Стефан Драгутин

Стефан Драгутин
крал на Рашка и Срем
Лични данни
Управление	*в Рашка 1276–1282 *в Срем 1282–1316
Роден	ок. 1252 г.
	Сърбия
Починал	16 март 1316
	Сърбия
Предшественик	Стефан Урош I
Наследник	Стефан Милутин
Династия	Неманичи, Анжу и Дандоло
Баща	Стефан Урош I
Майка	Елена д'Анжу

Владенията на Стефан Драгутин.

Владенията на Стефан Драгутин (според историка Станое Станоевич).

Стефан Драгутин е крал на Сърбия (1276- 1282) и Срем (1282 - 1316) от династията на Неманичите.

Стефан Драгутин е най-големият син на крал Стефан Урош I и Елена д'Анжу. Около 1268 г. Драгутин се жени за унгарската принцеса Каталина, дъщеря на крал Стефан V и Елизабет Куманката. От този брак са известни имената на най-малко четири деца:

• Стефан Владислав II
• Елисавета Сръбска, омъжена за босненския бан Стефан I Котроманич
• Урсула, омъжена за Павле Шубич
• Стефан Урошиц

Стефан Драгутин е водач на угрофилската партия в сръбския двор, поради което избухва конфликт между него и баща му Стефан Урош I, когото Стефан Драгутин сваля от престола през 1276 г. с помощта на унгарците. Подчинявайки държавната политика на унгарските интереси, Стефан Драгутин започва неуспешни военни действия срещу Византия заедно с Неаполитанското кралство.

През 1282 г. Стефан Драгутин счупва крак след като пада от коня си по време на лов и е принуден да отстъпи престола на брат си Стефан Милутин (дотогава управител на Дежево) по силата на т.н. Дежевско споразумение, но запазва за себе си управлението на някои северни части от страната. През 1284 г. Стефан Драгутин увеличава владенията си, след като получава като подарък от унгарския крал Ласло IV облатите Мачва заедно с Белград както и земи в босненските области Соли и Усора. Стефан Драгутин управлява тези територии като независим владетел до 1316 г. Владенията му образуват т.н. Сремско кралство, първата столица на което е Дебръц (между Белград и Шабац). По-късно Драгутин премества столицата на кралството в Белград, ставайки първия сръбски владетел резедирал в този град. По това време областта Срем е разделена на две части — Горен Срем (днешен Срем) и Долен Срем (Мачва), а кралството на Стефан Драгутин обхваща предимно земите на Долен Срем.

През 1290 г. Драгутин напада Браничевската област, самостоятелно владение на братята Дърман и Куделин, но те успяват да разбият войските му, нахлуват в земите му, подпомагани от татарски отряди, и опустошават Мачва. Драгутин търси помощ от брат си крал Стефан Милутин. През 1291 г. двамата, Драгутин и Милутин, нападат Браничевската област и принуждават Дърман и Куделин да бягат при своя покровител Ногай, темник на татарската Златна орда, но войната се затяга, след намесата на видинския деспот Шишман I на страната на Дърман и Куделин. В крайна сметка обаче Браничевска област е завладяна от сърбите.

Междувременно политическите връзки между Драгутин и Унгария продължават да се задълбочават. Стефан Драгутин дори се признава за васал на унгарския крал и приема католицизма под негово влияние. Това обаче се отразява на отношнията на Драгутин с брат му Стефан Милутин. След като през 1299 г. Стефан Милутин подписва мирен договор с византийския император Андроник II, напреженито между двамата братя ескалира до гражданска война, която продължава с малки прекъсвания до 1314 г., когата конфликтът е уреден чрез посредничеството на духовенството. Към края на живота си Стефан Драгутин се дистанцира от Унгария и отново се сближава с брат си.

Крал Стефан Драгутин се замонашва под името Теоктист и умира на 16 март 1316 г. Погребан е в манастира "Джурджеви ступови" край Нови пазар.

Родословие

Стефан Драгутин е роднина на френския крал Луи IX и на неаполитанския крал Карл I Анжуйски. По майчина линия е пряк потомък на комитопулите, както и на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел.

С Унгария здраво го свързва както брака му с Каталина, така и обстоятелството, че е пра-правнук на унгарския крал Бела III.

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите[1]

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка Деца Вукан, крал на Зета и велик жупан на Рашка Стефан Първовенчани Растко, архиепископ Елена (Евгения) Ефемия, женена за Мануил Ангел Дука неизвестна по име дъщеря, женена за управителя на Скопие Тих Стефан Първовенчани, крал на Рашка Деца Стефан Радослав Стефан Владислав Предислав Стефан Урош I неизвестна по име дъщеря от Елена Ангелина, женена в албанските земи неизвестна по име дъщеря от Анна Дандоло, майка на Калоян от Средец Крал Стефан Радослав Крал Стефан Владислав Деца Стефан Деса неизвестна по име дъщеря Крал Стефан Урош I Деца Стефан Драгутин Стефан Милутин Стефан Брънча (Беренис) Крал Стефан Драгутин Деца Стефан Владислав, крал на Срем Елисавета Урсула Стефан Урошиц Крал Стефан Урош II Милутин Деца Стефан Константин Зорица Анна Неда, царица на България Стефан Дечански Крал Стефан Урош III Дечански Деца Стефан Душан Душица Елена Симеон Синиша Теодора Цар Стефан Урош IV Душан Деца Стефан Урош V Ирина неизвестна по име дъщеря Цар Стефан Урош V

Източник

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stefan Dragutin of Serbia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Династия Неманичи[2]

Владетели на Рашка:
Стефан Неманя • Стефан Първовенчани • Стефан Радослав • Стефан Владислав • Стефан Урош I • Стефан Драгутин
Стефан Урош II Милутин • Стефан Владислав II • Стефан Урош III Дечански • Стефан Урош IV Душан • Стефан Урош V

Други представители:
Вукан Неманич • Георги Неманич • Стефан Константин • Стефан Урошиц • Симеон Синиша • Йован Урош • Стефан Урош Дука

Архиепископи:
Свети Сава • Свети Сава II

Владетелки на Рашка:
Ана Неманя • Евдокия Ангелина • Анна Дандоло • Анна Теодора Комнина • Белослава Асенина • Елена Анжуйска • Каталина Унгарска • Елена Йоанна Дукина • Елизабет Арпад
Анна Тертер • Симонида Палеологина • Теодора Смилец • Мария Палеологина • Елена Българска • Анка Басараб

Други представителки:
Елисавета Сръбска • Зорица • Анна Неда • Елена Шубич • Теодора-Евдокия • Мария Ангелина Дукина Палеологина