Публично право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Публичното право е делът от правото, регулиращ обществените отношения, при които правоотношението възниква между държавата и държавните органи, съответно друг публичноправен субект като орган на власт от една страна и гражданите с техните организации от друга. Това са властнически отношения, при които правоотношенията са неравностойни, понеже държавата задава правилата, регламента на правоотношенията, т.е. тя упражнява суверенитета, макар и опосредствено. Публичното право обезпечава всеобщия, обществен интерес, осмислен и реализиран посредством държавата.

Делението на правото на два дяла - публично и частно, е специфична черта на континенталната правна система (пандектна (немска) система и романска (френска) система). Публичноправните правоотношения са обществени отношения на власт (държавна) и подчинение (гражданско) за разлика от частноправните (гражданските) където те са свободни и равноправни.

Държавата е политическа форма на организация на гражданското общество. Конституирането на държавните органи и определянето на техните компетенции става посредством правото. Регламентацията на отношенията между държавните органи и гражданите се осъществява от административното право. Административните (право)отношения възникват между държавните органи в лицето на длъжностните лица с гражданите с техните сдружения.

Правен инструмент на обществото за ограничаване произвола в публичноправните отношения и за защита свободите и правата на гражданите е правовата държава. При наличие на свободно гражданско общество публичното право определя посредством конституцията пределите на държавната власт. По този начин се гарантира автономията на гражданското общество спрямо държавата. Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган осъществяващ властнически правомощия.

В частното право е в сила обратния принцип – „разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона”.

Публичното право в демократичните общества има за задача да обезпечи властта на държавните органи и другите публични институции осъществяващи властнически правомощия, гарантирайки едновременно индивидуалната сигурност и тази на гражданските сдружения (общности) от произвол и противоправни действия (бездействия) от страна на държавата и нейните и други органи осъществяващи държавната власт.

Към публичното право, като негови клонове, спадат конституционното право, административното право, финансовото право, наказателното право и международното публично право (специфичен клон понеже право(отношенията) се осъществяват между суверенни субекти - държавите).

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]