Варшава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варшава
Warszawa
Знаме    Герб
'Semper invicta (Винаги непобеден)
FB Warszawa panorama.jpg
Полша
Red pog.png
Варшава
Мазовско войводство
Red pog.png
Варшава
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Мазовско войводство
кантон= Варшава
Площ 517,24 km²
Население (2013) 1 715 517 души
3317 души/km²
Кмет Ха̀нна Гронкѐвич-Валц
Пощенски код от 00-001 до 04-999
Телефонен код (+48) 22
МПС код WA, WB, WD, WE, WF, WH, WI, WJ, WK, WN, WT, WU, WW, WX, WY
Официален сайт http://www.um.warszawa.pl/
Варшава в Общомедия

Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 км2.[1] Разположен е на река Висла, на приблизително 350 км от Балтийско море и Карпатите. Населението му е 1 715 517 души (2013 г.)[1], а за цялата агломерация — около 2 400 000 души (2004).

Варшава е център на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.

История[редактиране | edit source]

При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от Варшава е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Икономика[редактиране | edit source]

Президентски дворец

Варшава е икономическият център на Полша и един от икономическите центрове в региона на Централна и Източна Европа. Варшава има много добре развита икономика, почти без безработица. Тя предлага привлекателна бизнес среда с пълен обхват на услугите и добре образовани професионалисти, запознати със западните стандарти.

Тя е финансовият център в тази част от Европа и важен потребителски пазар. Варшава привлича най-много чуждестранни инвестиции и е поддържаща сила в развитието на икономиката на цялата страна.

Икономическото развитие на Полша след премахването на комунистическия режим през 1989 г. довежда до изграждането на редица небостъргачи, каквито не могат да се видят в столиците от тази част на Европа. Към август 2010 г. най-високите сгради във Варшава са:

  • Дворецът на културата и науката – 231 м;
  • Варшавски търговски център (построен 1999 г.) – 208 м;
  • Бизнес-център „Рондо 1“ (построен 2006 г.) – 192 м;
  • Хотел „Мариот“ (построен 1989 г.) – 170 м;
  • Варшавски финансов център (построен 1998 г.) – 165 м;
  • Хотел „ИнтерКонтинентал“ (построен 2004 г.) – 164 м;
  • „Оксфорд Тауър“ (построен 1979 г.) – 150 м;
  • Сградата на „Телекомуникация Полска“ (построена 2001 г.) – 128 м;
  • Хотел „Уестин“ (построен 2003 г.) – 120 м;
  • „ОРКО Тауър“ (построен 1996 г.) – 115 м.

В бъдеще строежът на небостъргачи във Варшава ще продължи, като към август 2010 г. няколко сгради са в процес на изграждане или проект.


Бизнес дейност и структура на икономиката[редактиране | edit source]

Над 244 000 фирми са регистрирани във Варшава, от които 98,5% са частни.

Голямо преимущество на Варшава е нейният трудов пазар. Двадесет процента от населението на Варшава се гордее с университетска степен. Нивото на безработица е най-ниското в Полша (5,1%). Пазарът на труда на Варшава привлича най-много обещаващи младежи от цяла Полша.

Индустрия[редактиране | edit source]

Кралски замък

През 1989 г. работната сила в областта на промишлеността е над 30% от тази на Варшава, днес тя е около 18%. Преминаването към пазарна икономика предизвика сериозен шок в промишлеността на Варшава заради загубата на нейните традиционни пазари за износ, преориентацията на производството и преминаването на служители към други сектори.

Промишлените рамки на вътрешния град на Варшава възлизат на 37,9% с центъра от цялата площ на градчето. Това наследство на комунистическото градоустройство всъщност се е превърнало в преимущество – то предлага пространство за бъдещи проекти в отлични централни местоположения.

Броят на държавните предприятия е с тенденция към намаляване, а броят на предприятията с чужд капитал нараства. Най-големите чужди инвеститори са DAEWOO, Coca-Cola Amatil и Metro AG.

