Белград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Координати: 44.8186° с.ш. 20.4681° и.д.

Белград
Београд/Beograd
Belgrade iz balona.jpg

Панорамна гледка към града
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Белград
Белград на картата на Сърбия
Общи данни
Стари наименования на латински: Singidunum
на латински: Alba Bulgarica
на български: Белград,
Шаблон:Lang-tu
Община Белградски общини
Окръг Белградски
Площ 359,96 (3222,68) km²
Население 1 232 731 души (2011[1])
Агломерация 1 659 440 души (2011[1])
Гъстота на населението 488,42 души/km²
Надморска височина 116,75 m
Географско положение 44° 49' 6" сев. ш.
20° 28' 5" изт. д.
Управление
Кмет Драган Джилас (ДС)
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код +381 11
Пощенски код 011
Регистрационен код BG -{БГ}-
Герб на Белград
Знаме на Белград
Официална страница на общината
Белград в Общомедия
Общини в Белград
Изглед от нощен Белград
Храмът Свети Сава
Колоната с монумента на победата
Поглед към Сава от Калемегдан

Белград (от старобългарското Бѣлградъ, на сръбски: Београд или Beogradизговор изговор) е столицата на Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав.

Столица на бивша Югославия и Сърбия[редактиране | edit source]

От 7 май 1841 г. по решение на Старата скупщина столица на автономния на Османската империя Белградски пашалък (прераснал в Княжество Сърбия от 30 ноември 1830 г.) става Белград.

От 1 декември 1918 г. Белград е столица на Югославия.

След Втората световна война Белград бързо е възстановен от бомбардировките и се разраства във всички посоки.

Белград е красив и модерен град. Търговски център на града е площад „Теразие“ („Везни“). Между новите многоетажни сгради са универсалните магазини „Белогражданка“, „Робна куча“, „Мироч“, „Нама“, „Београд“, хотел „Славия“ и др. Новата архитектура е в сполучливо съжителство с едно богато наследство на сгради от османско време — стилдорчул“ от края на XIX век и началото на XX век. Между тях са тези на ректората на Белградския университет, Етнографският музей, Съборната църква, Патриаршията, Конакът на княгиня Любица, Народният театър, Народният музей, Скупщината, бившият кралски дворец от 1882 г., църквата "Св. Марко", Теразийската чешма до хотел „Москва“, открита от княз Милош през 1859 г., дело на архитект Франц Лоран, и още много сгради с архитектурна и историческа стойност.

В източната част на Белград се издигат три небостъргача, наречени „Вратите на Белград“. Те са най-високите сгради в страната, с по 28 етажа и общо 500 апартамента. С просторни палати разполага „Београдски сайм“ — международният панаир за промишлени стоки и съоръжения. Международният конгресен център "Сава" е нова, модерна сграда. Между стадионите най-голям е „Цървена звезда“, за над 100 000 зрители. Наричат го „Сръбска Маракана“. Край река Дунав е изграден модерен спортен център.

История[редактиране | edit source]

Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).

Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век — на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство. Впоследствие градът е в състава на Душановото царство, но вероятно със завладяването на Видинското царство от маджарите през 1365 година е отново присъединен към Унгарското кралство. По времето на деспот Стефан Лазаревич (1403 — 1427 г.) е за кратко главен град на Моравското деспотство, тъй като сигурната Белградска крепост дава възможност за бързото ѝ напускане в случай на опасност в посока към унгарските земи.

Белград е превзет на третия опит от османските турци на 28 август 1521 година (след обсадите през 1440 и 1456), като отбраната на крепостта се ръководи от бан на унгарско подчинение. Предимно българското население от околността активно участва в отбраната на Белградската крепост, но след превземането ѝ от османците е изселено по Виа Милитарис към Източна Тракия и Цариград през 1521/1522 години.

Със султански ферман от 30 ноември 1830 година de jure е призната автономията на Белградския пашалък под името Княжество Сърбия, но до 7 май 1841 година, княжеска столица е главния град на ШумадияКрагуевац, където заседава старата скупщина. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград изгонен от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции, някои от които от съображения за сигурност се намират дотогава de facto все още в Крагуевац. При избухването на Балканската война двама души от Белград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия — на 20 октомври 1944 г.

След превземането на Белград от червената армия, градът става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно на Социалистическа федеративна република Югославия. Днес Белград е столица на Сърбия, която отново е самостоятелен субект на международното право след обявяване независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 година.

През 20 век градът е бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.

Икономика[редактиране | edit source]

Белград е най-големият промишлен център в Сърбия. Първите фабрики са Тополивницата от 1810 г., Бирената фабрика от 1850 г., Фабриката за военно облекло от 1852 г. и Първата парна мелница.

Стопански най-добре са застъпени машиностроенето, корабостроенето, електротехниката, нефтохимическата и хранително-вкусовата промишленост. Развити са също металообработването, химическата, обувната, шивашката, мебелната, полиграфическата и строителната промишленост. От машиностроителните заводи най-голям е „Иво Рибар“. Общо в сръбската столица има над 130 завода и фабрики.

Образование, култура, забележителности[редактиране | edit source]

Белград е университетски град, научен и културен център на страната. Има над 30 музея и галерии, между които са Музеят на лова, на ж.п. транспорта, на сръбския географ Йован Цвиич. Също така има 7 театъра, филхармония и много киносалони. Всяка година през май се провежда фестивалътБелградска пролет“, а през октомври детския международен фестивал „Радостта на Европа“.

Особно колоритни са старите кварталиТашмайдан“ и „Палилула“. На улица „Скадарлия“ е „Белградският Монмартър“. Тук се събират художници, писатели, а през лятото идват и много туристи. Макар в Белград да има много дискотеки и естради, това че го няма старото кафене "Дарданели" — някогашно свърталище на белградските бохеми, лишава гостите на Стари Белград от възможността да почувстват поне визуално някогашната стара градска атмосфера. Кафаните и ресторантите са същинската памет на Белград. Те пазят твърде много от тази отминала атмосфера. Такова е заведението „Три шешира“, основано още през 1864 г. Името му се превежда на български като „Три шапки“. Наречено е така, защото на негово място преди това е имало фабрика за шапки.

Четири моста на река Сава свързват двете части на града — старата и новата (модерната), наречена Нови Београд. В Нови Белград е новата сграда на Скупщината, Галерията на модерното изкуство, много жилищни сгради, магазини, училища, разположени върху доскоро пусти блатисти и пясъчливи места край брега на река Сава. Оттук Нови Београд се слива със Земун.

Най-старото и забележително място в Белград е крепостта Калемегдан. Тя се издига на най-високото място, на носа образуван при вливането на Сава в Дунав. Високите, здрави стени, портите Стамбул, Караджорджева, Дефтердарева, Видинска, Леополдова, Стражевите кули и дълбоките ровове мълчаливо напомнят за отминалите векове. Подходите към Калемегдан и вътрешните дворове са превърнати в парк, украсен със скулптури. На една площадка, от която се открива панорама към Дунава, е издигната каменната колона на победата през 1928 г. Тя е увенчана с бронзова фигура на мъж, който държи в едната си ръка меч, а в другата — гълъб, символ на победата и мира. Скулптурата е елемент от визитната картичка на Белград и емблема на телевизията.

Калемегдан е свързан и с освободителните борби на българите, участвали в Първата и Втората Белградска легия. През 1862 г. Георги Раковски организира първата легия. За неин знаменосец е избран Васил Иванов Кунчев, който след лъвският си скок над рова при Стамбул капия, получава прозвището си Левски. Малко известен факт е, че Левски е опериран от апендицит в града. Край една от стените на този белградски парк край Калемегдан са погребани видни личности като Иво Лола Рибар, Иван Милотинович, Джуре Джакович, Моше Пияде и др. В района на Калемегдан са зоологическата градина на града, фонтанът с фигурата „Борба“, дело на Симеон Роксандрович, скулптурите „Партизанинът и децата“, „Умореният борец“, Байракли джамия от 1690 г. Тя носи това име защото с байряк на минарето се давал сигнал на другите джамии да започват молитва.

