Общност на независимите държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of the CIS.svg
Организация на независимите държави
CIS Map.svg
Тип Международна организация
Ръководител Flag of Russia.svg Сергей Лебедев
Официални езици руски език
Правно положение действаща организация
Основана 8 декември 1991 г.
Седалище Минск, Беларус
Сайт cis.minsk.by
Брой на
членовете
10+1

Общност на независимите държави (ОНД, на руски: Содружество Независимых Государств, СНГ) е регионална международна организация, имаща за цел да регулира сътрудничеството между страните, по-рано влизащи в състава на СССР. Състои се от 11 от 15-те държави от бившия Съветски съюз. ОНД не е наддържавно образувание и функционира на доброволни основи.

Най-големите градове на ОНД са Москва, Санкт-Петербург, Баку, Ташкент, Киев, Минск и Алмати. Досега организацията се е председателствала от руските президенти Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев.


Съдържание

[редактиране] Създаване на организацията

Организацията e основана на 8 декември 1991 г., с подписването от президентите на РСФСР, БССР и УССР на Соглашения о создании Содружества Независимых Государств („Съглашение за създаването на Организация на независимите държави“, известно в средствата за масова информация като „Беловежко съглашение“) във Вискули (Беловежката гора) край Брест.

В документа, състоящ се от преамбюл и 14 точки, се констатира, че СССР прекратява съществуването си като субект на международното право и геополитическите реалности. Все пак, основавайки се на историческата общност на народите; връзките между тях; и зачитайки двустранните договори, стремежът към демократични правни държави и намерението за развиване на отношения на основата на взаимно признание и уважение на държавния суверенитет, страните се договарят за образуването на Организация на независимите държави.

На 10 декември съглашението е ратифицирано от Върховните съвети на Белорусия и Украйна, а на 12 декември — и от Върховния съвет на Русия. Руският парламент ратифицира документа с голяма разлика в гласовете: „за“ — 188 гласа, „против“ — 6, „въздържали се“ — 7.[1]

На 13 декември, в Ашхабад се състои среща на президентите на петте централноазиатски държави, влизащи в състава на СССР: Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Ключово е заявлението, в което страните изразяват съгласието си да влязат в организацията, но при условие да се осигури равноправно участие на субектите на бившия съюз и признаване на всички държави в ОНД в качеството им на учредители.[2] Впоследствие, президентът на Казахстан, Нурсултан Назарбаев, предлага страните да се съберат в Алмати, за обсъждане на въпросите и приемане на съвместно решение.

В организираната специално за тези цел среща, взимат участие ръководителите на 11 бивши съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна (от бившите съюзни републики отсътстват Латвия, Литва, Естония и Грузия). В резултат на срещата е подписано (на 21 декември 1991 г.) Алматинската декларация, в която се излагат целите и принципите на ОНД. В нея се формулира, че взаимодействието между участниците в организацията „ще се осъществява на принципа на равноправие чрез координиращи институти, формирани на паритетна основа и действащи в порядък, определен от споразуменията между участниците в организацията, която се явява нито държавно, нито наддържавно образувание“. Също така се запазват обединеното командване на военностратегическите сили и единния контрол над ядреното оръжие, уважава се взаимният стремеж към статут на неядрена и (или) неутрална държава, декларира се привързаност към сътрудничество при формирането и развитието на общо икономическо пространство. Констатира се фактът за прекратяване на съществуването на СССР с образуването на ОНД.[3]

Алматинската среща става важен стълб в изграждането на постсъветското пространство, тъй като завършва процеса на преобразуване на бившите републики на СССР в суверенни държави.[4] Последните държави, ратифицирали Алматинската декларация, са Азербайджан (24 септември 1993 г.) и Молдова (8 април 1994 г.), които дотогава са асоциирани членки на организацията. През 1993 г. действащ член на ОНД става Грузия.[5]

Първите години на организацията до голяма степен са посветени на организационни въпроси. На първата среща на ръководителите на държавите от ОНД, която се състои на 30 декември 1991 г. в Минск, е подписано Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств, с което се учредява висшия орган на организацията — Съветът на държавните ръководители. В него, всяка държава има право на един глас, а решенията се взимат на основата на консенсус.[6] Освен това е подписано Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках, в което се подтвърждава законното право на държавите-участнички за създаване на собствени Въоръжени сили.[7]

Организационият етап завършва през 1993 г., когато на 22 януари, в Минск е приет Устав на ОНД, основополагащият документ на организацията.[8]

[редактиране] Цели

Общността е създадена на основата на принципа за зачитане суверенитета на нейните членове с цел да подпомогне организираното прехвърляне на управленските функции и договорни задължения на СССР към наследилите го независими републики. В момента нейните цели са да бъдат доразвити и заздравени отношенията на приятелство, добросъседство, междуетническо разбирателство, доверие, взаимно разбиране и сътрудничество между страните членки на ОНД (Организация на Независимите Държави). Целите на икономическия съюз са създаването на общо икономическо пространство на основата на свободното придвижване на стоки, услуги, работна ръка и капитали и осъществяването на съгласувана политика в областта на икономиката, финансите и търговията.