Варшава е център на електрониката и високотехнологичната промишленост в Полша, а растящият пазар стимулира развитието на хранително-вкусовата промишленост.

Транспорт[редактиране | edit source]

Градският транспорт във Варшава съчетава много добре развита мрежа от автобусни и трамвайни линии и една линия на метрото с 21 станции, ориентирана в посока север-юг. Строителството на втората линия започна през 2010 г., като се очаква да бъде завършено през 2016 г.

Туризъм[редактиране | edit source]

Колона на Зигмунт

Основните туристически забележителности във Варшава са:

  • Старият град (Stare Miasto и Nowe Miasto);
  • бившата кралска резиденция Виланув (Wilanów);
  • кралският парк Лаженки (Łazienki) и разположеният в него дворец Лаженки;
  • Дворецът на културата и науката (Palac Kultury i Nauki) - най-високата сграда във Варшава и Полша с височина от 231 м.

Около 5 милиона чужди туристи са прекарали поне една нощ във Варшава през миналата година. Най-голямата група посетители е била от бившия Съветски съюз и Германия. Благодарение на уникалната роля на Варшава като политическа, търговска, академична и културна столица на Полша, най-голямата група гости на града са бизнесмени, политици, учени и художници. Голям брой чужди гости – тези от изток – идват в града с цел търговия, докато друга важна група туристи, главно от Западна Европа, посещава Варшава за удоволствие по време на почивки. Изчисленията показват, че туристите във Варшава харчат 1 милиард долара годишно.

Възможностите за настаняване на гостите на Варшава включват множество хотели с категория от 1 до 5 звезди, 4 общежития, 4 къмпинга и 4 отворени полета за къмпинг. Общата леглова база на хотелите възлиза на 16 500 легла. Във Варшава са представени много от най-големите международни вериги петзвездни хотели. Повечето хотели са разположени в центъра на града. Значително нараства броят на хотелите в близост до главни пътища, свързващи Варшава с други градове и райони. Въпреки че броят на хотелите нараства с всяка година, във Варшава все още има недостиг на дву- и тризвездни места за настаняване. Туристическата информация на града и промоционалното бюро предлагат информация и помощ на туристите.

Спорт[редактиране | edit source]

Варшава е седалище на футболните клубове от полската Екстракласа Легия (Варшава) и Полония (Варшава). Градът е един от осемте града, които приеха срещи от Европейското първенство по футбол през 2012 г., проведено в Полша и Украйна. За тази цел на източния бряг на Висла на мястото на по-рано съществувалия „Стадион на десетилетието“ е изграден Национален стадион с 58 000 места.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени във Варшава
Починали във Варшава
Други личности, свързани с Варшава
  • Дора Габе (1888-1983), българска поетеса, работи в посолството през 1947-1950 г.
  • Стефан Гечев (1912-2000), български поет, работи в посолството през 1947-1950 г.
  • Витолд Гомбрович (1904-1969), писател, живее в града през 20-те и 30-те години на XX в.
  • Йосиф Гурко (1828-1901), руски офицер, генерал-губернатор през 1883-1894 г.
  • Борис Данков (р. 1941), български писател, живее в града през 1983-1989 и 1995-1998 г.
  • Елка Константинова (р. 1932), български филолог и политик, работи в посолството през 1993-1997 г.
  • Иван Пръмов (1921-1992), български политик, посланик през 1986-1988 г.
  • Веселин Ханчев (1919-1966), български писател, работи в посолството през 1962-1964 г.

Други[редактиране | edit source]

Във Варшава има следните улици с имена, свързани с България:

  • ul. Bułgarska (Българска)
  • ul. Burgaska (Бургаска)
  • ul. Neseberska (Несебърска)
  • ul. Sozopolska (Созополска)
  • ul. Warneńska (Варненска)
  • ul. Złotych Piasków (Златни пясъци)
  • ul. Christo Botewa (Христо Ботев)

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2013 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2013, стр. 22 (посетен на 05.10.2013 г.)
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.