Общност на независимите държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Организация на независимите държави
Flag of the CIS.svg
CIS Map.png
Информация
Тип Международна организация
Основана 8 декември 1991 г.
Правно положение действаща организация
Седалище Минск, Беларус
Официални езици руски език
Ръководител Flag of Russia.svg Сергей Лебедев
Сайт cis.minsk.by
Брой на
членовете
10+1

Общност на независимите държави (ОНД, на руски: Содружество Независимых Государств, СНГ) е регионална международна организация, имаща за цел да регулира сътрудничеството между страните, по-рано влизащи в състава на СССР. Състои се от 11 от 15-те държави от бившия Съветски съюз. ОНД не е наддържавно образувание и функционира на доброволни основи.

Най-големите градове на ОНД са Москва, Санкт-Петербург, Баку, Ташкент, Киев, Минск и Алмати. Досега организацията се е председателствала от руските президенти Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

История[редактиране | edit source]

Организацията e основана на 8 декември 1991 г., с подписването от президентите на РСФСР, БССР и УССР на Соглашения о создании Содружества Независимых Государств („Съглашение за създаването на Организация на независимите държави“, известно в средствата за масова информация като „Беловежко съглашение“) във Вискули (Беловежката гора) край Брест.

В документа, състоящ се от преамбюл и 14 точки, се констатира, че СССР прекратява съществуването си като субект на международното право и геополитическите реалности. Все пак, основавайки се на историческата общност на народите; връзките между тях; и зачитайки двустранните договори, стремежът към демократични правни държави и намерението за развиване на отношения на основата на взаимно признание и уважение на държавния суверенитет, страните се договарят за образуването на Организация на независимите държави.

На 10 декември съглашението е ратифицирано от Върховните съвети на Белорусия и Украйна, а на 12 декември — и от Върховния съвет на Русия. Руският парламент ратифицира документа с голяма разлика в гласовете: „за“ — 188 гласа, „против“ — 6, „въздържали се“ — 7.[1]

На 13 декември, в Ашхабад се състои среща на президентите на петте централноазиатски държави, влизащи в състава на СССР: Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Ключово е заявлението, в което страните изразяват съгласието си да влязат в организацията, но при условие да се осигури равноправно участие на субектите на бившия съюз и признаване на всички държави в ОНД в качеството им на учредители.[2] Впоследствие, президентът на Казахстан, Нурсултан Назарбаев, предлага страните да се съберат в Алмати, за обсъждане на въпросите и приемане на съвместно решение.

В организираната специално за тези цел среща, взимат участие ръководителите на 11 бивши съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна (от бившите съюзни републики отсътстват Латвия, Литва, Естония и Грузия). В резултат на срещата е подписано (на 21 декември 1991 г.) Алматинската декларация, в която се излагат целите и принципите на ОНД. В нея се формулира, че взаимодействието между участниците в организацията „ще се осъществява на принципа на равноправие чрез координиращи институти, формирани на паритетна основа и действащи в порядък, определен от споразуменията между участниците в организацията, която се явява нито държавно, нито наддържавно образувание“. Също така се запазват обединеното командване на военностратегическите сили и единния контрол над ядреното оръжие, уважава се взаимният стремеж към статут на неядрена и (или) неутрална държава, декларира се привързаност към сътрудничество при формирането и развитието на общо икономическо пространство. Констатира се фактът за прекратяване на съществуването на СССР с образуването на ОНД.[3]

Алматинската среща става важен стълб в изграждането на постсъветското пространство, тъй като завършва процеса на преобразуване на бившите републики на СССР в суверенни държави.[4] Последните държави, ратифицирали Алматинската декларация, са Азербайджан (24 септември 1993 г.) и Молдова (8 април 1994 г.), които дотогава са асоциирани членки на организацията. През 1993 г. действащ член на ОНД става Грузия.[5]

Първите години на организацията до голяма степен са посветени на организационни въпроси. На първата среща на ръководителите на държавите от ОНД, която се състои на 30 декември 1991 г. в Минск, е подписано Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств, с което се учредява висшия орган на организацията — Съветът на държавните ръководители. В него, всяка държава има право на един глас, а решенията се взимат на основата на консенсус.[6] Освен това е подписано Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках, в което се потвърждава законното право на държавите-участнички за създаване на собствени Въоръжени сили.[7]