[редактиране] Структура

Институционалната структура на общността включва съвет на държавните ръководители,съвет на правителствените ръководители, съвети на министрите на външните работи и отбраната и изпълнителен комитет.Съветът на командирите на граничните войски, междудържавния комитет на икономическия съюз и интерпарламентарната асамблея завършват основната институционна рамка. Съветът на държавните ръководители е върховният орган, определящ политиката на организацията. Той се събира поне два пъти годишно и взема решения с общо съгласие. Съветът на правителствените ръководители, който може да има съвместни заседания със съвета на държавните ръководители, се събира поне веднъж на три месеца. Министерските срещи се провеждат, за да бъдат обсъдени въпроси, свързани с външните дела, отбраната, енергетиката, транспорта и околната среда, както и други въпроси. Изпълнителният комитет е учреден на 2 април 1999 г. на мястото на предишния изпълнителен секретариат и други работни органи и комитети. Председателят на изпълнителния комитет изпълнява и функцията на изпълнителен секретар. Постоянното седалище на интерпарламентарната асамблея, която има свой собствен секретариат, се намира в Санкт Петербург.

[редактиране] Дейност

Върху дейността и преспективите на общността дават отражение няколко отрицателни фактора, включително тежките икономически затруднения и регионални конфликти, в резултат на което са осъществени само част от международните документи, подписани в нейните рамки. Периодичните политически и икономически напрежения между различни членове и натискът на по-малки групировки, преследващи конкретни цели в по-широката структура на общността, пречат за стабилното развитие на организацията. Общността е приела мерки в политическата, военната и социалноикономическата области наред с опитите за реформиране и опростяване на организационния механизъм. Сформирани са колективни мироопазващи сили, които да регулират локалните конфликти в страните членки, като същевременно се извършва координиране на усилията в борбата с "международния тероризъм" и "екстремизъм". Постепенно икономическото сътрудничество се налага като приоритетна област с цел установяването на многостранна свободна търговска зона като първа стъпка към създаването на общ пазар. Поради различията в икономическия потенциал и степента на реформиране на вътрешните икономики се налага приемането на графици за всеки член на общността.

[редактиране] Държави-членки

Съгласно действащият устав на Организацията на независимите държави, държави-учредителки на организацията са тези държави, които към момента на приемане на устава са подписали и ратифицирали Съглашението за създаване на ОНД от 8 декември 1991 г. и протокола от 21 декември 1991 г. към него. Страни-членки на организацията са тези държави-учредителки, които приемат задълженията, указани в Устава, в течение на една година след приемането му от Съвета на държавните ръководители.[9]

За встъпване в организацията, потенциалният член е длъжен да споделя целите и принципите на ОНД, да приема задълженията, съдържащи се в Устава, а също така да получи съгласието на всички държави-членки.[10] Освен това, Уставът предвижда категориите асоциирани членки (държави, които участват в отделни дейности на организацията, при условия, определени със споразумение за асоциирано членство) и наблюдатели (държави, чиито представители могат да присъстват на заседанията на органите на организацията по решение на Съвета на държавните ръководители).[11]

Действащият Устав регламентира реда на излизане на държава-членка от организацията. За това е нужно, една година преди излизането си, дадената държава да извести в писмен вид депозитара на Устава. Също така, държавата е длъжна напълно да изпълни задълженията, възникнали в периода на участието си в Устава.[12]

Основатели на ОНД
По-късно се присъединяват
Напуснали организацията

Според руски коментатори, през 2008 година Афганистан проявява интерес към включване в ОНД.[16]

[редактиране] Външни отношения

На 24 март 1994 г. общността получава статут на наблюдател в Общото събрание на ООН. Установени са много тесни връзки с Европейския съюз, особено в рамките на програмата TACIS и на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

[редактиране] Родствени организации

[редактиране] Източници

  1. ((ru)) Кацва Л.А. История России. Советский период. (1917-1991)
  2. ((ru)) Султыгов, М. К вопросу создания Содружества Независимых Государств
  3. ((ru)) Алматинска декларация
  4. ((ru)) Султыгов, М. К вопросу создания Содружества Независимых Государств
  5. ((ru)) Содружество Независимых Государств (справочна информация)
  6. ((ru)) Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств
  7. ((ru)) Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках
  8. ((ru)) Основополагающие документы СНГ
  9. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 7
  10. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 7
  11. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 8
  12. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 9
  13. Макар и Украйна да е съосновател на организацията, нейното правителство не разглежда страната като член на ОНД, тъй като не е подписала нейния устав. Вижте Андрієва, Тамара Володимирівна. Історія членства України в Співдружності Незалежних Держав. // Міністерство юстиції України, 2003. Посетен на 14 август 2008.
  14. На 26 август 2005 година Туркменистан прекъсва постоянното си членство в ОНД, след което има статут на асоциран член.
  15. На 14 август 2008 година, след началото на Втората южноосетинска война, грузинският парламент гласува единодушно страната да излезе от Общността на независимите държави. Според устава на ОНД, организацията може да бъде напусната само след едногодишно предизвестие.
  16. http://www.rbcdaily.ru/2008/04/03/focus/333883
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Содружество Независимых Государств“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

[редактиране] Виж още

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици