Международно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Междунаро́дното пра́во е най-общият термин, обхващащ цялата съвкупност от правоотношения с участието на чуждестранни елементи и нормативни актове, регулиращи тези отношения.

В международното право се разграничават 3 основни направления: международно публично право, международно частно право и наднационално право.

Международно публично право (МПП)[редактиране | edit source]

Междунаро́дното публично пра́во е особена правова система, регулирующа отношенията между държавите, посредством създадените от тях международни межправителствени организации и някои други субекти на международното публично право.

Международното публично право включва следните отрасли и институти:

ООН — водеща организация в сферата на кодификацията и развитието на международното право

Междуотраслови институти:

В науката за международно право е отделена обща част на международното публично право.

Международно частно право (МЧП)[редактиране | edit source]

Междунаро́дното ча́стно пра́во (МЧП) е совокупност от правни норми на вътрешнодържавното законодательство, международните договори и правовите обичаи, които регулират гражданско-правните, трудовите и други отношения, съгласувани с чуждестранните елементи.

Основна специфика на международното частно право е наличието в регулируемите правоотношения на чуждестранен елемент и използоване на колизионни норми.

Съотношение между МПП и МЧП[редактиране | edit source]

За международното публично право думата международно означава наднационално правно урегулиране на отношенията (като правило, междудържавни). За международното частно право това означава, че регулируемите правоотношения излизат извън рамките на една държава и са свързани със система от права на други страни.

Основни различия на международното публично право от международното частно право:

  1. В предмета на правното регулиране: в международното публично право основно място заемат политическите взаимоотношения между държавите, а икономическите отношения са отделени в отделен раздел на международното икономическо право; международното частно право регулира особена група от гражданско-правни отношения, имащи международен характер.
  2. В субектите: в международното публично право основен субект на правоотношенията се явява държавата, а в МЧП - традиционният субект на националното гражданско право на държавата.
  3. В основните източници: за международното публично право основен източник са международните договори и обичаи, а за международното частно право — законодателствоото на държавите, съдебната и арбитражна практика.

Наднационално право[редактиране | edit source]

На́днациона́лното пра́во е форма на международното право, при което държавите отиват към съзнателно ограничение на някои свои права и делегирането им в наднационални органи. Нормативните актове, издавани от такива органи, по правило имат по-голяма юридическа сила, в сравнение с актовете на националното законодателство. Най-ярък пример за наднационално право представлява Правото на Европейския съюз.