Организационият етап завършва през 1993 г., когато на 22 януари, в Минск е приет Устав на ОНД, основополагащият документ на организацията.[8]

През периода 2003-05 г. три страни-членки на ОНД сменят правителствата си след серия от цветни революции. Едуард Шеварднадзе е свален от власт в Грузия, Виктор Юшченко е избран в Украйна и Аскар Акаев e свален от власт в Киргизстан. През февруари 2006 г. Грузия официално се оттегля от Съвета на министрите на отбраната, с изявлението, че „Грузия започва курс за приемане в НАТО и не може да бъде едновременно в две военни организации“,[9][10] но остава пълноправен член на ОНД до август 2009 г., когато напуска в резултат на Руско-грузинската война. През март 2007 г. Игор Иванов, секретар на Съвета за сигурност на Русия, изразява своите съмнения относно полезността на ОНД, подчертавайки, че Евразийската икономическа общност става все по-компетентна организация за обединението на големите страни в ОНД.[11] След оттеглянето на Грузия президентите на Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан пропускат срещата на ОНД през октомври 2009.[12] През май 2009 г. шест държави — Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна — се присъединяват към Източното партньорство, проект създаден от Европейския съюз.

Цели[редактиране | edit source]

Общността е създадена на основата на принципа за зачитане суверенитета на нейните членове с цел да подпомогне организираното прехвърляне на управленските функции и договорни задължения на СССР към наследилите го независими републики. В момента нейните цели са да бъдат доразвити и заздравени отношенията на приятелство, добросъседство, междуетническо разбирателство, доверие, взаимно разбиране и сътрудничество между страните членки на ОНД (Организация на Независимите Държави). Целите на икономическия съюз са създаването на общо икономическо пространство на основата на свободното придвижване на стоки, услуги, работна ръка и капитали и осъществяването на съгласувана политика в областта на икономиката, финансите и търговията.

Структура[редактиране | edit source]

Институционалната структура на общността включва съвет на държавните ръководители,съвет на правителствените ръководители, съвети на министрите на външните работи и отбраната и изпълнителен комитет.Съветът на командирите на граничните войски, междудържавния комитет на икономическия съюз и интерпарламентарната асамблея завършват основната институционна рамка. Съветът на държавните ръководители е върховният орган, определящ политиката на организацията. Той се събира поне два пъти годишно и взема решения с общо съгласие. Съветът на правителствените ръководители, който може да има съвместни заседания със съвета на държавните ръководители, се събира поне веднъж на три месеца. Министерските срещи се провеждат, за да бъдат обсъдени въпроси, свързани с външните дела, отбраната, енергетиката, транспорта и околната среда, както и други въпроси. Изпълнителният комитет е учреден на 2 април 1999 г. на мястото на предишния изпълнителен секретариат и други работни органи и комитети. Председателят на изпълнителния комитет изпълнява и функцията на изпълнителен секретар. Постоянното седалище на интерпарламентарната асамблея, която има свой собствен секретариат, се намира в Санкт Петербург.

Дейност[редактиране | edit source]

Върху дейността и преспективите на общността дават отражение няколко отрицателни фактора, включително тежките икономически затруднения и регионални конфликти, в резултат на което са осъществени само част от международните документи, подписани в нейните рамки. Периодичните политически и икономически напрежения между различни членове и натискът на по-малки групировки, преследващи конкретни цели в по-широката структура на общността, пречат за стабилното развитие на организацията. Общността е приела мерки в политическата, военната и социалноикономическата области наред с опитите за реформиране и опростяване на организационния механизъм. Сформирани са колективни мироопазващи сили, които да регулират локалните конфликти в страните членки, като същевременно се извършва координиране на усилията в борбата с "международния тероризъм" и "екстремизъм". Постепенно икономическото сътрудничество се налага като приоритетна област с цел установяването на многостранна свободна търговска зона като първа стъпка към създаването на общ пазар. Поради различията в икономическия потенциал и степента на реформиране на вътрешните икономики се налага приемането на графици за всеки член на общността.

