Мехмед I
|
||||||||
Мехмед I e 5-ия Османски султан и най-възрастния син на Баязид I. Победител в борбата за бащиното османско наследство. Победил брат си Иса Челеби в битка през 1403 г. На 5 юли 1413 г. залавя брат си Муса Челеби и заповядва да бъде удушен. През 1413 г. се възкачва на престола.
Надделява над братята си Иса и Муса Челеби в спора за османското наследство. След победата си в битката при Чамурли над брат си Муса, стабилизира империята сключвайки мирен договор с всички балкански християнски владетели, сред които според Дука би следвало да е бил и последния български цар Константин II Асен.[1]
Мехмед излиза краен победител от османското междувластие.
Мехмед след битката при Ангора е оставен от Тимур за наследник на баща си. Резидира в Амасия, а умира в Одрин на 26 май 1421 г.
[редактиране] Бележки
- ↑ Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), Новата империя, стр. 229-232. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.
|
|||||||