Сегашно време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие, което се случва в момента на говоренето. За действието няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент[1].

Спрежението на глаголите се определя от последната гласна на формата за трето лице единствено число в сегашно време.

Образуване[редактиране | edit source]

Първо спрежение[редактиране | edit source]

От първо спрежение са глаголите, които при 3л.ед.ч. в сегашно време завършват на е. Примери за глаголи от първо спрежение са чета (3л.ед.ч. чете), пиша (3л.ед.ч. пише), милея (3л.ед.ч. милее). Формите на глагола се получават като към основата се добавят следните окончания:

Ед.ч. Мн.ч.
1л. +ем
2л. +еш +ете
3л. +ат

Когато основата завършва на гласна (както е случаят с милея) се получава йотация при 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. — когато окончанието започва с а. Например: милея, милеят, пея, пеят. Друга закономерност при формообразуването на глаголи от първо спрежение е омекотяването на съгласните г и к пред първа гласна е от окончанието — г преминава в ж и к преминава в ч. Например мога, но можеш; сека, но сечеш.

Второ спрежение[редактиране | edit source]

От второ спрежение са глаголите, които при 3л.ед.ч. в сегашно време завършват на и. Примери за такива глаголи са ходя (3л.ед.ч. ходи), говоря (3л.ед.ч. говори), броя (3л.ед.ч. брои). За да се спрегне глагол от второ спрежение в сегашно време се добавят следните окончания:

Ед.ч. Мн.ч.
1л. +им
2л. +иш +ите
3л. +ят

Правописна и правоговорна грешка е добавянето на е към окончанието за 1л.мн.ч. на глаголите от първо и второ спрежение; например неправилни са формите четеме, говориме. Тази грешка е често срещана в западните български говори, но в книжовния език се допуска единствено в поезията поради изискванията на мерената реч[1].

Трето спрежение[редактиране | edit source]

Към трето спрежение се числят глаголите, които при 3л.ед.ч. в сегашно време завършват на а. Сред глаголите от трето спрежение са обичам (3л.ед.ч. обича), разбирам (3л.ед.ч. разбира), тропам (3л.ед.ч. тропа). Формообразуващите окончания за сегашно време са следните:

Ед.ч. Мн.ч.
1л. +ам +аме
2л. +аш +ате
3л. +ат

Употреба[редактиране | edit source]

Освен за обозначаване на действия, случващи се в момента на говорене, сегашното време се използва и в други случаи:

  • За обозначаване на общоприети истини (сегашно абсолютно време)[1]. Например: Небето е синьо.
  • За обозначаване на повтарящи се действия, които може и да не се случват точно в момента на говорене (сегашно повторително време)[1]. Например: Петър е болен, кашля (Петър може и да не кашля в момента на говорене).
  • За обозначаване на исторически събития (сегашно историческо време)[1]. Например: Априлското въстание избухва през 1876 година.

Сегашно време се употребява самостойно с глаголните форми от несвършен вид (например пробождам); глаголните форми в сегашно време от свършен вид (например пробода) се използват при образуване на сложните глаголни времена (например ще пробода)[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Пашов, П. (2005), Българска граматика. Издателска къща „Хермес“. ISBN 954-459-653-4