Държави-членки[редактиране | edit source]

Съгласно действащият устав на Организацията на независимите държави, държави-учредителки на организацията са тези държави, които към момента на приемане на устава са подписали и ратифицирали Съглашението за създаване на ОНД от 8 декември 1991 г. и протокола от 21 декември 1991 г. към него. Страни-членки на организацията са тези държави-учредителки, които приемат задълженията, указани в Устава, в течение на една година след приемането му от Съвета на държавните ръководители.[13]

За встъпване в организацията, потенциалният член е длъжен да споделя целите и принципите на ОНД, да приема задълженията, съдържащи се в Устава, а също така да получи съгласието на всички държави-членки.[14] Освен това, Уставът предвижда категориите асоциирани членки (държави, които участват в отделни дейности на организацията, при условия, определени със споразумение за асоциирано членство) и наблюдатели (държави, чиито представители могат да присъстват на заседанията на органите на организацията по решение на Съвета на държавните ръководители).[15]

Действащият Устав регламентира реда на излизане на държава-членка от организацията. За това е нужно, една година преди излизането си, дадената държава да извести в писмен вид депозитара на Устава. Също така, държавата е длъжна напълно да изпълни задълженията, възникнали в периода на участието си в Устава.[16]

Според руски коментатори, през 2008 година Афганистан проявява интерес към включване в ОНД.[17]

Членове[редактиране | edit source]

Държава Подписала Ратифицирала Ратифицирала устава Статут
Флаг на Армения Армения 21 декември 1991 18 февруари 1992 16 март 1994 официален член
Флаг на Азербайджан Азербайджан 21 декември 1991 24 септември 1993 14 декември 1993 официален член
Флаг на Беларус Беларус 8 декември 1991 10 декември 1991 18 януари 1994 официален член
Флаг на Казахстан Казахстан 21 декември 1991 23 декември 1991 20 април 1994 официален член
Флаг на Киргизстан Киргизстан 21 декември 1991 06 март 1992 12 април 1994 официален член
Флаг на Молдова Молдова 21 декември 1991 08 април 1994 27 юни 1994 официален член
Флаг на Русия Русия 8 декември 1991 12 декември 1991 20 юли 1993 официален член
Флаг на Таджикистан Таджикистан 21 декември 1991 26 юни 1993 04 август 1993 официален член
Флаг на Туркменистан Туркменистан 21 декември 1991 26 декември 1991 Не е ратифицирала неофициален асоцииран член
Флаг на Узбекистан Узбекистан 21 Декември 1991 01 Април 1992 09 Февруари 1994 официален член

Напуснали[редактиране | edit source]

Държава Подписала Ратифицирала Ратифицирала устава Напуснала Ефективно от
Флаг на Грузия Грузия[18]

Флаг на Украйна Украйна[19]

---

3 декември 1993

10 Декември 1991

19 април 1994

Не е ратифицирала

18 август 2008

19 март 2014

17 август 2009

очаква се

Външни отношения[редактиране | edit source]

На 24 март 1994 г. общността получава статут на наблюдател в Общото събрание на ООН. Установени са много тесни връзки с Европейския съюз, особено в рамките на програмата TACIS и на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

Родствени организации[редактиране | edit source]

Зона за свободна търговия (ЗСТ)[редактиране | edit source]

През 1994 г. страните от ОНД се споразумяват за създаването на зона за свободна търговия, но споразумението така и не е подписано, така че през 2009 г. е постигнато ново споразумение за създаване на зона за свободна търговия от началото на 2011 г.[20] Споразумението от 1994 г. би покрило всички членове на ОНД, с изключение на Туркменистан.[21] През октомври 2011 г. новият договор за свободна търговия е подписан от осем от единадесетте страни-членки на ОНС — Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан и Украйна — по време на среща в Санкт Петербург. Премиерите на ОНД също подписват споразумение за основните принципи за контрол и регулиране на валутата в страни-членки.[22] Единствените държави от ОНД, които не подписват споразумението за свободна търговия, са Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан, които обмислят възможността да подпишат споразумението по-късно и искат няколко седмици за размисъл. Самото споразумение на приготвено през май 2011 г., но подписването е забавено, за да се даде възможност за разрешаване на споровете между някои азиатски страни.[23] Споразумението за свободна търговия ще премахне митата за внос и износ на някои стоки, но съдържа редица изключения, които в последствие ще бъдат премахнати.[24]

