Минск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Минск
— град —
Знаме    Герб
Площадът на независимостта
Площадът на независимостта
Минск (Беларус)
Red pog.png
Минск
Страна Флаг на Беларус Беларус
Надм. височина 220 m
Население (2012) 1 904 300 души
Пощенски код 220000-220141
Телефонен код +375 17
Минск в Общомедия

Минск (на беларуски: Мінск, Менск, на руски: Минск) е град, столица на Беларус и седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав). Има ранг на отделна административна област. Населението на града през 2012 година е 1 904 300 души

Физико-географска характеристика[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 мм. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18.5 ° C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 ° C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.


Климатични данни за Минск, Беларус
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 10,3 13,6 18,9 28,8 30,9 32,5 33,9 34,6 30,3 24,7 16,0 10,3 34,6
Средни максимални температури (°C) −2,1 −1,4 3,8 12,2 18,7 21,5 23,6 22,8 16,7 10,2 2,9 −1,2 10,6
Средни температури (°C) −4,5 −4,4 0,0 7,2 13,3 16,4 18,5 17,5 12,1 6,6 0,6 −3,4 6,7
Средни минимални температури (°C) −6,7 −7 −3,3 2,6 8,1 11,7 13,8 12,8 8,2 3,6 −1,3 −5,5 3,1
Абсолютни минимални температури (°C) −39,1 −35,1 −30,5 −18,4 −5 0 3,8 1,7 −4,7 −12,9 −20,4 −30,6 −39,1
Средни месечни валежи (mm) 45 38 44 42 65 89 89 68 60 53 48 49 690
Източник: Време и климат (рус.)

Название[редактиране | edit source]

Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронима може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ - „малък“, както и на литовски - „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.[1] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ - „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.[2]

История[редактиране | edit source]

Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта.

Ранна история[редактиране | edit source]

Днес[редактиране | edit source]

Днес е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 км2 от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.

В Минск се намират парламентът и правителството на републиката. Разположен на стратегически кръстопът от изток на запад и от север на юг, Минск е важна транспортна свръзка с няколко автобусни и железопътни гари, 2 летища и развита мрежа на метрото.

Разполага с развиваща се индустрия, наука и научни центрове, транспорт, управа и финанси. Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др. Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.

Транспорт[редактиране | edit source]

Минск е най-големият транспортен възел на Беларус - разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна - на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус - М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт - освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища - Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. От края на миналата година на Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административното деление на град Минск е било организирано през 1938 година във връзка със значителният ръст на населението на града (до 218 хил. човека). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е бил създаден Сталински (на 2 ноември 1961 година — Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година — Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година — Октомврийски райони.

Административно деление на Минск

В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:

  1.   Централен район
  2.   Съветски район
  3.   Първомайски район
  4.   Партизански район
  5.   Заводски район
  6.   Ленински район
  7.   Октомврийски район
  8.   Московски район
  9.   Фрунзенски район


Микрорайони:

  • Вяснянка
  • Дражня
  • Захад
  • Зяльони Луг (Зялёны Луг)
  • Каменная Горка
  • Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
  • Курасоушчина (Курасоўшчына)
  • Лошица (Лошыца)
  • Малинаука (Малінаўка)
  • Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
  • Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
  • Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
  • Серабранка
  • Сокал
  • Сосни (Сосны)
  • Сухарава
  • Уручча
  • Усход
  • Чижоука (Чыжоўка)
  • Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
  • Шабани (Шабаны)

Население[редактиране | edit source]

Година Население
1750 8 000
1800 11 000
1850 24 000
1880 41 700
1897 90 900
1900 91 500
1910 110 900
1921 117 600
1939 238 800
1959 509 500
1970 907 100
1979 1 262 000
1985 1 472 000
1990 1 613 000
2000 1 688 000
2007 1 814 000

Етнически състав[редактиране | edit source]

Етнос 1970 1979 1989 1999 2009
Беларуси 601 890 871 210 1 153 991 1 333 222 1 455 825
Руснаци 214 260 282 977 325 125 264 020 184 070
Украинци 35 214 46 226 53 244 39 948 27 362
Поляци 9 419 14 647 18 479 17 581 13 420
Евреи 47 058 46 332 39 154 10 141 5 187
Арменци 687 1 096 1 746 2 039 1 955
Татари 2 182 2 875 2 925 2 102 1 239
Азербайджанци 217 591 1 102 1 559 1 517
Китайци 1 349
Туркмени 1 016
Литовци 757 695 892 724 935
Араби 787
Грузинци 324 518 897 828 687
Цигани 953 1 056 1 369 1 239 573
Молдовци 360 496 839 511 392
Казахи 223 297 526 189 386
Афганци 326
Турци 314
Общо 917 428 1 273 496 1 607 077 1 680 567 1 697 340

Спорт[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Минск е известен със своите културни забележителности:

  • 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
  • 11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
  • 20 кина и
  • 139 библиотеки.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Минск
Починали в Минск

Международни контакти[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Побратимени градове на Минск са:[3]

Град Държава От
Flag of the United Kingdom.svg Нотингам Обединено кралство 1957
Flag of Japan.svg Сендай Япония 1973
Flag of India.svg Бангалор Индия
Flag of France.svg Лион Франция 1976
Flag of Brazil.svg Бело Оризонти Бразилия 1987
Flag of the People's Republic of China.svg Чанчун Китайска народна република 1992
Flag of Poland.svg Лодз Полша
Flag of Germany.svg Бон Германия 1993
Flag of the Netherlands.svg Ейндховен Нидерландия 1994
Flag of Ukraine.svg Киев Украйна 1997
Flag of Tajikistan.svg Душанбе Таджикистан 1998
Flag of Moldova.svg Кишинев Молдова 2000
Flag of Cuba.svg Хавана Куба 2005
Flag of Iran.svg Техеран Иран 2006
Flag of the United Arab Emirates.svg Абу Даби Обединени арабски емирства 2007
Flag of Turkey.svg Анкара Турция
Flag of Transnistria.svg Тираспол Приднестровие ?
Flag of the United States.svg Детройт Съединени американски щати ?
Flag of Russia.svg Новосибирск Русия 2012

Градове-партньори[редактиране | edit source]

Съдружие или някакъв друг вид партньорство градове на Минск са:

Град Държава От
Flag of Kazakhstan.svg Алмати Казахстан 1994
Flag of Russia.svg Санкт Петербург Русия 2000
Flag of Armenia.svg Ереван Армения ?
Flag of Kyrgyzstan.svg Бишкек Киргизстан 2008
Flag of Vietnam.svg Хошимин Виетнам
Flag of Vietnam.svg Ханой Виетнам

Източници[редактиране | edit source]

  1. Повѣсть временныхъ лѣтъ
  2. Крамко І.І. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. — Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35
  3. Списък на побратимените градове (рус.)

Външни препратки[редактиране | edit source]