Адвокат

Адвокатът е човек, квалифициран да дава правни съвети, който консултира клиентите си по правни въпроси. Част от адвокатите представляват клиентите си в съда и при други спорни ситуации. Адвокатите често са организирани в адвокатски асоциации.

Темида

Адвокатската професия

Освен в съда, адвокатите често съдействат на клиентите си при реализиране на сделки с недвижими имоти, търговски преобразувания, преговори и налагане на обезпечения. Адвокатът е лице, което не само познава закона, но и има нужния опит да консултира и съветва клиентите си в различни области на бизнеса, както и за всякакъв вид дела. Работата на адвоката включва главно практическото упражняване на дадените по закон на клиента права, включително правото на иск. Благодарение на юридическите си знания и опита си при решаване на специфични проблеми, адвокатите са способни да действат по най-добрия начин и да намерят най-прекия път на клиента до дадена цел, съобразно статута на клиента и спецификата на казуса. Правните услуги, предлагани от адвокатите са много и разнообразни, но имат един общ белег: те са свързани с търсене на правилни и законни решения, целящи постигането на определен правен резултат.

Работата на адвоката се състои в практическото приложение на правната теория, както и знанията за решаване на реални проблеми или защитаване на интересите на тези, които наемат адвокат по правни дела. задълженията на адвоката се състоят в защитата на интересите на неговия доверител. В развитите държави престижността на адвокатската професия произтича от сложността на обществените отношения и осъзнатата необходимост от налагане на строг ред в тях. Гражданите в икономически съзрелите държави приемат, че всичко, от статута на семейното имущество и данъците до договора с интернет-провайдера, следва да минава през ръцете на юридически консултант за да се избегнат възможностите за спекулации и за да има яснота по отношение на техните права и задължения.

Между различните съдебни системи съществуват значителни различия по отношение на ролята на адвоката в тях. Отделните законодателства поставят разнообразни изисквания пред субектите, които упражняват адвокатската професия. Това са различни по вид разрешителни и регистрационни режими, които имат за цел прозрачност при упражняване на професията и публичността на адвокатските регистри. В резултат, значението на термина "адвокат", може да има различно значение в различните държави. В Република България действа Закон за адвокатурата, който урежда отношенията между адвокат и клиент и регламентира редица права и задължения за адвокатите, както и свързаните с тях санкции. Висш орган на адвокатурата се явява Висшият адвокатски съвет, който има за седалище гр. София. Той е върховен орган на адвокатурата с ред изключителни правомощия. На регионално ниво действат адвокатските съвети, които ръководят дейността в отделните адвокатски колегии.

Разграничения

Често се случва понятията “адвокат” и “юрист” да бъдат объркани. Вторият термин има по-широк обхват, тъй като пред всички адвокати стои изискването да бъдат юристи, но не всички юристи са адвокати. Юристи са още и нотариусите, съдиите, прокурорите. Има юристи, които си печелят дела още като студенти, което им прави чест. “Юрист” е призвание и е вид професионална квалификация, на която се дължи уважение. В България, след успешното полагане на изпитите в юридическите факултети и изпита пред Министерство на правосъдието, бившите студенти получават юридическа правоспособност, която им позволява да практикуват някоя измежду многото юридически професии, както и адвокатската, тъй като никъде няма забрана за това обстоятелство. За да започне едно лице да практикува като адвокат е нужно същото да изпълни изискванията на Закона за адвокатурата и да бъде вписано в някоя от Адвокатските колегии, които са разпределени на регионален принцип. Но има и други варианти за водене на дела - например: добре познаване на законите, успешно справяне с логически казуси в определена област на правото. Има доста преподаватели, които преподават успешно юридическата наука, но Адвокатската професия никои не се осмелява за сега да даде научни постижения. Юрист е обучаващ се студент, Адвокат е практикуващ юрист - обществен защитник. Практиката показва, че правомощията на юристите и на адвокатите се различават само по един показател - законодателното основание в съдебните прения.

Адвокатска дейност

В някои държави адвокатите практикуват в различни области на правото и са строго профилирани. Правната наука е твърде обширна и не позволява постигане на цялостен практически опит във всичките й клонове. Поради тази причина в болшинството от правните системи има създадена практика адвокатите да се сдружават в адвокатски дружества, които поемат всякакъв тип работа, която впоследствие се разпределя измежду отделните адвокати в дружеството, съобразно техният опит в дадена правна сфера.

В България съществуват множество големи и малки адвокатски дружества, които са способни да поемат дела с изключителна правна сложност, както и самостоятелни адвокати, които сами определят работата, с която се захващат, съобразно опита и времевия ресурс, с който разполагат в конкретния момент. В България адвокатите основно се делят на такива, практикуващи в наказателното право и в гражданското право. Гражданскоправната материя, като по-обширна и многостранна също има своите направления. Повечето адвокати предпочитат да практикуват в търговското и вещното право, поради финансови причини – това традиционно са най-добре платените отрасли, в които клиентите са често платежоспособни или са принудени да бъдат такива, поради големия материален интерес. Но има и адвокати, които водят семейни, административни, граждански и др. дела или практикуват изключително в областта на интелектуалната собственост. Истинска рядкост са обаче интелигентните адвокати, които кратко и ясно да откроят проблема на клиента си. Повечето говорят, говорят докато не забравят самите началото на започнатия разговор. Краткото изложение води до яснота на изказа.

