Бъдеще време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бъдеще време е глаголно време, изразяващо действие, което предстои да се случи в някакъв момент след момента на говорене.

Образуване[редактиране | edit source]

Бъдеще време се образува посредством формата на спомагателния глагол „ща“ в 3л.ед.ч. сегашно време (ще) и спрегнатата форма на глагола, отново в сегашно време. Така например глаголът „пиша“ в сегашно време ще се спрегне по следния начин: аз пиша, ти пишеш, той/тя/то пише, ние пишем, вие пишете, те пишат, а в бъдеще време — по следния: аз ще пиша, ти ще пишеш, той/тя/то ще пише, ние ще пишем, вие ще пишете, те ще пишат. В разговорния български „ще“, често се произнася по различни начини — „ше“, „шъ“, само „ш“[1].

Бъдеще време има две отрицателни форми. Освен с частицата „не“ (например не ще пиша, не ще пишеш и т.н.), отрицание може да се образува и с глаголната форма „няма“ и съюза „да“: няма да пиша, няма да пишеш и т.н.[1] Наличието на два начина за образуване на отрицателни форми е характерно и за другите бъдещи времена: бъдеще предварително, бъдеще в миналото и бъдеще предварително в миналото.

Употреба[редактиране | edit source]

Основната употреба на бъдеще време е да изразява действия, които се очакват да се случат в даден бъдещ момент по отношение на момента на говорене. Освен това се използва и в следните случаи:

  • За изразяване на повтарящо се действие в сегашното или миналото[1]. Такава е употребата в откъса от разказа на Елин Пелин „Напаст божия“: Почерняха селските ясни дни, смутиха се спокойните и тихи нощи. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки, овдовели булки и се носят тъжно и страхотно чак до зори.[2]
  • С повелително значение[1]. Например: Ще отидеш и веднага ще си легнеш!

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Пашов, П. (2005), Българска граматика. Издателска къща „Хермес“. ISBN 954-459-653-4
  2. Елин Пелин, Напаст божия [1]