Одрин

Адрианопол пренасочва насам. За града в Епир вижте Дринопол.

Одрин Edirne
Селим джамия — символът на града
Местоположение
Одрин Одрин на картата на Регион Мармара
Данни
Вилает:	Одрин
Население:	156 155 (2009)
Надм. височина:	26 м
Геогр. положение:	41° 40' 27" сев. ш. 26° 33' 38" изт. д.
Пощ. код:	22
Тел. код:	(+90) 284
Уебсайт:	http://www.edirne.gov.tr/

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает.

[редактиране] История

Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него - Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г.

Одрин е столица на съвременна провинция със същото име и има население от около 156 155души.

Градът е известен с джамията на султан Селим II.

В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Първи хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 след обсада градът отнво се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града. Важна за европeйската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора й Балдуин I.

В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война. Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913, крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.

В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите "Барутлук махлеси" (източно от цетъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възожденско българско класно училище^[1] прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион^[2], българска католическа гимназия на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.^[3] До 1913 г. и унищожаването на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 - действащата „Свети Георги“ и "Св.Св.Константин и Елена". Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал "Барутлук", разположена на около 500 м. източно от знаменитата джамия "Селимие".

[редактиране] Население

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители мюсюлмани, 10 000 жители българи, 16 000 гърци, 6 800 евреи, 5 200 арменци и 1 000 други.^[4]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 634 семейства българи екзархисти, 1 016 семейства българи патриаршисти и унияти и 2 429 гръцки семейства.^[5]^[6]

Днес Одрин има население от 156 155 (2009) жители.

[редактиране] Личности

Родени в Одрин

Георги Вълкович (1833 - 1892), български лекар и политик
Георги Караискаки (1832 - ?), български революционер от гръцки произход
Дионисий V Константинополски, вселенски патриарх от 1887 до 1891
Кирил VI Константинополски, вселенски патриарх от 1813 до 1818
Мехмед II (1432 - 1481), османски султан
Нестор Иванов (1873 - 1923), български учител и революционер
Никифор Бриениус (1062 - 1139), византийски историк
Никола Долапчиев (1869 - 1948), български революционер
Никола Лулчев (1873 - ?), български революционер
Никос Захариадис (1903 - 1973), гръцки комунистически деец
Йосиф Хербст (1875 - 1925), български журналист
Радул Канели (1868 - 1913), български драматичен актьор и режисьор
Щилиян Георгиев (1874 - ?), български революционер

Македоно-одрински опълченци от Одрин

Георги Апостолов, 24-годишен, кръчмар (дърводелец), IV отделение, четата на Никола Андреев, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[7]
Илия К. Алексов, 30-годишен, кръчмар, 1 рота на 11 серска дружина^[8]
Фоти Андон, 20-годишен, Струмишка чета^[9]

Починали в Одрин

Ахмед II (1643 - 1695), османски султан
Валент (328 - 378), император
Евстатий Пелагонийски (1832 - 1888), български духовник, управляващ Нишавска и Одринска епархия
Мехмед I (1382 - 1421), османски султан
Мехмед IV (1642 - 1693), османски султан
Мурад II (1404 - 1451), османски султан
Селим I (1470 - 1520), османски султан
Сюлейман II (1642 - 1691), османски султан

Други личности, свързани с Одрин

Никодим Тивериополски (1864-1932), български духовник, управляващ Одринска епархия на Българската екзархия от 1910 до 1932 година

[редактиране] Образование и култура

Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с Тракийския университет, създаден през 80-те години на ХХ век , достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията Селимие, построена през 1575 г. по проект на най-големия строител на Османската империя - Синан, който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови минарета са изящни, неразделна част от архитектурния силует на сградата и са най-високите в Турция със своите 70 м. Сградата е от типа ротонда, отлично пропорционирана, без опори във вътрешното пространство. Интересна подробност са 999-те прозорци - специално магическо число.

Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират до ден-днешен. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града - "Одринската кула", както и старата гара Караач (1890 г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници.