Варшава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варшава
Warszawa
Знаме    Герб
'Semper invicta (Винаги непобеден)
FB Warszawa panorama.jpg
Полша
Red pog.png
Варшава
Мазовско войводство
Red pog.png
Варшава
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Мазовско войводство
Окръг Варшава
Площ 517,24 km²
Население (2013) 1 715 517 души
3317 души/km²
Кмет Ха̀нна Гронкѐвич-Валц
Пощенски код от 00-001 до 04-999
Телефонен код (+48) 22
МПС код WA, WB, WD, WE, WF, WH, WI, WJ, WK, WN, WT, WU, WW, WX, WY
Официален сайт http://www.um.warszawa.pl/
Варшава в Общомедия

Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 км2.[1] Разположен е на река Висла, на приблизително 350 км от Балтийско море и Карпатите. Населението му е 1 715 517 души (2013 г.)[1], а за цялата агломерация — около 2 400 000 души (2004).

Варшава е център на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.

История[редактиране | edit source]

При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от Варшава е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Икономика[редактиране | edit source]

Президентски дворец

Варшава е икономическият център на Полша и един от икономическите центрове в региона на Централна и Източна Европа. Варшава има много добре развита икономика, почти без безработица. Тя предлага привлекателна бизнес среда с пълен обхват на услугите и добре образовани професионалисти, запознати със западните стандарти.

Тя е финансовият център в тази част от Европа и важен потребителски пазар. Варшава привлича най-много чуждестранни инвестиции и е поддържаща сила в развитието на икономиката на цялата страна.

Икономическото развитие на Полша след премахването на комунистическия режим през 1989 г. довежда до изграждането на редица небостъргачи, каквито не могат да се видят в столиците от тази част на Европа. Към август 2010 г. най-високите сгради във Варшава са:

  • Дворецът на културата и науката – 231 м;
  • Варшавски търговски център (построен 1999 г.) – 208 м;
  • Бизнес-център „Рондо 1“ (построен 2006 г.) – 192 м;
  • Хотел „Мариот“ (построен 1989 г.) – 170 м;
  • Варшавски финансов център (построен 1998 г.) – 165 м;
  • Хотел „ИнтерКонтинентал“ (построен 2004 г.) – 164 м;
  • „Оксфорд Тауър“ (построен 1979 г.) – 150 м;
  • Сградата на „Телекомуникация Полска“ (построена 2001 г.) – 128 м;
  • Хотел „Уестин“ (построен 2003 г.) – 120 м;
  • „ОРКО Тауър“ (построен 1996 г.) – 115 м.

В бъдеще строежът на небостъргачи във Варшава ще продължи, като към август 2010 г. няколко сгради са в процес на изграждане или проект.


Бизнес дейност и структура на икономиката[редактиране | edit source]

Над 244 000 фирми са регистрирани във Варшава, от които 98,5% са частни.

Голямо преимущество на Варшава е нейният трудов пазар. Двадесет процента от населението на Варшава се гордее с университетска степен. Нивото на безработица е най-ниското в Полша (5,1%). Пазарът на труда на Варшава привлича най-много обещаващи младежи от цяла Полша.

Индустрия[редактиране | edit source]

Кралски замък

През 1989 г. работната сила в областта на промишлеността е над 30% от тази на Варшава, днес тя е около 18%. Преминаването към пазарна икономика предизвика сериозен шок в промишлеността на Варшава заради загубата на нейните традиционни пазари за износ, преориентацията на производството и преминаването на служители към други сектори.

Промишлените рамки на вътрешния град на Варшава възлизат на 37,9% с центъра от цялата площ на градчето. Това наследство на комунистическото градоустройство всъщност се е превърнало в преимущество – то предлага пространство за бъдещи проекти в отлични централни местоположения.

Броят на държавните предприятия е с тенденция към намаляване, а броят на предприятията с чужд капитал нараства. Най-големите чужди инвеститори са DAEWOO, Coca-Cola Amatil и Metro AG.

