Карл Хаусхофер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Хаусхофер
немски геополитик
Карл Хаусхофер 
Роден: 27 август 1869
Мюнхен, Бавария
Починал: 13 март 1946
Пел, Бавария
Хаусхофер с Хес

Карл Хаусхофер (нем. Karl Haushofer) е немски географ и социолог, основоположник на немската геополитическа школа.

Биография[редактиране | edit source]

Хаусхофер е випускник на Баварската военна академия. До края на Първата световна война е на военна служба преподавайки военни науки.

През 1908 година става съветник на японското военно командване. Посещава Индия, Корея, Манджурия, Китай, излагайки възгледите си пред японското командване в докторска дисертация.

Поражението на Германия в Първата световна война, Карл Хаусхофер отдава на геополитическото невежество на нейното ръководство. Поради английското морско превъзходство, Хаусхофер е на мнение, че Германия трябва да търси съюз с морските държави Италия (Средиземно море) и Япония (Тихи океан), с цел да компенсира слабостта на военноморските си сили за сметка на сухопътните.

След Първата световна война преподава география в Мюнхенския университет, като от 1933 година е професор. Негов ученик е Рудолф Хес, втория човек в националсоциалистическата партия. Хаусхофер участва в преговорите за сключване на Антикоминтерновския пакт. През Втората световна война постепенно се дистанцира от ръководството на Райха, винейки за несполуките Рибентроп. След провала на операция Валкирия, сина на Хаусхофер - Албрехт е екзекутиран, а той със семейството си прекарва края на войната в концлагера Дахау. На 13 март 1946 година Хаусхофер и съпругата му се самоубиват. И двамата пият арсен, след което тя се обесва.[1][2]

Геополитически възгледи[редактиране | edit source]

Хаусхофер е основател на немския институт по геополитика (1922), както и редактор на излизалото в периода 1924-1944 години списание (нем.) «Geopolitik», по-късно преименувано на «Zeitschift fur Geopolitik». Неговите геополитически възгледи се формират под влияние на социалния дарвинизъм и теоретичните постановки на американския империализъм.

Фундамент на геополитическата парадигма на Хаусхофер е понятието на Фридрих Рацел за "жизненото пространство". Привърженик на автаркията във вътрешната политика, някои изследователи го слагат сред видните теоретици на нацизма, т.к. след провала на Бирения пуч снабдява с литература в затвора Хитлер и Хес.

Приноси[редактиране | edit source]

Хаусхофер разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина (застъпвана от Александър Дугин), като предлага формирането на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио, като алтернатива на Атлантическата харта на англо-саксонския свят. Историческа опора и пример за този си геополитически възглед (според него аксиома за успешна европейска политика) Хаусхофер намира в международните отношения между великите сили след Кримската война (виж Съюз на тримата императори).

Източници[редактиране | edit source]

  1. TIME Magazine March 25, 1946
  2. Edmund A. Welsh S.J., The Mystery of Haushofer, LIFE Magazine September 16, 1946 pp. 107-120

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хаусхофер, Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.