Евразийска икономическа общност (ЕАИО)[редактиране | edit source]

Евразийската икономическа общност (ЕАИО) произхожда от митнически съюз между Беларус, Русия и Казахстан на 29 март 1996 г.[25] Той е преименуван на ЕАИО на 10 октомври 2000 г.,[26] когато Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан подписват договора. Общността е официално създаде когато договорът е ратифициран от петте държави през май 2001 г. Армения, Молдова и Украйна имат статут на наблюдатели. ЕАИО работи по създаването на общ енергиен пазар и изследването на по-ефикасно използване на вода в централна Азия.

Организация на Централноазиатското сътрудничество (ЦАС)[редактиране | edit source]

Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан основават ЦАС през 1991 г. като Централноазиатската общност. Организацията продължава да съществува през 1994 г. като Центраноазиатски икономически съюз (ЦАИС), в който Таджикистан и Туркменистан не участват. През 1998 г. става Централно азиатско икономическо сътрудничество, в което се връща Таджикистан. През 28 февруари 2002 г. е преименувано на сегашното си име. Русия се присъединява на 28 май 2004 г.[27] На 7 октомври 2005 държавите-членки решават, че Узбекистан ще се присъедини към ЕАИО и че двете организации ще се съединят.[28] Организациите се сливат на 25 януари 2006 г. Не е ясно какво става със статута на досегашните наблюдатели в ЦАС, които не са наблюдатели в ЕАИО (Грузия и Турция).

Общо икономическо пространство[редактиране | edit source]

След дискусия за създаване на общо икономическо пространство между Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, е обявено принципно споразумение след среща в Ново-Огарево на 23 февруари 2003 г. Общото икономическо пространство щяло включва международна комисия за търговия и мита, която щяла да бъде базирана в Киев, и отначало щяла да бъде оглавена от представител на Казахстан и нямало да бъде подчинена на правителствата на четирите страни. Крайната цел е регионална организация, която ще бъде отворена за членство и за други страни, и която евентуално ще може да доведе до обща валута.

Та 22 май 2003 украинският парламент гласуват с 266 гласа „за“ и 51 „против“ общото икономическо пространство. Въпреки това повечето смятат, че победата на Виктор Юшченко в президентските избори през 2004 г. представлява значителен удар срещу проекта: Юшченко проявява интерес към присъединяването на Украйна към Европейския съюз, което би било несъвместимо със общото икономическо пространство. Наследника на Юшченко, Виктор Янукович, заявява на 27 април 2010 г., че „влизането на Украйна в митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан не е възможно днес, защото икономическите принципи на СТО не го позволяват, а ние разработваме нашата политика според принципите на СТО“.[29] Украйна е член на СТО.[29]

Митнически съюз на Беларус, Казахстан и Русия е създаден през 2010,[30] като общ пазар е предвиждан за 2012 г.[31]

Организация на Договора за колективна сигурност[редактиране | edit source]

Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) (руски: Организация Договора о Коллективной Безопасности) или просто Ташкентския договор (руски: Ташкентский договор) започва като Договор за колективна сигурност на ОНД,[32] който е подписан на 15 май 1992 г. от Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан в града Ташкент. Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993 г., Грузия на 9 декември 1993 г. и Беларус на 31 декември 1993 г.Договорът става ефективен на 20 април 1994 г.

ДКС е в сила пет години, освен ако не бъде удължен. На 2 април 1993, само шест страни.членки на ОДКС подписват протокол подновяващ договора за още пет години. Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го подпишат, оттеглят се от договора и заедно с Молдова и Украйна създават група ориентирана към Запада и САЩ наречена ГУАМ (Грузия, Узбекистан / Украйна, Азербайджан, Молдова). Организацията е наименувана ОДКС на 7 октомври 2002 г. в Ташкент. Николай Бордюжа е назначен за генерален секретар на новата организация. През 2005 г. участниците в ОДКС провеждат няколко съвместни военни тренировки. През 2005 г. Узбекистан се оттегля от ГУАМ и на 23 юни 2006 г. става пълноправен член на ОДКС и членството и е официално ратифицирано от парламента и на 28 март 2008 г.[33] ОДКС е организация наблюдател в Общото събрание на ООН.

