Османски султан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Османските султани от Осман I до Мехмед V

Османският султан, твърде често неточно наричан в България (от времето на Възраждането) също турски султан, е официалната титла на държавния глава на Османската империя.

Легенда[редактиране | edit source]

Вижте и Митологична школа

Според официално-легендарната версия за произхода на т.нар. османци, или още османски турци, те били огузи от племето кайъ, което някога живеело в Централна Азия, в по-точно в областта на Балх. Бягайки от нашествието на монголите по времето Монголската империя, племето мигрира на запад, където неговите водачи се поставили под васалитета и закрилата на Джелал ад-Дин Манкбурн в Хорезм. След това малкото огузко племе кайъ начело с Ертогрул се преселило в Рум по времето на Иконийския султанат при управлението на Кей-Кубад I, който предоставил на войнственото племе малко владение около Сьогют в Северозападна Мала Азия, на границата с Византия.[1]

През 1517 г. османският султан Селим I унищожава държавата на мамелюците в Египет, завладява Ерусалим, Мека и Медина и се обявява за халиф на правоверните мюсюлмани. От 1517 г. до 1924 г. османските султани са и халифи, за което са в непрекъснати войни със Сефевидите на изток. По този повод е сключен френско-османски алианс. Същевременно Англия подкрепя Сефевидите в Ориента и така е включително и по време на Англо-френската война, т.е. по времето на т.нар. стар ред.

След разгрома на Османската империя, която е на страната на Централните сили в Първата световна война, за да спаси западните си малоазийските владения и Черноморските проливи от влизането им в състава на Кралство Гърция или поставянето им под международен статут от страна на Антантата, Кемал Ататюрк се обявява за "баща на турците" и премахва османската династия и титулатура от държавните атрибути, налагайки нов светски турски статус на държавата, която инак е правоприемник на Османската империя.

Османски султани[редактиране | edit source]

Не бива да се бъркат или смесват османските с иконийските султани (вижте също Настрадин Ходжа).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване "Падането на Константинопол" изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители, водещи до Ной, като имало и други 31, прибавени по-късно, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус. През втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед), отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък, за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от княз от имперския дом на Комнините, който емигрирал в Кония, приел исляма и се оженил за селджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд "Изследване на историята" Арнолд Тойнби включва Османската империя и култура към византийската източноправославна цивилизация.((bg)) Стивън Рънсиман. Падането на Константинопол, стр. 41-42. // Издателство на Отечествения фронт, 1984, второ издание. Посетен на 13 юни 2011 г..

Вижте също[редактиране | edit source]