Варшава е център на електрониката и високотехнологичната промишленост в Полша, а растящият пазар стимулира развитието на хранително-вкусовата промишленост.

Транспорт[редактиране | edit source]

Градският транспорт във Варшава съчетава много добре развита мрежа от автобусни и трамвайни линии и една линия на метрото с 21 станции, ориентирана в посока север-юг. Строителството на втората линия започна през 2010 г., като се очаква да бъде завършено през 2016 г.

Туризъм[редактиране | edit source]

Колона на Зигмунт

Основните туристически забележителности във Варшава са:

  • Старият град (Stare Miasto и Nowe Miasto);
  • бившата кралска резиденция Виланув (Wilanów);
  • кралският парк Лаженки (Łazienki) и разположеният в него дворец Лаженки;
  • Дворецът на културата и науката (Palac Kultury i Nauki) - най-високата сграда във Варшава и Полша с височина от 231 м.

Около 5 милиона чужди туристи са прекарали поне една нощ във Варшава през миналата година. Най-голямата група посетители е била от бившия Съветски съюз и Германия. Благодарение на уникалната роля на Варшава като политическа, търговска, академична и културна столица на Полша, най-голямата група гости на града са бизнесмени, политици, учени и художници. Голям брой чужди гости – тези от изток – идват в града с цел търговия, докато друга важна група туристи, главно от Западна Европа, посещава Варшава за удоволствие по време на почивки. Изчисленията показват, че туристите във Варшава харчат 1 милиард долара годишно.

Възможностите за настаняване на гостите на Варшава включват множество хотели с категория от 1 до 5 звезди, 4 общежития, 4 къмпинга и 4 отворени полета за къмпинг. Общата леглова база на хотелите възлиза на 16 500 легла. Във Варшава са представени много от най-големите международни вериги петзвездни хотели. Повечето хотели са разположени в центъра на града. Значително нараства броят на хотелите в близост до главни пътища, свързващи Варшава с други градове и райони. Въпреки че броят на хотелите нараства с всяка година, във Варшава все още има недостиг на дву- и тризвездни места за настаняване. Туристическата информация на града и промоционалното бюро предлагат информация и помощ на туристите.

Спорт[редактиране | edit source]

Варшава е седалище на футболните клубове от полската Екстракласа Легия (Варшава) и Полония (Варшава). Градът е един от осемте града, които приеха срещи от Европейското първенство по футбол през 2012 г., проведено в Полша и Украйна. За тази цел на източния бряг на Висла на мястото на по-рано съществувалия „Стадион на десетилетието“ е изграден Национален стадион с 58 000 места.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени във Варшава
Починали във Варшава
Други личности, свързани с Варшава
  • Дора Габе (1888-1983), българска поетеса, работи в посолството през 1947-1950 г.
  • Стефан Гечев (1912-2000), български поет, работи в посолството през 1947-1950 г.
  • Витолд Гомбрович (1904-1969), писател, живее в града през 20-те и 30-те години на XX в.
  • Йосиф Гурко (1828-1901), руски офицер, генерал-губернатор през 1883-1894 г.
  • Борис Данков (р. 1941), български писател, живее в града през 1983-1989 и 1995-1998 г.
  • Елка Константинова (р. 1932), български филолог и политик, работи в посолството през 1993-1997 г.
  • Иван Пръмов (1921-1992), български политик, посланик през 1986-1988 г.
  • Веселин Ханчев (1919-1966), български писател, работи в посолството през 1962-1964 г.

Други[редактиране | edit source]

Във Варшава има следните улици с имена, свързани с България:

  • ul. Bułgarska (Българска)
  • ul. Burgaska (Бургаска)
  • ul. Neseberska (Несебърска)
  • ul. Sozopolska (Созополска)
  • ul. Warneńska (Варненска)
  • ul. Złotych Piasków (Златни пясъци)
  • ul. Christo Botewa (Христо Ботев)

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2013 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2013, стр. 22 (посетен на 05.10.2013 г.)
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.