Ангели
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Династията на Ангелите (на гръцки: Ἄγγελος) е византийска императорска династия. Представителите на тази династия се възкачват на константинополския трон след династията на Комнините. Същевременно тя е и последната династия до завладяването на Константинопол от латинската армия, от кръстоносците на отклонилия се от пътя към Светите места Четвърти кръстоносен поход.
След падането на византийската столица и съответно провъзгласяването и за столица на ново сформираната Латинска империя. Края на Ангелите бележи началото на борбите на три други византийски царство преплетени в борба за "кой ще освободи Константинопол" (това са основно Никейската импперия и Епирското деспотство).
Византийски императори [редактиране]
- Исаак II (род. 1156) — син на Андроник Дука Ангел, император на Византия (1185—1195, 1203—1204)
- Алексий III (1153—1211) — син на Андроник Ангел, император на Византия (1195—1203)
- Алексий IV (род. 1183) — син на Исаак II, император на Византия (1203—1204)
- Алексий V, син на Исаак, син на Йоан, император на Византия (1204)
- Теодор — син на Йоан, деспот на Епир и Етолия (1215—1230), император на Византия в Солун (1224—1230), деспот на Македония (1237—1251)
- Мануил — син на Йоан, император на Византия в Солун (1230—1237), деспот на Епир и Етолия (1230—1231), деспот на Тесалия (1237—1241)
- Йоан — син на Теодора, император на Византия в Солун (1237—1244)
- Димитрий (род. 1225) — син на Теодора, император на Византия в Солун (1244—1246)