Уставът потвърждава желанието на всички участващи държави да се въздържат от използването на сила. Подписалите се не могат да участват в други военни организации и агресията срещу една страна-членка се счита за агресия срещу всички. ОДКС провежда ежегодни тренировки на военното командване с цел да подобри сътрудничеството в организацията. Най-мащабната тренировка на ОДКС проведена до момента е „Рубеж 2008“ проведена в Армения където над 4000 войника от седем страни-членки на ОДКС провеждат оперативна, стратегическа и тактическа тренировка с акцент върху подобряването на ефикасността на колективната сигурност.[34]

През май 2007 г. генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа споменава, че Иран може да се присъедини към ОДКС, казвайки „ОДКС е отворена организация. Ако Иран подаде молба за присъединяване съгласно нашия устав, ние ще обмислим искането.“[35] Ако Иран се присъедини, ще бъде първата държава извън бившия СССР, която ще стане член на организацията.

На 6 октомври 2007 г. страните-членки на ОДКС се договарят на значително разширение на организацията, което ще създаде миротворчески сили на ОДКС, които могат да бъдат разположени в някоя от държавите-членки със или без мандат на ООН. Разширението също позволява на всички страни.членки да купуват руски оръжия на същата цена като Русия.[36] ОДКС подписва споразумение с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) м столицата на Таджикистан Душанбе за да разшири сътрудничеството по въпроси като сигурността, престъпността и трафика на наркотици.[37]

На 29 август 2008 г. Русия обявява, че ще потърси от ОДКС признаване на независимостта на Абхазия и Южна Осетия, три дни след като Русия официално признава двете държави.[38] На 5 септември 2008 г. Армения приема президентството на ОДКС по време на среща на ОДКС в Москва, Русия.[39]

През октомври 2009 г. Украйна отказва да даде разрешение на Анти-терористичния център на ОНД да проведе анти-терористични тренировки на нейна територия, защото украинската конституцията забранява операции на чужди военни единици на нейна територия.[40]

Най-големите военни тренировки, някога водени от ОДКС, включвайки над 12 000 войника, са проведени между 19 и 27 септември 2011 г. за да увеличат подготовката и координацията в анти-дестабилиционни техники от типа на Арабската пролет.[41]

Икономика[редактиране | edit source]

Информацията е взета от Статистическия отделна ООН.

Държава Население (2007) БВП 2006 ($) БВП 2007 ($) БВП growth (2007) БВП на глава от населението (2007)
Флаг на Беларус Беларус 9 724 163 36 961 815 474 45 275 738 770 8.6% 4 656
Флаг на Казахстан Казахстан 15 408 161 81 003 864 916 104 849 915 344 8.7% 6 805
Флаг на Киргизстан Киргизстан 5 346 111 2 834 168 893 3 802 570 572 8.5% 711
Флаг на Русия Русия 141 941 200 989 427 936 676 1 294 381 844 081 8.5% 9 119
Флаг на Таджикистан Таджикистан 6 727 377 2 142 328 846 2 265 340 888 3.0% 337
Флаг на Узбекистан Узбекистан 26 900 365 17 077 480 575 22 355 214 805 9.5% 831
Общо за ЕАИО 207 033 990 1 125 634 333 117 1 465 256 182 498 30.17% 7 077
Флаг на Азербайджан Азербайджан 8 631 512 20 981 929 498 33 049 426 816 25.1% 3 829
Флаг на Грузия Грузия (виж долу) 4 357 857 7 745 249 284 10 172 920 422 12.3% 2 334
Флаг на Молдова Молдова 3 667 469 3 408 283 313 4 401 137 824 3.0% 1 200
Флаг на Украйна Украйна (виж долу) 46 289 475 107 753 069 307 142 719 009 901 7.9% 3 083
Общо за ГУАМ 62 861 573 139 888 538 550 186 996 463 870 33.68% 2 975
Флаг на Армения Армения 3 072 450 6 384 452 551 9 204 496 419 13.8% 2 996
Флаг на Туркменистан Туркменистан 4 977 386 6 928 560 446 7 940 143 236 11.6% 1 595
Общо 277 863 109 1 278 421 583 732 1 668 683 151 661 30.53% 6 005
Забележка: Грузия не е член на ОНД от 17 август 2009. Украйна не е член на ОНД от 19 март 2014

