Минск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Минск
— град —
Знаме    Герб
Площадът на независимостта
Площадът на независимостта
Минск (Беларус)
Red pog.png
Минск
Страна Флаг на Беларус Беларус
Надм. височина 220 m
Население (2012) 1 904 300 души
Пощенски код 220000-220141
Телефонен код +375 17
Официален сайт http://minsk.gov.by
Минск в Общомедия

Минск (на беларуски: Мінск; на руски: Минск) е град, столица на Беларус и седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) - има статут на отделна административна област. Населението на града през 2012 година е 1 904 300 души

Наименование[редактиране | edit source]

Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронимът от своя страна може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ - „малък“, както и на литовски - „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.[1] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ - „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.[2]

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина. Той е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 km² от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 mm. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18,5 °C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 °C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.


Климатични данни за Минск, Беларус
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 10,3 13,6 18,9 28,8 30,9 32,5 33,9 34,6 30,3 24,7 16,0 10,3 34,6
Средни максимални температури (°C) −2,1 −1,4 3,8 12,2 18,7 21,5 23,6 22,8 16,7 10,2 2,9 −1,2 10,6
Средни температури (°C) −4,5 −4,4 0,0 7,2 13,3 16,4 18,5 17,5 12,1 6,6 0,6 −3,4 6,7
Средни минимални температури (°C) −6,7 −7 −3,3 2,6 8,1 11,7 13,8 12,8 8,2 3,6 −1,3 −5,5 3,1
Абсолютни минимални температури (°C) −39,1 −35,1 −30,5 −18,4 −5 0 3,8 1,7 −4,7 −12,9 −20,4 −30,6 −39,1
Средни месечни валежи (mm) 45 38 44 42 65 89 89 68 60 53 48 49 690
Източник: Време и климат (рус.)

История[редактиране | edit source]

Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта.

Население[редактиране | edit source]

Година Население
1750 8 000
1800 11 000
1850 24 000
1880 41 700
1897 90 900
1900 91 500
1910 110 900
1921 117 600
1939 238 800
1959 509 500
1970 907 100
1979 1 262 000
1985 1 472 000
1990 1 613 000
2000 1 688 000
2007 1 814 000
Етнически състав
Етнос 1970 1979 1989 1999 2009
Беларуси 601 890 871 210 1 153 991 1 333 222 1 455 825
Руснаци 214 260 282 977 325 125 264 020 184 070
Украинци 35 214 46 226 53 244 39 948 27 362
Поляци 9 419 14 647 18 479 17 581 13 420
Евреи 47 058 46 332 39 154 10 141 5 187
Арменци 687 1 096 1 746 2 039 1 955
Татари 2 182 2 875 2 925 2 102 1 239
Азербайджанци 217 591 1 102 1 559 1 517
Китайци 1 349
Туркмени 1 016
Литовци 757 695 892 724 935
Араби 787
Грузинци 324 518 897 828 687
Цигани 953 1 056 1 369 1 239 573
Молдовци 360 496 839 511 392
Казахи 223 297 526 189 386
Афганци 326
Турци 314
Общо 917 428 1 273 496 1 607 077 1 680 567 1 697 340

Управление[редактиране | edit source]

В Минск се намират парламентът и правителството на републиката.

Административното деление на град Минск е организирано през 1938 година във връзка със значителният ръст на населението на града (до 218 хил. човека). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е създаден Сталински (от 2 ноември 1961 година — Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година — Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година — Октомврийски) райони.

Административно деление на Минск

В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:

  1.   Централен район
  2.   Съветски район
  3.   Първомайски район
  4.   Партизански район
  5.   Заводски район
  6.   Ленински район
  7.   Октомврийски район
  8.   Московски район
  9.   Фрунзенски район


Микрорайони:

  • Вяснянка
  • Дражня
  • Захад
  • Зяльони Луг (Зялёны Луг)
  • Каменная Горка
  • Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
  • Курасоушчина (Курасоўшчына)
  • Лошица (Лошыца)
  • Малинаука (Малінаўка)
  • Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
  • Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
  • Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
  • Серабранка
  • Сокал
  • Сосни (Сосны)
  • Сухарава
  • Уручча
  • Усход
  • Чижоука (Чыжоўка)
  • Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
  • Шабани (Шабаны)

Икономика[редактиране | edit source]

Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Минск е най-големият транспортен възел на Беларус — разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна — на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус — М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт — освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища — Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. От края на миналата година на Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.

Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.

Култура[редактиране | edit source]

Минск е известен със своите културни забележителности:

  • 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
  • 11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
  • 20 кина и
  • 139 библиотеки.
Спорт

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Минск
Починали в Минск

Източници[редактиране | edit source]

  1. Повѣсть временныхъ лѣтъ
  2. Крамко І.І. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. — Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35

Външни препратки[редактиране | edit source]