Йотация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йота̀цията (от руски Йотация и английски Yotation) е фонетично явление, при което между две гласни с различно изговаряне се вмъква фонематай“. Съгласната „й“ заедно с гласната след нея образуват дифтонгоидно съчетание, което е по-силно или по-слабо в зависимост от положението му спрямо ударението, положението в думата и типа на гласната[1].

Йотация в българския език[редактиране | edit source]

Йотацията е различима най-ясно при пренастройване на гласовия апарат от предна към задна гласни (напр. лайе, гнойен) и в обратна посока (пийа, милейа).

Нормите на българския книжовен език позволяват отразяването на звука „й“ само в окончания, между гласните [иа] и [еа] - малария, ливрея. В тези съчетания йотираното „а“ ([йа]) съгласно правилата за правопис се изписва с буквата „я“. В средата на думата йотация също не е допустима в книжовния изговор, но в разговорния език тя се среща в съчетания с [иа] и често с [ио] (пийаца, трийон). Правописът и правоговорът на другите йотирани форми са неприемливи от книжовна гледна точка и тяхната употреба се разглежда като диалектна.

Йотация не се появява на границата между две морфеми, дори когато възниква съчетание от две гласни (при-общавам, пре-обувам).

Йотация на буквата J[редактиране | edit source]

Терминът йотация се отнася и за появата, произнасянето и правописа при транскрипция на средноезичната звучна съгласна буква J (Йот, Йота) в началото, средата или края на дума и между гласни за да се избегне хиатус (положение в речта, при което една гласна следва непосредствено друга, например: прием, заобикалям и др.). При транскрипция буквата J в зависимост от следващата я гласна буква се транскрибира като български “Я”, “Ю”, “Й” или “ЬО”. Йотацията се среща в думи и названия в следните европейски държави: Германия, Дания, Белгия, Холандия, Исландия, Гренландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Австрия, Люксембург, Лихтенщайн, Италия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Република Македония, Малта, Албания, Фарьорските острови и част от Швейцария. В езиците на Англия, Испания, Турция, Румъния и Франция във форми на йотация участват буквите I и Y. Йотацията е задължителна да се спазва при транскрипция на български език на имена и географския названия от тези държави.

Правопис на йотация като буква “Я”[редактиране | edit source]

Съчетанието JA се произнася и транскрибира като българско Я без значение, дали се намира в началото, средата или края на думата. Буквата (гласна или съгласна) пред JA не влияе за нейното изговаряне и транскрибиране като Я. Примери:

  • В началото на думата: Яде (Jade), залив в Германия.
  • В средата на думата: Любляна (Ljubljana), столица на Словения
  • В края на думата: Баня Лука (Banja luka), град в Босна и Херцеговина
  • С гласна пред JA: Логарая (Llogaraja), национален парк в Албания

Правопис на йотация като буква “Ю”[редактиране | edit source]

Съчетанието JU и JÜ се произнася и транскрибира като българско Ю. То се среща само в началото на думите. Единствено в Швеция пред JU и JO се среща съгласна буква, която съгласна в съчетанията DJ, GJ, HJ, LJ не се транскрибира. В Норвегия и Швеция съчетанието JO в началото на думата се транскрибира също като Ю. Примери:

  • Като JU: Юденау (Judenau), град в Австрия
  • Като JÜ: Юлих (Jülich), град в Германия
  • Като JU в Швеция след съгласна: Юра (Djura), село в Швеция
  • Като JO в Швеция след съгласна: Ю (Hjo), град в Швеция
  • Като JO в Швеция: Юнсторп (Jonstorp), село в Швеция
  • Като JO в Норвегия: Юндал (Jondal), община в Норвегия

Правопис на йотация като буква “Й”[редактиране | edit source]

В съчетанията JO, JÖ, JE и JÄ се произнася и транскрибира съответно като ЙО, ЙО, ЙЕ и ЙЕ само в началото на думата и след гласните А и Е (след тези гласни в страните със сърбохърватски названия не се отбелязва йотация)

Примери:

  • Като JO: Йонково (Jonkowo), село в Полша
  • Като JÖ: Йорн (Jörn), село в Швеция
  • Като JE: Йелча (Jelcza), село в Полша
  • Като JÄ: Йегербрюк (Jägerbrück), село в Германия
  • Пред А: Лайош (Lajos), унгарско мъжко име
  • Пред Е: Анджейево (Andrzejewo), село в Полша

Правопис на йотация като букви “ЬО”[редактиране | edit source]

В съчетанията JO и JÖ когато пред тях има съгласна се произнася и транскрибира като ЬО. Примери:

  • като JO: Фьоне (Fjone), село в Норвегия
  • Като JÖ: Бьорке (Björke), село в Швеция

Кога не се отбелязва йотация[редактиране | edit source]

1. Йотация не се отбелязва в случаите, когато буквата J е след съгласна и пред Е и Ä. Примери:

  • Като JE: Лютенбург (Lütjenburg), град в Германия
  • Като JÄ: Беста (Bjästa), град в Швеция

2. Йотация не се отбелява в страните със сърбохърватски език, когато пред съчетанието JE са гласните А, Е, I, О и U. Примери:

  • След А: Сараево (Sarajevo), столица на Босна и Херцеговина
  • След Е: Висеец (Visejec), село в Словения
  • След I: Риека (Rijeka), град в Хърватия
  • След О: Сладоевци (Sladojevci), село в Хърватия
  • След U: Крагуевац (Kragujevac), град в Сърбия

3. Йотация не се отбелязва в страните със сърбохърватски език, когато буквата J е последна в думата. Пример:

  • Сен (Senj), град в Хърватия

4. Йотация не се отбелязва в страните със сърбохърватски език, когато буквата J е в съчетание като JI в средата или края на думата. Пример:

  • В средата на думата: Кониц (Konjic), град в Босна и Херцеговина
  • В края на думата: Горни Вакуф (Gornji Vakuf), град в Босна и Херцеговина.

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тодор Бояджиев, Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков, „Граматика на съвременния български книжовен език в три тома“, том 1 Фонетика, Издателство Абагар, София, 1998, ISBN 954-584-235-0, стр.139