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Кацва Л.А. История России. Советский период. (1917-1991)
  2. ((ru)) Султыгов, М. К вопросу создания Содружества Независимых Государств
  3. ((ru)) Алматинска декларация
  4. ((ru)) Султыгов, М. К вопросу создания Содружества Независимых Государств
  5. ((ru)) Содружество Независимых Государств (справочна информация)
  6. ((ru)) Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств
  7. ((ru)) Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках
  8. ((ru)) Основополагающие документы СНГ
  9. Georgia opts out of ex-Soviet military cooperation body - Pravda.Ru
  10. RIA Novosti - World - Georgia's quitting CIS council will not affect security - Russian minister
  11. Russia questions further existence of the CIS post-soviet organization InfoNIAC
  12. Russia Facing Resistance With Allies On CIS's Southern Flank
  13. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 7
  14. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 7
  15. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 8
  16. ((ru)) Устав СНГ. Раздел II. Статья 9
  17. http://www.rbcdaily.ru/2008/04/03/focus/333883
  18. На 14 август 2008 година, след началото на Втората южноосетинска война, грузинският парламент гласува единодушно страната да излезе от Общността на независимите държави. Според устава на ОНД, организацията може да бъде напусната само след едногодишно предизвестие.
  19. http://www.unian.net/politics/898412-ukraina-vyihodit-iz-sng.html
  20. ((en))Russia expects the CIS countries to create a free trade zone by yearend, 2010-06-17
  21. ((en))FREE TRADE AGREEMENT BETWEEN AZERBAIJAN, ARMENIA, BELARUS, GEORGIA, MOLDOVA, KAZAKHSTAN, THE RUSSIAN FEDERATION, UKRAINE, UZBEKISTAN, TAJIKISTAN AND THE KYRGYZ REPUBLIC
  22. ((en))Most CIS states sign free trade zone agreement, 2011-10-19
  23. ((en))Most CIS Countries Sign Up To Free-Trade Zone, 2011-10-19
  24. ((en))CIS leaders sign free trade deal, 2011-10-19
  25. ((en))СТО WT/REG71/1
  26. ((en))Foundation Agreement of EAEC AGREEMENT ON FOUNDATION OF EURASIAN ECONOMIC COMMUNITY
  27. ((en))Central Asian Cooperation Organization
  28. Collective Security: A Timeline
  29. а б ((en))Yanukovych: Ukraine won't join Customs Union, Kyiv Post (April 27, 2010)
  30. ((en))Russia, Kazakhstan, Belarus plan on common economic space
  31. ((en))Russia expects CIS countries to create free trade area
  32. ((en))The Charter of the CSTO
  33. ((ru))Евразийский дом - информационно-аналитический портал
  34. ((en))“Rubezh 2008”: The First Large-Scale CSTO Military Exercise | PfP Information Management System (PIMS)
  35. ((en))Iran invited to join Central Security Treaty Organization
  36. ((en))Gendarme of Eurasia - Kommersant Moscow
  37. ((en))Daily Times - Leading News Resource of Pakistan
  38. ((en)) Halpin, Tony. Kremlin announces that South Ossetia will join one united Russian state. // The Times. London, 30 August 2008. Посетен на 30 April 2010.
  39. ((en))Armenian News - PanARMENIAN.Net | Armenian News Agency - CSTO Security Councils Secretaries meet in Yerevan
  40. ((en))Ukraine refuses to hold CIS anti-terrorist drills on its territory, Kyiv Post (29 October 2009)
  41. ((en))Central Asian armies start exercises to counter potential Arab Spring-style unrest, The Daily Telegraph (20 September 2011)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Содружество Независимых Государств“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]