По булевард „Княз Милош“ се достига до живописния парк Топчидере. До огромен чинар се намира бившата лятна резиденция на Милош Обренович. Тази красива, в сръбски национален стил, сграда е превърната в музей. Близо до Топчидере е горският парк Кошутняк. В един изложбен павилион са подредени кукли в национални носии от различни части на света. В красивата местност Дедине се намира друг бивш кралски дворец, построен също в сръбски национален стил.

На 15 км южно(югоизточно) от Белград е прочутия хълм Авала, висок 511 м. Тук през 1442 г., върху останките от крепостта Жърнов, османците предвождани от Ходи паша, издигат крепостта Авала, името на която в превод на български значи „обезпокоявам“. Целта на крепостта е била не да се напада, а да се безпокои владеният тогава от унгарците Белград. Многобройни стъпала на хълма Авала отвеждат посетителите до Паметника на незнайния воин. Четири фигури на жени — кариатиди, символизиращи югославските народи, подпират с главите си похлупака на античен саркофаг. Паметникът е висок 14.5 м, и е направен е от черен ябланички шлифован гранит. Авторството му е дело на скулптора Иван Мещрович. Открит е през 1934 г., върху останките на старата крепост Авала от югославския крал Александър Караджорджевич. По-късно тази година кралят става жертва на Марсилския атентат. Като прототип на една от фигурите — на далматинката, е послужила майката на скулптора.

На Авала е построена телевизионна кула, висока 120 м. От ресторанта на кулата се открива панорама към Белград и околността му.

Транспорт[редактиране | edit source]

Белград е едновременно пристанище на две реки — Дунав и Сава. По товарооборот е между най-големите дунавски пристанища. Седалище е на дунавското параходство „Югославенско речно бродарство“. В Белградската корабостроителница е построен най-мощният български влекач — „Христо Ботев“. Югославия разполага общо с 60 зимовника за кораби на Дунав и Сава. Пристанището за пътнически кораби на Белград е на река Сава, под крепостта Калемегдан, а товарното „Лука Београд“ е на изток от града, на десния дунавски бряг.

Административно деление[редактиране | edit source]

Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират „спалните“ райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.

Столичният окръг Белград се разделя на 17 общини:

От тези общини 10 са градски и 7 — крайградски (предградия). От 10-те градски обаче само 6 общини са изцяло в същинския град, докато останалите 4 имат градски и крайградски части.

Политика[редактиране | edit source]

Сръбския парламент(Скупщина) в Белград

Население[редактиране | edit source]

Името на Белград през вековете[редактиране | edit source]

Име Обяснение
Сингидун дадено му от келтското племе Скордиски; 279 пр.н.е.
Сингидунум Романизирано келтско име
Alba Bulgarica 824. г. когато е бил български
Белград славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I
Alba Graeca латински превод
Fehérvár унгарско име
Weissenburg немско име
Castelbianco италианско име
Nándoralba средновековно унгарско име
Nándorfehérvár средновековно унгарско име
Lándorfehérvár средновековно унгарско име
Veligradon византийско име
Veligrada османско име
Belogrados poleos гръцко име
Prinz Eugen Stadt нацистко име

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Белград
Починали в Белград
Други хора, свързани с Белград
  • Константин Величков (1855-1907), български писател и политик, посланик през 1902-1904
  • Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, посланик през 1937-1940
  • Никола Сукнаров (1848-1894), български политик, завършва право през 1875
  • Симо Соколов (1848-1918), националреволюционер и офицер от Сръбската и Българската армия, завършва гимназия (1870), историко-филологическия факултет (1875) и военно училище в Белград (1875).

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Сътрудничество[редактиране | edit source]

Панорама[редактиране | edit source]

Панорамен изглед от Бранковия мост
Панорамен изглед към Сава от Белградската крепост
Нощна белградска панорама към мост на Сава

Източници[редактиране | edit source]

  1. Окончателни резултати от преброяването 2011 г. /последен достъп на 10.04.2013 г./
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]