Белград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
| Белград Београд/Beograd |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Окръг: | Белград |
| Община: | Белградски общини |
| Население: | 1 710 000 (2007) |
| Надм. височина: | 116 м |
| Геогр. положение: | 44° 49' 6" сев. ш. 20° 28' 5" изт. д. |
| Пощ. код: | 11000 |
| Тел. код: | 011 |
|
|
|
Белград (от старобългарското Бѣлградъ, на сръбски: Београд или Beograd –
изговор) е столицата на Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Населението му при последното преброяване е 1 222 000 (2006) - виж историческа демография на Белград. [1]
Съдържание |
[редактиране] История
Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).
Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век - на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство. Впоследствие градът е в състава на Душановото царство, но вероятно със завладяването на Видинското царство от маджарите през 1365 година е отново присъединен към Унгарското кралство. По времето на деспот Стефан Лазаревич (1403 - 1427 г.) е за кратко главен град на Моравското деспотство, тъй като сигурната Белградска крепост дава възможност за бързото ѝ напускане в случай на опасност в посока към унгарските земи.
Белград е превзет на третия опит от османските турци на 28 август 1521 година (след обсадите през 1440 и 1456), като отбраната на крепостта се ръководи от бан на унгарско подчинение. Предимно българското население от околността активно участва в отбраната на Белградската крепост, но след превземането ѝ от османците е изселено по Виа Милитарис към Източна Тракия и Цариград през 1521/1522 години.
Със султански ферман от 30 ноември 1830 година de jure е призната автономията на Белградския пашалък под името Княжество Сърбия, но до 7 май 1841 година, княжеска столица е главния град на Шумадия - Крагуевац, където заседава старата скупщина. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград изгонен от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции, някои от които от съображения за сигурност се намират до тогава de facto все още в Крагуевац. При избухването на Балканската война двама души от Белград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.
По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия - на 20 октомври 1944 г.
След превземането на Белград от червената армия, градът става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно на Социалистическа федеративна република Югославия. Днес Белград е столица на Сърбия, която отново е самостоятелен субект на международното право след обявяване независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 година.
През 20 век градът е бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.
[редактиране] Административно деление
Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират "спалните" райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.
Столичният окръг Белград се разделя на 17 общини:
- Бараево,
- Вождовац,
- Врачар,
- Гроцка,
- Звездара,
- Земун,
- Лазаревац,
- Младеновац,
- Нови Београд,
- Обреновац,
- Палилула,
- Раковица,
- Савски Венац,
- Сопот,
- Стари град,
- Сурчин,
- Чукарица.
От тези общини 10 са градски и 7 - крайградски (предградия). От 10-те градски обаче само 6 общини са изцяло в същинския град, докато останалите 4 имат градски и крайградски части.
[редактиране] Политика
[редактиране] Население
[редактиране] Името на Белград през вековете
| Име | Обяснение |
|---|---|
| Сингидун | дадено му от келтското племе Скордиски; 279 пр.н.е. |
| Сингидунум | Романизирано келтско име |
| Alba Bulgarica | 824. г. когато е бил български |
| Белград | славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I |
| Alba Graeca | латински превод |
| Fehérvár | унгарско име |
| Weissenburg | немско име |
| Castelbianco | италианско име |
| Nándoralba | средновековно унгарско име |
| Nándorfehérvár | средновековно унгарско име |
| Lándorfehérvár | средновековно унгарско име |
| Veligradon | византийско име |
| Veligrada | османско име |
| Belogrados poleos | гръцко име |
| Prinz Eugen Stadt | нацистко име |
[редактиране] Известни личности
- Родени в Белград
- Растко Петрович (1898-1948), поет и писател
- Борислав Ивков (р. 1933), шахматист
- Воислав Кощуница (р. 1944), политик
- Мики Манойлович (р. 1950), актьор
- Филип Вуянович (р. 1954), президент на Република Черна гора
- Починали в Белград
- Доситей Обрадович (ок.1740-1811), писател
- Никола Пашич (1845-1926), политик
- Йован Цвиич (1865-1927), географ
- Иво Войнович (1857-1929), хърватски драматург
- Дража Михайлович (1893-1946), генерал
- Тугомир Алаупович (1870-1958), хърватски писател
- Иво Андрич (1892-1975), писател
- Милош Църнянски (1893-1977), поет и писател
- Други хора, свързани с Белград
- Константин Величков (1855-1907), български писател и политик, посланик през 1902-1904
- Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, посланик през 1937-1940
- Никола Сукнаров (1848-1894), български политик, завършва право през 1875
[редактиране] Източници
- ↑ http://www.zis.bg.gov.yu/upload/G_2006S%2003.pdf
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
[редактиране] Външни препратки
- Община Белград - на сръбски, немски и английски
- Стари Белград - на сръбски
- Нови Белград - на сръбски
- Лични впечатления от Белград - на български
- Belgrade Inside Out - информация на английски
|
Белградски окръг | Борски окръг | Браничевски окръг | Зайчарски окръг | Златиборски окръг | Колубарски окръг | Мачвански окръг | Моравишки окръг | Нишавски окръг | Пиротски окръг | Подунавски окръг | Поморавски окръг | Пчински окръг | Расински окръг | Рашки окръг | Топлишки окръг | Шумадийски окръг | Ябланишки окръг | |
|
Севернобачки окръг | Западнобачки окръг | Южнобачки окръг | Сремски окръг | Севернобанатски окръг | Среднобанатски окръг | Южнобанатски окръг | |

