Варшава
| Столица Miasto Stołeczne Warszawa
|
Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 км2. Разположен е на река Висла, на приблизително 350 км от Балтийско море и Карпатите. Населението му е 1 716 855 души (2010), а за цялата агломерация — около 2 400 000 души (2004).
Варшава е център на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.
Съдържание |
История [редактиране]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Варшава е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
Икономика [редактиране]
Варшава е икономическият център на Полша и един от икономическите центрове в региона на Централна и Източна Европа. Варшава има мнодо добре развита икономика, почти без безработица. Тя предлага привлекателна бизнес среда с пълен обхват на услугите и добре тренирани професионалисти, запознати със западните стандарти.
Тя е финансовият център в тази част от Европа и важен потребителски пазар. Варшава е фокусната точка за чуждите инвестиции и поддържаща сила в развитието на икономиката на цялата страна.
Икономическото развитие на Полша след премахването на комунистическия режим през 1989 довежда до изграждането на редица небостъргачи, каквито не могат да се видят в столиците от тази част на Европа. Към август 2010 най-високите сгради във Варшава са:
- Дворецът на културата и науката: 231 м;
- Варшавски търговски център (построен 1999): 208 м;
- Бизнес-център „Рондо 1“ (построен 2006): 192 м;
- Хотел „Мариот“ (построен 1989): 170 м;
- Варшавски финансов център (построен 1998): 165 м;
- Хотел „ИнтерКонтинентал“ (построен 2004): 164 м;
- „Оксфорд Тауър“ (построен 1979): 150 м;
- Сградата на „Телекомуникация Полска“ (построена 2001): 128 м;
- Хотел „Уестин“ (построен 2003): 120 м;
- „ОРКО Тауър“ (построен 1996): 115 м.
В бъдеще строежът на небостъргачи във Варшава ще продължи, като към август 2010 няколко сгради са в процес на изграждане или проект.
Бизнес дейност и структура на икономиката [редактиране]
Над 244 000 компании са регистрирани във Варшава, от които 98,5% са частни.
Голямо преимущество на Варшава е нейният трудов пазар. Двадесет процента от населението на Варшава се гордее с университетска степен. Степента за безработица е най-ниската в Полша (5,1 процента). Пазарът на труда на Варшава привлича най-много обещаващи младежи от цяла Полша.
Индустрия [редактиране]
През 1989 г. работната сила в областта на промишлеността е над 30 процента от тази на Варшава, днес тя е около 18 процента. Преминаването към пазарна икономика доведе сериозен шок за промишлеността на Варшава, спрямо загубата на нейните предишни пазари за износ, преориентацията на производството и заминаването на служителите към други сектори.
Промишлените рамки на вътрешния град на Варшава възлизат на 37,9 процента с центъра от цялата площ на градчето. Това наследство на комунистическото градоустройство всъщност става едно преимущество: то предлага пространство за бъдещи проекти в отлични централни местоположения.
Броят на държавните предприятия е с тенденции на намаляване, а броят на компаниите с чужд капитал нараства. Най-големите чужди инвеститори са DAEWOO, Кока Кола AMATIL и метро — AG.
Варшава има най-голяма концентрация на електроника и високотехнологична промишленост в Полша и растящият пазар на потребителя съвършено поощрява развитието на хранителната промишленост.
Транспорт [редактиране]
Градският транспорт във Варшава съчетава много добре развита мрежа от автобусни и трамвайни линии и една линия на метрото с 21 станции, ориентирана в посока север-юг. Строителството на втората линия на метрото започва през 2010 г., като се очаква да бъде завършено през 2016 г.
Туризъм [редактиране]
Основните туристически забележителности във Варшава са:
- Старият град (Stare Miasto и Nowe Miasto);
- едновремешната кралска резиденция Виланув (Wilanów);
- кралския парк Лаженки (Łazienki) и разположеният в него дворец Лаженки;
- Дворецът на културата и науката (Palac Kultury i Nauki) - най-високата сграда във Варшава и Полша с височина от 231 м.
Около 5 милиона чужди туристи прекараха поне една нощ във Варшава миналата година. Най-голямата група посетители беше от бившия Съветски съюз и Германия. Благодарение на уникалната роля на Варшава като политическа, търговска, академична и културна столица на Полша, доминиращата група посетители са бизнесмени, политици, учени и художници. Голям брой чужди посетители, тези от изток, идват в града, за да купуват и продават продукти, докато друга важна група туристи, главно от западна Европа, посещава Варшава за удоволствие, по време на почивки. Оценено е че туристите харчат общо 1 милиард долара ежегодно във Варшава.
Посетителите, пристигащи във Варшава имат на разположение следните възможности за настаняване: 34 хотела, 4 общежития, 4 къмпинга и 4 отворени полета за къмпинг. Хотелите могат да настанят общ брой от 16 500 посетители. Петзвездните хотели във Варшава са Hilton, Hyatt Regency, InterContinental, Le Meridien Bristol, Mamaison Le Regina, Marriott, Radisson Blu, Rialto, Sheraton, Sofitel, Westin. Повечето хотели са групирани в центъра на града. Значително нараства броят на хотелите в околността на главни пътища, свързващи Варшава с други градове и райони. Въпреки че броят на хотелите нараства с всяка година, има все още недостиг на дву- или тризвездни места за настаняване във Варшава. Туристическата информация на града и промоционалното бюро предлагат информация и помощ на туристите.
Спорт [редактиране]
Варшава е дом на футболните клубове от полската Екстракласа Легия (Варшава) и Полония (Варшава). Градът е един от осемте града, които приеха срещи от Европейското първенство по футбол през 2012 г., проведено в Полша и Украйна. За тази цел на източния бряг на Висла на мястото на по-рано съществувалия "Стадион на десетилетието" е изграден Национален стадион с 58 000 места.
Известни личности [редактиране]
- Родени във Варшава
- Збигнев Бжежински (р. 1928), американски политолог
- Алфред Кожибски (1879-1950), философ
- Мария Кюри (1867-1934), френски физик
- Тамара де Лемпицка (1898-1980), художничка
- Беноа Манделброт (р. 1924), френски математик
- Кшищоф Помиан (р. 1934), историк
- Починали във Варшава
- Александър Гейщор (1916-1999), историк
- Антони Грабовски (1857-1921), есперантист
- Людвик Заменхоф (1859-1917), есперантист
- Габриел Нарутович (1865-1922), политик
- Чеслав Ниемен (1939-2004), музикант
- Йозеф Пилсудски (1867-1935), офицер и политик
- Владислав Реймонт (1867-1925), писател
- Йежи Стефан Ставински (1921-2010), сценарист и режисьор
- Ян III Собиески (1629-1696), крал
- Други личности, свързани с Варшава
- Дора Габе (1888-1983), българска поетеса, работи в посолството през 1947-1950
- Стефан Гечев (1912-2000), български поет, работи в посолството през 1947-1950
- Витолд Гомбрович (1904-1969), писател, живее в града през 20-те и 30-те години
- Йосиф Гурко (1828-1901), руски офицер, генерал-губернатор през 1883-1894
- Борис Данков (р. 1941), български писател, живее в града през 1983-1989 и 1995-1998
- Елка Константинова (р. 1932), български филолог и политик, работи в посолството през 1993-1997
- Иван Пръмов (1921-1992), български политик, посланик през 1986-1988
- Веселин Ханчев (1919-1966), български писател, работи в посолството през 1962-1964
Други [редактиране]
Във Варшава има следните улици с имена, свързани с България:
- ul. Bułgarska
- ul. Burgaska (Бургаска)
- ul. Neseberska (Несебърска)
- ul. Sozopolska (Созополска)
- ul. Warneńska (Варненска)
- ul. Złotych Piasków (Златни пясъци)
- ul. Christo Botewa (Христо Ботев)
Побратимени градове [редактиране]
Астана, Казахстан от 2002 г.
Бангкок, Тайланд от 2010 г.
Берлин, Германия от 1991 г.
Будапеща, Унгария от 2005 г.
Виена, Австрия от 2001 г.
Вилнюс, Литва от 1998 г.
Грозни, Русия от 1997 г.
Дюселдорф, Германия от 1989 г.
Ил дьо Франс, Франция от 1990 г.
Истанбул, Турция от 1991 г.
Киев, Украйна от 1994 г.
Ковънтри, Англия от 1957 г.
Мадрид, Испания от 1981 г.
Москва, Русия от 1993 г.
Осло, Норвегия от 2006 г.
Рига, Латвия от 2002 г.
Рио де Жанейро, Бразилия от 1997 г.
Париж, Франция от 1999 г.
Сан Диего, САЩ от 1960 г.
Санкт Петербург, Русия от 1997 г.
Сент Етиен, Франция от 1995 г.
Сеул, Южна Корея от 1996 г.
София, България
Тайпе, Тайван от 1995 г.
Тел Авив, Израел от 1992 г.
Торонто, Канада от 1990 г.
Хага, Холандия от 1991 г.
Хамамацу, Япония от 1990 г.
Ханой, Виетнам от 2000 г.
Харбин, Китай от 1993 г.
Чикаго, САЩ от 1995 г.
Вижте още [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт (на полски, английски, руски, немски, френски, испански)
- ((pl)) Интерактивна карта на града (на полски)
- ((en))((pl)) Стари снимки на Варшава (на английски и полски)
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
|
|||||
|
|||||
|
|||||||||
|
|||||||