Минск

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 53°55′ с. ш. 27°33′ и. д. / 53.916667° с. ш. 27.55° и. д. ^(G)

53.916667, 27.55

Град

Минск
Мінск, Минск

Флаг	Герб

Държава	Беларус
Координати	53°55′00″ с. ш. 27°33′00″ и. д. / 53.916667° с. ш. 27.55° и. д. ^(G)53.916667, 27.55
Вътрешно делене	9 района
Кмет	Михаил Павлов
Първо упоменаване	1067
Предходни имена	Менск, Менеск
Площ	307,895411 km²
Население	1 836 808 души (2009)
Часова зона	UTC+2, през лятото UTC+3
Телефонен код	+375 17
Пощенски код	220000
Автомобилен код	7
Сайт	http://www.minsk.gov.by/
Разположение на картата

Минск в Общомедия

Административно деление на Минск

Мариинската катедрала в Минск, завършена през 1732

Площадът на Победата

гаровият площад с характерната следвоенна архитектура

Националната библиотека на Беларус

Минск (на беларуски: Мінск, Менск, на руски: Минск) е столица на Беларус и седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав). Има ранг на отделна административна област. Населението му е около 1 800 000 души.

[редактиране] История

Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта.

[редактиране] Днес

Днес е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 км2 от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.

В Минск се намират парламентът и правителството на републиката. Разположен на стратегически кръстопът от изток на запад и от север на юг, Минск е важна транспортна свръзка с няколко автобусни и железопътни гари, 2 летища и развита мрежа на метрото.

Разполага с развиваща се индустрия, наука и научни центрове, транспорт, управа и финанси. Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др. Има 34 висши образувателни учреждения, 28 специализирани професионални училища.

[редактиране] Административно деление

Административното деление на град Минск е било организирано през 1938 година във връзка със значителният ръст на населението на града (до 218 хил. човека). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е бил създаден Сталински (на 2 ноември 1961 година — Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година — Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година — Октомврийски райони.

В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:

Централен район
Съветски район
Първомайски район
Партизански район
Заводски район
Ленински район
Октомврийски район
Московски район
Фрунзенски район

Микрорайони:

Вяснянка
Дражня
Захад
Зяльони Луг (Зялёны Луг)
Каменная Горка
Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
Курасоушчина (Курасоўшчына)
Лошица (Лошыца)
Малинаука (Малінаўка)
Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
Серабранка
Сокал
Сосни (Сосны)
Сухарава
Уручча
Усход
Чижоука (Чыжоўка)
Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
Шабани (Шабаны)

[редактиране] Население

Година	Население
1750	8 000
1800	11 000
1850	24 000
1880	41 700
1897	90 900
1900	91 500
1910	110 900
1921	117 600
1939	238 800
1959	509 500
1970	907 100
1979	1 262 000
1985	1 472 000
1990	1 613 000
2000	1 688 000
2007	1 814 000

[редактиране] Спорт

ФК Динамо Минск
ФК МТЗ-РИПО
ФК "Минск"
ФК "Локомотив" (Минск)
клуб СКА (хандбал)

[редактиране] Забележителности

Минск е известен със своите културни забележителности:

16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
20 кина и
139 библиотеки.