Правилно:

Давам книгата.

или

Ние прощаваме на Иван.

2) Глаголите от свършен вид не образуват:

а) деепричастие: *дадейки, *кажейки са неграматични, правилни са давайки, казвайки.

б) сегашно деятелно причастие: *кажещ - грешно, казващ - правилно; *дадящ - грешно, даващ - правилно.

в) отглаголно съществително: не съществуват формите *кажене или *чуене, а казване и чуване.

3) Видът може да се установи и по това, дали формата може да се свързва с глаголи, означаващи някакъв етап от развоя на действието, например: започвам, продължавам, свърша, престана.

Невъзможно: *Престанах да купя. (св. вид)

Казва се: Престанах да купувам. (несв. вид)

4) Глаголите от свършен вид не образуват отрицателни форми за повелително наклонение:

Невъзможно: *Не напиши!; *Недей написа!

Казва се: Не пиши!; Недей писа!

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008; стр.254
  2. Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008; стр.255
  3. Пашов, П. Българска граматика. София, 2005; стр. 136
  4. Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007; стр.552-553
  5. Пашов, П. Българска граматика. София, 2005; стр.134
  6. Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007; стр.554

Вижте още[редактиране | edit source]