Белград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Белград

Данни

Население:

1 111 825 (2007)

Надм. височина:

около 117 м

Геогр. положение:

44°49' сев. ш.

20°27' изт. д.

UTC:

Кмет

Ненад Богданович

Уеб адрес на града

http://www.beograd.org.yu/

Белград (на сръбски: Београд или Beograd – изговор) е столицата на Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Населението му е 1 111 825 души (2007).

[редактиране] История

Първото селище на територията на днешен Белград се е наричало Сингидинум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).

Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е бил белият цвят и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на Сърбия през 13 век, а за пръв път става сръбска столица при деспот Стефан Лазаревич (1403 - 1427 г.). Белград е превзет от османските турци в средата на 16 век. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград и в него се премества столицата на Княжество Сърбия, намирала се преди това в Крагуевац. След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.

По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а е освободен от войските на съветскя Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия на 20 октомври 1944 г.

След освобождението Белград става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно в Социалистическа федеративна република Югославия, както и на Сърбия.

През 20 век градът е бил бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.

[редактиране] Административно деление

Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират "спалните" райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.

Столичният окръг Белград се разделя на 17 общини:

Бараево,
Вождовац,
Врачар,
Гроцка,
Звездара,
Земун,
Лазаревац,
Младеновац,
Нови Београд,
Обреновац,
Палилула,
Раковица,
Савски Венац,
Сопот,
Стари град,
Сурчин,
Чукарица.

От тези общини 10 са градски и 7 - крайградски (предградия). От 10-те градски обаче само 6 общини са изцяло в същинския град, докато останалите 4 имат градски и крайградски части.

[редактиране] Името на Белград през вековете

Голямият герб на Белград, който се използва единствено от кмета

Изглед от нощен Белград

Име	Обяснение
Сингидун	дадено му от келтското племе Скордиски; 279 пр.н.е.
Сингидунум	Романизирано келтско име
Alba Bulgarica	824. г. когато е бил български
Белград	славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I
Alba Graeca	латински превод
Fehérvár	унгарско име
Weissenburg	немско име
Castelbianco	италианско име
Nándoralba	средновековно унгарско име
Nándorfehérvár	средновековно унгарско име
Lándorfehérvár	средновековно унгарско име
Veligradon	византийско име
Veligrada	османско име
Belogrados poleos	гръцко име
Prinz Eugen Stadt	нацистко име

[редактиране] Известни личности

Родени в Белград

Растко Петрович (1898-1948), поет и писател
Воислав Кощуница (р. 1944), политик
Филип Вуянович (р. 1954), президент на Република Черна гора
Борислав Ивков (р. 1933), шахматист

Починали в Белград

Доситей Обрадович (ок.1740-1811), писател
Никола Пашич (1845-1926), политик
Йован Цвиич (1865-1927), географ
Иво Войнович (1857-1929), хърватски драматург
Дража Михайлович (1893-1946), генерал
Тугомир Алаупович (1870-1958), хърватски писател
Иво Андрич (1892-1975), писател
Милош Църнянски (1893-1977), поет и писател

Други хора, свързани с Белград

Константин Величков (1855-1907), български писател и политик, посланик през 1902-1904
Иван Попов (1890-1944), български дипломат и политик, посланик през 1937-1940
Никола Сукнаров (1848-1894), български политик, завършва право през 1875