Правни семейства

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Понятието за правно семейство е тясно свързано с исторически оформилите се правни системи.

Освен исторически възникналите и оформили се правни системи, понякога в една и съща държава действат няколко конкуриращи се правни системи. Свое религиозно право имат и някои недържавни общности: каноническо право, мюсюлманско право, индуско право, юдейско право. Съществува също така и особеното по своя характер международно право.

Различните правни системи в света се свеждат до правни семейства. Понятието за правно семейство класифицира въз основа на общи характерни черти големи групи правни системи. Класифициращите правното семейство водещи критерии са правните норми, традициите, правните принципи.

Най-съществено влияние върху исторически обособилите се и оформили се правни семейства оказва цивилизационното развитие с начина на мислене, както и употребимия език (примерно латинския). Световната тенденция в правото е насочена към неговата унификация (виж право на Европейския съюз).

Исторически възникналите, развили и обособили се правни системи, се групират в правни семейства. Няма единно мнение за това по какъв начин следва да бъде проведено това групиране, но на теоретично ниво критериите са:

  1. концептуални структури на правните системи;
  2. йерархия на източниците на правото;
  3. тип общество, изграждано чрез правото;
  4. място на правото в съответното общество;
  5. роля и отношение между частно и публично право.

Най-съществено разделящ и определящ критерий за определяне на двете преобладаващи правни системи в света (континенталната и на общото право) е водещия източник на правото - нормативния акт (закона) в първия случай или правния обичай, правния прецедент или правната доктрина – във втория.

Според този най-съществен критерий съвременните правни семейства се групират в:

  1. семейство на континенталното (романо-германското) право;
  2. семейство на общото (англосаксонското, прецедентно) право;
  3. семейство на религиозно-традиционното право.

Подсемейства[редактиране | редактиране на кода]

  • В системата на континентално правно семейство са обособени:
  1. романско правно подсемейство;
  2. германско правно подсемейство;
  3. скандинавско правно подсемейство;
  4. правно подсемейство на бившите социалистически страни със социалистическо право (все повече историческа категория);
  5. латиноамериканско правно подсемейство и
  6. други по-слабо обособени по даден признак подсемейства в рамките на това семейство.
  • В семейство на общото право са обособени:
  1. английско правно подсемейство;
  2. американско правно подсемейство;
  3. австралийско правно подсемейство и
  4. други по-слабо обособени по даден признак подсемейства в рамките на това семейство.
  • В семейството на религиозно-традиционното право са обособени две подсемейства според религия или традиции:
религиозно подсемейство, което включва групите на
  1. мюсюлманското право;
  2. индуското право и
  3. юдейското право.
традиционно подсемейство, което включва групите на
  1. далекоизточните правни системи (Китай, Корея, Манджурия, Япония - виж цивилизациите по Арнолд Тойнби) и
  2. африканските правни системи.

В исторически план основна роля при формирането на континенталната правна система, която е и водеща, са изиграли последователно френската и немската правна школа.

Френското гражданско право е кодифицирано още по времето на Наполеон Бонапарт от Френския граждански кодекс (1804/07) (определян като „гражданската конституция на френски език“, изменен и допълнен в началото на 2000 г.), а гражданското право на Германската империя е кодифицирано в Германски граждански законник през последните пет години на 19 век при управлението на Ото фон Бисмарк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]