Залог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.

Залогови отношения, изразявани от личните глаголи:

  1. Глаголното лице е активно -  актив (деятелен залог). Примери: уча, разговарям, усмихвам се, разцъфтя.
  2. Глаголното лице е пасивно – пасив (страдателен залог). Примери: Планът се начерта/ беше начертан, Слуша ми се музика, На малолетни не се продават алкохол и цигари.
  3. Глаголното лице е и деятел и засегнат – рефлексив (възвратен залог). Примери: Аз се мия, Петър си обува скиорските обувки, Те се разбират и си помагат, Подстригва се при един и същ фризьор от дете.

Залози в българския език[редактиране | edit source]

В българския език има два залога - деятелен и страдателен.

Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието. Например:

  • Котката изяде мишката.

В този случай Котката е подлог и тя е извършителят на действието - изяде.

Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието. Например:

  • Мишката беше изядена от котката.
  • Водата беше изпита от него.

В този случай Мишката е подлог и върху нея е извършено действието - беше изядена.

Вижте също[редактиране | edit source]