Представителство пред съдилищата

Съгласно българския закон, субектите, които могат да извършват действия пред съда са ограничени. Практиката, големият залог, който обикновено имат делата и сложността на процесуалните закони предполагат нуждата от ангажиране на адвокат за извършване на съдопроизводствените действия. Най популярният начин за това е пълномощието. Страните ангажират адвокати да присъстват на съдебните заседания, да пледират, да обжалват и да правят искания пред съда във връзка със защита на правата на упълномощилата ги страна. Причината за това също се корени и във факта, че процесуалните закони предвиждат срокове и други изисквания за извършване на много от съдопроизводствените действия, което влече заплаха от пропускането на тези действия, респ. загуба на делото и залога на това дело. Страните, съгласно повечето национални закони могат и да се представляват сами, но това често представлява трудност за тях, а на практика изнервя съдиите, които следва да насочват страните в процеса. В страни като Венецуела, от друга страна, никой не може да се яви пред съдия, освен ако не е представляван от адвокат.

Органи на адвокатурата в България

Висши органи на адвокатурата в Република България са Общото събрание на адвокатите от страната, което се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет, Висшия адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Адвокатските колегии също имат своите органи: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати. В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.

Проучване на дела и изготвяне на съдебни документи

Адвокатите често биват ангажирани за извършването обширни изследвания и проучвания на релевантни за казуса факти, които интересуват клиента. Има ред начини и прийоми, които адвокатите добре познават и използват за установяване на собствеността върху имоти, историята на собствеността върху тези имоти, статута и представителството на дружества, както и влиянието на определени лица в тези дружества. Правното проучване представлява съвкупност от сложни действия, които целят установяването на конкретни факти. Такива проучвания се налагат от нуждата на правните субекти да имат сигурност в гражданския оборот, като в случая не става дума единствено за съдебни дела, а за всякакъв вид дела и процедури. За да се направят въпросните проучвания често се налага изготвянето на специални документи и депозирането им пред съответните ведомства. Някои адвокати предпочитат да им се плаща “на парче” за такъв тип дейност без да се ангажират с по-нататъшния резултат от проучването или анализа. В тези случаи клиентите винаги имат възможността да се свържат с друг адвокат, който да им предостави следващото “парче” от въпросното дело. За адвокатите не представлява трудност да свързват тези парчета и да дават прогнози за крайният изход на процедурата или да предложат друго решение за постигане на търсения резултат. Други адвокати избягват да приемат работа “на парче”, считайки, че най-добрият начин да бъде свършена една работа е човек да си я свърши сам. Те искат да водят делата на клиентите си от началото до края като определят комисионната си в зависимост от резултата, който самите те са постигнали в конкретния случай.

Съдебните дела, биват проучвани от адвокатите директно в деловодството на съда, като често същите се ангажират с писмено или устно становище по въпросното дело. Важно е да се знае, че адвокатските становища представляват единствено мнението на въпросния адвокат във връзка с делото, а не някакъв вид константа. Много рядко се срещат адвокати, които твърдо биха заявили, че дават гаранция за верността на тяхното становище. Причината за това е, че в правото много често има подводни камъни, свързани с непредставени обстоятелства и доказателства, които биха могли да обърнат хода на делата на 180 градуса в даден етап от производството. Също така много често крайният изход на дадено дело зависи много от прилежността и сериозността при воденето му. Изхода зависи от интелекта на адвоката, който много често не се вижда от клиента. Но по кантората, обувките и дрехите умния адвокат си личи от далече.

Отношения между адвокат и клиент

За клиентите консултацията с адвокат е често едно неприятно занимание. Най-честите причини са липсата на познаване на адвокатската работа и неяснота, относно същността на услугата, която ще бъде извършена. Особено силно се забелязва тази тенденция в развиващи се икономически държави като България. Интернет, като медийна форма, е идеална за вторичен пазар на информация, в този случай като правна консултация. Възможно е например потребител да зададе правен въпрос към няколко адвоката едновременно или към някой по избор и първият отговорил адвокат печели. Потребителят може да даде оценка впоследствие. Адвокатът има редица задължения спрямо своите клиенти, произтичащи директно от закона. Такива са задълженията на адвокатите точно да осведомяват своите клиенти за правата и задълженията им, да не поемат работа, за изпълнението на която знаят или са били длъжни да знаят, че не притежават необходимите знания и подготовка, да не представляват или защитават едновременно и двете страни по делото и др. САМО МНОГО УМЕН АДВОКАТ би си давал мнението по Интернет. Ще учи години наред и накрая някой ще му поставя въпроси: - "ОТГОВОРИ", пък ще му дава и мнение после.

