Исаак II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исак II Ангел
византийски император
Sb2002-r.6.jpg
Монета на Исаак II Ангел от златно-сребърна сплав.
Лични данни
Управление 1185 - 1195 и 1203 - 1204
Роден септември 1156
Константинопол
Починал януари 1204
Предшественик Андроник I Комнин
Наследник Алексий III Ангел
Семейство
Брак Ирина
Втори брак Маргарет (Мария)
Династия Династия на Ангелите
Баща Андроник Ангел

Исак II Ангел (известен още на български и като Исак II Ангел; на Гръцки език: Ισαάκιος Β’ II Άγγελος, Isaakios II Angelos) (септември 1156 – януари, 1204) е византийски император от 1185 до 1195, и отново от 1203 до 1204.

Неговият баща, Андроник Ангел, е син на Теодора Комнина, най-младата дъщеря на император Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Така Исаак е член на голяма императорска династия.

Съдържание

Възкачване чрез бунт [редактиране]

По време на краткото управление на Андроник I Комнин, Исаак е замесен в бунта в Никея, дн. турски град Изник и в Пруса (дн. град Бурса в Северозападна Турция). Въпреки това императорът не го наказва за тази нелоялност към властта и Исаак остава в Константинопол.

На 11 септември, 1185, по време на отсъствие на император Андроник I от столицата, помощникът на последния — Стефан Хагиохристофорит, го премества в ареста. Исаак пръв убива Хагиохристофорит и бяга в Света София. Андроник I, който в някои отношения е способен владетел, е мразен поради усилията си да задържи покорна аристокрацията и поради своята жестокост. Исаак апелира към населението и започват безредици, които бързо се разпростират из целия град. Когато Андроник се завръща, той открива, че неговата власт е преобърната, а Исаак е провъзгласен за император. Андроник опитва да избяга с лодка, но е задържан. Исаак го хвърля на хората от града и той е жестоко убит на 12 септември, 1185 година.

Управление [редактиране]

Исаак II има репутацията на един от най-неуспешните владетели, който е сядал на византийския престол. Заобиколен от роби, любовници и ласкатели, той позволява неговата империя да се ръководи от незаслужили фаворити, докато самият пилее парите, изтискани от провинциите за скъпи здания и подаръци за църквите от неговия град.

Печат на Исак II Ангел

Първо управление [редактиране]

Исаак II укрепява своята позиция като император чрез династични бракове през 1185 и 1186 година. Неговата племенница Евдокия Ангелина е оженена за Стефан, син на Стефан Неманя от Сърбия. Сестрата на Исаак, Теодора, е оженена за италианския маркиз Конрад ди Монферато. През януари 1186 самият Исаак се жени за най-възрастната дъщеря на унгарския крал Бела III, Маргарет, която приема името Мария. Унгария е една от най-големите и силни съседки на империята, а и Маргарет се ползвала с привилегиите на своя висок аристократичен произход, който бива отнасян към владетелски фамилии от Киевска Рус, Свещената Римска империя, Прованс по-ранни византийски династии.

Исаак II Ангел започва своето царуване с решителна победа срещу норманския крал на Сицилия Уилям II (по течението на река Струма на 7 септември 1185), който е нахлул на Балканите към края на управлението на Андроник I. В други аспекти неговата политика е по-малко успешна. Той се проваля в опита си да възвърне Кипър от въстаналият благородник Исаак Комнин, благодарение на норманската интерференция.

Тиранията на неговите данъци, увеличени за да се заплаща на наемните войски и за да се финансира брака му, довежда до избухването на въстание в Мизия, оглавено от двамата български първенци Асен и Петър в края на 1185 година. Въстанието довежда до установяването на Второ българско царство, под управлението на династията Асеневци. През февруари 1187 г., победителят срещу норманите Алексий Врана е изпратен срещу въстаниците, но обръща армията срещу василевса и се опитва да завземе властта в Константинопол, преди да бъде победен и убит от баджанака на Исаак II — Конрад Монфератски.

Вниманието на императора след това е заето на Изток, където няколко претенденти за престола се вдигат последователно на бунт и падат. През 1189 императорът на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса търси и получава позволение да преведе своите войски на Трети кръстоносен поход през Византийската империя;но скоро след като преминава границата, Исаак, който се стреми към алианс със Саладин хвърля на неговия път всяка възможна пречка. Фридрих изпраща срещу Исаак сина си Хайнрих с флота пред стените на Константинопол, което довежда до мирния договор от февруари 1190 в Адрианопол.[1]

Следващите пет години са белязани от продължилата война с България, срещу която Исаак II лично повежда няколко експедиции. Въпреки обещаващия старт, тези походи имат малък ефект в един случай през 1190 г. император Исаак едва избягва смъртта, а палатката на василевса, заедно с пирамидалната му корона са пленени от българите. Докато се приготвя за поредната офанзива срещу България през 1195 г., Алексий III Ангел, по-възрастният брат на императора, се възползва от неговото отсъствие и се провъзгласява за император докато брат му е на лов. Алексий III е подкрепен от войниците, а Исаак II е детрониран, ослепен и хвърлен в константинополския затвор.

Второ управление [редактиране]

След осем години в плен, Исаак II е въздигнат от тъмницата на трона непосредтсвено след пристигането на Четвъртия кръстоносен поход и бягството на Алексий III Ангел от столицата. Но умът и тялото му са омаломощени от затвора и неговият син Алексий IV Ангел е асоцииран на престола.

Силно задължен на кръстоносците, Алексий IV не е в състояние да поеме своите задължения и поради нерешителността си губи подкрепа както сред съюзниците-кръстоносци, така и сред поданиците си. В края на януари 1204 г. влиятелният императорски двор окончателно взима предимство в избухналите междуособици в столицата. Алексий IV е свален, а властта заграбва Алексий Дука Мурзуфул. В тази ситуация Исаак II умира, както се твърди от шок, след като синът му Алексий IV е удушен на 28 или 29 януари.

Семейство [редактиране]

Произходът на първата жена на Исаак е неизвестен, но нейното име Ирина е открито в списъка с починали на Шпайерската катедрала, където е погребана тяхната дъщеря Ирина (също). (Трябва да се отбележи, обаче че би било изключително нетипично майка и дъщеря да носят едно и също име, освен ако това на майката не е монашеско.) Съпругата на Исаак може да е и член на фамилията на Палеолозите. Тяхното трето дете се ражда през 1182/1183 и тя умира или се развежда с него, тъй като той се жени повторно. Техни деца са:

От своята втора съпруга, Маргарет от Унгария, Исаак има двама сина:

Бележки [редактиране]

  1. Вж. Острогорски,Г., История на византийската държава, стр.521

Източници [редактиране]

Андроник I Комнин Византийски император (1185 – 1195) Алексий III Ангел
Алексий III Ангел Византийски император (1203 – 1204 с Алексий IV Ангел) Николай Канава
Алексий Дука Мурзуфул


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isaac II Angelos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.