Белград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

---

Координати: 44.8186° с.ш. 20.4681° и.д.

Белград Београд/Beograd
Панорамна гледка към града
Местоположение
Белград Белград на картата на Сърбия
Данни
Окръг:	Белград
Община:	Белградски общини
Население:	1 710 000 (2007)
Надм. височина:	116 м
Геогр. положение:	44° 49' 6" сев. ш. 20° 28' 5" изт. д.
Пощ. код:	11000
Тел. код:	011

Белград (от старобългарското Бѣлградъ, на сръбски: Београд или Beograd –  изговор) е столицата на Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Населението му при последното преброяване е 1 222 000 (2006) - виж историческа демография на Белград. ^[1]

Съдържание 1 История 2 Административно деление 3 Политика 4 Население 5 Името на Белград през вековете 6 Известни личности 7 Източници 8 Външни препратки

[редактиране] История

Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).

Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век - на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство. Впоследствие градът е в състава на Душановото царство, но вероятно със завладяването на Видинското царство от маджарите през 1365 година е отново присъединен към Унгарското кралство. По времето на деспот Стефан Лазаревич (1403 - 1427 г.) е за кратко главен град на Моравското деспотство, тъй като сигурната Белградска крепост дава възможност за бързото ѝ напускане в случай на опасност в посока към унгарските земи.

Белград е превзет на третия опит от османските турци на 28 август 1521 година (след обсадите през 1440 и 1456), като отбраната на крепостта се ръководи от бан на унгарско подчинение. Предимно българското население от околността активно участва в отбраната на Белградската крепост, но след превземането ѝ от османците е изселено по Виа Милитарис към Източна Тракия и Цариград през 1521/1522 години.

Със султански ферман от 30 ноември 1830 година de jure е призната автономията на Белградския пашалък под името Княжество Сърбия, но до 7 май 1841 година, княжеска столица е главния град на Шумадия - Крагуевац, където заседава старата скупщина. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград изгонен от участниците във втората българска легия, и в града на Дунава окончателно се преместват всички сръбски институции, някои от които от съображения за сигурност се намират до тогава de facto все още в Крагуевац. При избухването на Балканската война двама души от Белград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[2] След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а от войските на съветския Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия - на 20 октомври 1944 г.

След превземането на Белград от червената армия, градът става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно на Социалистическа федеративна република Югославия. Днес Белград е столица на Сърбия, която отново е самостоятелен субект на международното право след обявяване независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 година.

През 20 век градът е бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.

[редактиране] Административно деление

Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират "спалните" райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.

Столичният окръг Белград се разделя на 17 общини:

• Бараево,
• Вождовац,
• Врачар,
• Гроцка,
• Звездара,
• Земун,
• Лазаревац,
• Младеновац,
• Нови Београд,
• Обреновац,
• Палилула,
• Раковица,
• Савски Венац,
• Сопот,
• Стари град,
• Сурчин,
• Чукарица.

От тези общини 10 са градски и 7 - крайградски (предградия). От 10-те градски обаче само 6 общини са изцяло в същинския град, докато останалите 4 имат градски и крайградски части.

[редактиране] Политика

Сръбския парламент(скупщина) в Белград

[редактиране] Население

[редактиране] Името на Белград през вековете

Име	Обяснение
Сингидун	дадено му от келтското племе Скордиски; 279 пр.н.е.
Сингидунум	Романизирано келтско име
Alba Bulgarica	824. г. когато е бил български
Белград	славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I
Alba Graeca	латински превод
Fehérvár	унгарско име
Weissenburg	немско име
Castelbianco	италианско име
Nándoralba	средновековно унгарско име
Nándorfehérvár	средновековно унгарско име
Lándorfehérvár	средновековно унгарско име
Veligradon	византийско име
Veligrada	османско име
Belogrados poleos	гръцко име
Prinz Eugen Stadt	нацистко име

[редактиране] Известни личности

Родени в Белград

• Растко Петрович (1898-1948), поет и писател
• Борислав Ивков (р. 1933), шахматист
• Воислав Кощуница (р. 1944), политик
• Мики Манойлович (р. 1950), актьор
• Филип Вуянович (р. 1954), президент на Република Черна гора

Починали в Белград

• Доситей Обрадович (ок.1740-1811), писател
• Никола Пашич (1845-1926), политик
• Йован Цвиич (1865-1927), географ
• Иво Войнович (1857-1929), хърватски драматург
• Дража Михайлович (1893-1946), генерал
• Тугомир Алаупович (1870-1958), хърватски писател
• Иво Андрич (1892-1975), писател
• Милош Църнянски (1893-1977), поет и писател

Други хора, свързани с Белград

• Константин Величков (1855-1907), български писател и политик, посланик през 1902-1904
• Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, посланик през 1937-1940
• Никола Сукнаров (1848-1894), български политик, завършва право през 1875

[редактиране] Източници

1. ↑ http://www.zis.bg.gov.yu/upload/G_2006S%2003.pdf
2. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.

[редактиране] Външни препратки

• Община Белград - на сръбски, немски и английски
• Стари Белград - на сръбски
• Нови Белград - на сръбски
• Лични впечатления от Белград - на български
• Belgrade Inside Out - информация на английски