Дължимото уважение към адвокатите - реален проблем в България

Правата на адвокатите са изчерпателно изброени и регламентирани в почти всички правни системи. България също не прави изключение. Необходимостта от точна регламентация се налага от естеството на работата на адвокатите, която предполага наличието на специални правни инструменти, които адвокатите да ползват в работата си. Съгласно чл. 29 от Закона за адвокатурата пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Въпреки яснотата на тази разпоредба, в България поради липсата на организация и ясни инструкции във ведомствата от страна на техните ръководства, адвокатите изпитват редица затруднения в работата си, произтичащи от факта, че пред множество административни органи адвокатът бива третиран като обикновен гражданин. Поради незнание и неразбиране на закона в много ведомства на адвокатите биват отказвани достъп или други услуги, които те по закон имат право да ползват. Това допълнително натоварва съдебната система, тъй като до съда се адресират молби за издаване на съдебни удостоверения, които да служат пред административните органи и чиято цел е набавяне на доказателства. Тези доказателства всъщност адвокатът по закон има право да си набави сам, въз основа представяне на адвокатската си карта. Адвокатите в България до този момент проявяват търпимост към този проблем, но това допълнително вреди на техния имидж. Липсата на воля за справянето с тези проблеми се компенсира от настоятелността, която адвокатите са свикнали да проявяват във всеки един конкретен случай, но това от своя страна натоварва и самите административни органи, а нерядко води и до разправии и конфронтации с деловодители и други административни служители.

                                                                          ( АКО отиде СЪДИЯТА дали ще се случва така ? )

Адвокатите и рекламата

Един от най-дискутираните и съпоставяни въпроси във връзка с адвокатската дейност в различните държави е възможността на същите да рекламират дейността си. Тъй като гилдията, упражняваща юридическата професия е по правило консервативна и държаща на традициите, в много държави се приема, че не е етично адвокатите да рекламират дейността си. Приема се, че препоръката е основният метод на адвоката за набиране на клиентела, което следва от неговия опит и възможности. Такова едно схващане е прието и в българския закон, който често е критикуван от самите адвокати като архаичен. Противниците на това схващане изтъкват довода, че в България адвокатската професия е твърде непопулярна, което води до недостиг на клиентела. По данни от сайта на Висшия адвокатски съвет между 2/4 и 3/4 от кандидат адвокатите биват късани на адвокатските изпити през последните години. Причината за това е естествено да се корени и в недостатъчно добрата подготовка на бъдещите адвокати, която многото юридически факултети в страната дават, но се изказват и твърдения, че причината е всъщност в недостига на клиентела, който изпитват действащите адвокати. Поради тази причина някои от големите български адвокатски кантори се хванаха за гушите с чуждестранните си колеги, стъпили на нашия пазар на консултантски услуги. Това доведе до инициирането на производство пред Комисията за защита на конкуренцията, която наложи имуществени санкции на българските представителствата на няколко световноизвестни адвокатски дружества.

Доколкото недостигът на клиенти за адвокатите в България се корени в липсата на възможност същите да рекламират дейността си, много адвокати считат забранителната норма на Закона за адвокатурата за пряка пречка пред тях. В сравнително младата българска икономика все още липсва изграденият на запад рефлекс на гражданите да търсят адвокатска помощ. Много от тях изпитват затруднение в разбирането на това какво точно им се предлага от адвоката и оценката на реалната му цена и залог. Невъзможността да бъде разбрана същността на адвокатската услуга води често до нейното пропускане, което пък води до измами /главно имотни/ и недоразумения, които допълнително натоварват административните органи и съдебните инстанции. Много българи предпочитат да бъдат представлявани и търсят съдействие от Агенции за недвижими имоти и други посредници и медиатори при сделки с недвижимости. Популярността на адвокатската услуга в България е твърде слаба в сравнение с развитите икономически държави, което кара много адвокати да негодуват срещу нормите на закона, забраняващи рекламата на адвокатите.

Обществена нагласа към адвокатите

Съществуват редица различни нагласи в обществото към адвокатската професия. Ноторно е, че адвокатите са ерудирани, образовани, организирани и оправни. Но също така много често те са смятани за лакоми, студенокръвни и себични. Адвокатската професия дори се е превърнала в обект на вицове и то глобално. В България адвокатите също са обект на множество остроумия в едно с блондинките, борците, чукчите и др. Самите адвокати се отнасят благосклонно към имиджа си и дори самите те разказват адвокатски вицове помежду си, гледайки отвисоко на лошото си реноме. Повечето адвокати са на мнение, че всеки може да говори много, но какво може да докаже в съда? Практиката е показала, че говорилните в съдебните зали мълчат като дакели.

Външни препратки

• Регистри на адвокатите в България — Регистри на българската адвокатура
• Висш адвокатски съвет — Официален сайт на Висшия адвокатски съвет
• Адвокатски колегии - Списък на адвокатските колегии
• Закон за адвокатурата - Закон за адвокатурата
• Закон за адвокатурата - Закон за адвокатурата изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2010 г.