Гражданско общество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата - духовната. Социални регулатори в гражданското общество са правото и моралът, като важна роля играе моралът. Заедно с държавните институции в свободното гражданско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции, като оставя на гражданското общество възможност да се саморегулира. Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някой от тях служат и за връзка между структурите на държавата и тези на обществото. Но главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.

Тук е мястото на различния тип тълкувания на гражданското общество (оптимистичен или песимистичен), които оперират с различен обем на самото понятие. В широк смисъл под гражданско общество се разбира самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите на националната държава, която в тяхно име регламентира дейността на националния бизнес. В тесен смисъл гражданското общество обхваща само регистрираните юридически структури на гражданите.

Гражданското общество съществува от времето на Перикъл, когато не е имало юридически структури на гражданите, и се е развивало според епохите. През всичките периоди на развитие и упадък се е запазило основното определящо качество на Гражданското общество, а именно да бъде коректив на управляващите. Или: Гражданско общество е когато защитавате кауза или човек, които по никакъв начин не ви засягат и интересуват. С презумцията, че когато на вас ви се наложи, съвсем непознати хора ще ви се притечат на помощ.

Гражданското общество съществува само при развитите демократичните общности, където има връзка управлявани - управляващи и обратно.

Винаги зад интересите на Гражданското общество седят личните граждански интереси, но е важно да се определи, че става въпрос за сбор и съвкупност от много личности (общество), а не за една личност.

В България[редактиране | edit source]

В България Гражданското общество се индицира за пръви път след 1947 на 28 септември 1987, когато две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки - Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.

Гражданското общество в България през 2011-2012 бележи растяща активност според оценки на институции и медии. То се представлява от различни неправителствени организации, граждански сдружения и граждански инициативи. Особен отзвук намират каузи, които са опосредствани от развиващите се информационни технологии.[1] Въпреки това може да се говори за проблемност при обединяването около някаква обществена кауза. По оценки на Институт "Отворено общество" - София 30% от българите считат, че такова общество не съществува, не вярват в полезността на неправителствените организации и предпочитат да се "капсулират" в семейния кръг. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Индекс на гражданското общество" - проект на Институт "Отворено общество"-София
  2. В. "Дневник", 5 април 2011

Външни препратки[редактиране | edit source]