Й

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилска буква й
Cyrillic letter short I - uppercase and lowercase.svg
Уникод (hex)
Главна: U+0419
Mалка: U+0439

Й, й или И кратко или И с кратка (на български: И кратко, на руски: И краткое, на беларуски: I нескладовае, на украински: Iй, йот) е буква от кирилицата. Буквата е 10-та поред в българската, 11-та в руската и белоруската и 14-та в украинската азбука. В сръбската и македонската азбука буквата отсъства. Вместо нея се използва буква Ј. Също така и кратко е буква и от азбуките на някои от езиците в Руската федерация и ОНД.

Буква Й обозначава полугласния звук /j/. Знакът Й произлиза от църковнославянската писменост от 15 и 16 век и графично представлява съчетание между кирилската буква И и заимствания от гръцката писменост знак за краткост (на руски: Кратка, на английски: Breve). Строго фонетическото разграничение в изписването на буквите И и Й възниква в украинския печат от началото на 17 век. През така наречената „Книжовна поправка“ по времето на патриарх Никон правилото за разграничаването между И и Й е застопорено и в московските издания на църковнославянските печатни книги, след което започва да се прилага повсеместно. При старообрядниците все още е запазена старата правописна система от преди въвеждането на Й, при която вместо буквата за кратко „и“ се пише обикновено „и“ — святыи небесныи владыка вместо святый небесный владыка.

При въвеждането на гражданския шрифт през 1707-1711 година първоначално са отменени всички диакритически знаци, при което знакът Й е изхвърлен от употреба. Възстановен в употреба през 1735 година (често тази дата се цитира като момент на поява на буквата Й), но формално не се е смятала за отделна буква — не е включвана в таблицата с буквите от азбуките, не имала пореден номер, в речниците е обединявана с буква И и т. н. Официално Й става буква от азбуката през 20 век[1], макар понякога да има „изключения от правилото“, които се запазват малко до по-късно.

По руски образец буквата Й влиза в гражданските шрифтове на българската, украинската и белоруската азбука. До средата на 19 век се използва също така в сръбската азбука, но по-късно е заменена с латинскоподобната буква Ј, която впоследствие по сръбски образец е въведена и в новообразуваната македонска азбука[2].

Първоначалното название на знака Й е било „и с кратка“ (по диакритическия знак кратка над буквата). По предложение на Яков Грот от края на 19 век започва да се използва названието „и кратко“. В украинския език (понякога и в руския) се употребява също и названието „ий“.

Напоследък в България (особено в Интернет средите) много често се забелязва неправилна употреба на „й“ (и-кратко), най вече в два случая:

  • там, където буквата „и“ е с ударение (ѝ). Тъй като при някои клавиатурни подредби знакът ѝ не присъства, изписването на имена като Даниѝл, където ударението се пада на второто „и“ често ще се напише като Данийл, което е грешно. Неправилно е и използването на и-кратко при изразяването на местоимението от женски род, където книжовният език изисква употребата на ѝ;
  • в края на думи в множествено число завършващи на „ии“, неправилно се поставя „й“ (и-кратко), което иначе е присъщо за думи в единствено число и то в мъжки род. Например вместо (много) батерии, (много) сергии, (много) порции погрешно се изписва (много) батерий, (много) сергий, (много) порций. По този начин грешно написаната дума (много) порций [правилно: много порции] би трябвало да се чете и да звучи подобно на думите (един) патриций, (един) къшей, (един) червей, (един) славей и ще звучи като някаква непозната дума в мъжки род единствено число (един порций).

Източници[редактиране | edit source]

  1. И. Ширяев. Практический учебник русской грамматики. Часть I. Этимология. По новой орфографии. Для младших классов средних учебных заведений, высших начальных училищ, торговых школ, курсов для взрослых и др. училищ. М.: Книгоиздательство «Друг», типография Объед. Соц.-Демократ. Организаций „Коммунист“, 1918. Стр. 5
  2. http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/index.html Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?] книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998

Вижте също[редактиране | edit source]