Й
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кирилска буква Й | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||
| Кирилица | ||||||
| А | Б | В | Г | Ґ | Ѓ | Д |
| Ђ | Е | Ѐ | Ё | Є | Ж | З |
| Ѕ | И | Ѝ | І | Ї | Й | Ј |
| К | Ќ | Л | Љ | М | Н | Њ |
| О | П | Р | С | Т | Ћ | У |
| Ў | Ф | Х | Ц | Ч | Џ | Ш |
| Щ | Ъ | Ы | Ь | Э | Ю | Я |
| Неславянски букви | ||||||
| Ӑ | Ӓ | Ә | Ӛ | Ӕ | Ҕ | Ғ |
| Ӗ | Ӂ | Җ | Ӝ | Ҙ | Ӟ | Ӡ |
| Ӣ | Ҋ | Ӥ | Қ | Ӄ | Ҡ | Ҟ |
| Ҝ | Ӆ | Ӎ | Ӊ | Ң | Ӈ | Ҥ |
| Ө | Ӫ | Ӧ | Ҩ | Ҧ | Ҏ | Ҫ |
| Ҭ | Ӯ | Ӱ | Ӳ | Ү | Ұ | Ҳ |
| Һ | Ҵ | Ҷ | Ӵ | Ӌ | Ҹ | Ҽ |
| Ҿ | Ӹ | Ҍ | Ӭ | Ӏ | ||
| Отпаднали букви | ||||||
| Ѥ | Ѡ | Ѿ | Ѻ | Ѹ | Ѣ | Ꙗ |
| Ѧ | Ѩ | Ѫ | Ѭ | Ҁ | Ѯ | Ѱ |
| Ѳ | Ѵ (Ѷ) | Ꙟ | ||||
Й, й или И кратко (на руски: И краткое, на белоруски: I нескладовае, на украински: Iй, йот) е буква от кирилицата. Буквата е 10-та поред в българската, 11-та в руската и белоруската и 14-та в украинската азбука. В сръбската и македонската азбука буквата отсъства. Вместо нея се използва буква Ј. Също така и кратко е буква и от азбуките на някои от езиците в Руската федерация и ОНД.
Буква Й обозначава полугласният звук /j/ и най-вече двугласният звук /ij/. Знакът Й произлиза от църковнославянската писменост от 15 и 16 век и графично представлява съчетание между кирилската буква И и заимстваният от гръцката писменост знак за краткост (на руски: Кратка, на английски: Breve). Строго фонетическото разграничение в изписването на буквите И и Й възниква в украинския печат от началото на 17 век. През така наречената "Книжовна поправка" по времето на патриарх Никон правилото за разграничаването между И и Й е зафиксирано и в московските издания на църковнославянските печатни книги, след което започва да се прилага повсеместно. При старообрядниците все още е запазена старата орфографическа система от преди въвеждането на Й, при която вместо буквата за кратко и се пише — святыи небесныи владыка вместо святый небесный владыка.
При въвеждането на гражданският шрифт през 1707-1711 година първоначално са отменени всички диакритически знаци, при което знакът Й е изхвърлен от употреба. Възстановен в употреба през 1735 година (често тази дата се цитира като момент на поява на буквата Й), но формално не се е смятала за отделна буква — не е включвана в таблицата с буквите от азбуките, не имала пореден номер, в речниците е обединявана с буква И и т. н. Официално Й става буква от азбуката през 20 век[1], макар понякога да има "изключения от правилото", които се запазват малко до по-късно.
По руски образец буква Й влиза в гражданските шрифтове на българската, украинската и белоруската азбука. До средата на 19 век се използва също така в сръбската азбука, но по-късно е заменена с латинскоподобната буква Ј, която впоследствие по сръбски образец е въведена и в новообразуваната македонска азбука[2].
Първоначалното название на знака Й е бил "и с кратка" (по диакритическия знак кратка над буквата). По предложение на Яков Грот от края на 19 век започва да се използва названието "и кратко". В украинският език (понякога и в руския) се употребява също и названието "ий".
[редактиране] Източници
- ↑ И. Ширяев. Практический учебник русской грамматики. Часть I. Этимология. По новой орфографии. Для младших классов средних учебных заведений, высших начальных училищ, торговых школ, курсов для взрослых и др. училищ. М.: Книгоиздательство «Друг», типография Объед. Соц.-Демократ. Организаций "Коммунист", 1918. Стр. 5
- ↑ http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/index.html Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?] книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998
