Стефан II Милутин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан II Милутин
крал на Сърбия и светец
Mladi milutin Sopocani.jpg
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Лични данни
Управление 12821321
Пълно име Стефан Урош II Милутин Неманич
Други титли крал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1]
Роден
ок. 1253
днешна Сърбия
Починал
Погребан в Бански манастир, днес в Света Неделя в София
Предшественик Стефан Драгутин
Наследник Стефан Дечански
Семейство
Династия Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
Баща Стефан Урош I
Майка Елена д'Анжу
Бракове Елена Йоанна Дукина
Елисавета Арпад
Анна Тертер
Симонида Палеологина
Потомци Стефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е сръбски крал управлявал в периода 12821321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София.

Потомък на Капетингите[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

Възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]

Териториално разширение в Македония и война с Византия[редактиране | редактиране на кода]

Война с Видинското деспотство[редактиране | редактиране на кода]

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

Мирен договор с Византия[редактиране | редактиране на кода]

Венчанието на Стефан Милутин за Симонида Палеологина е извършено от охридският архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[2]

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите[1]
Grb Nemanjica mini transparent.png
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

Бунтът на Драгутин[редактиране | редактиране на кода]

Заговорът на Стефан Дечански[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Мощите на краля[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [3][4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
  3. Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
  4. Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Драгутин крал на Сърбия (1282 – 1321) Стефан Дечански