Комнини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Комнини (на гръцки: Κομνηνός, Κομνηνοί) са средновековна аристократична византийска фамилия, която през 11 век успява да излъчи своя династия на византийския престол.

Камъкът в основата[редактиране | edit source]

Основател на династията според Михаил Псел е Мануил Еротик Комнин, който като акрит е едър земевладелец на византийски апанаж в Кастамону - Пафлагония, но родом от Филипопол където притежавал имението с името Комни (виж и комка). Негов син е Исак I Комнин. Общоприето е (хипотетично, но без да е доказано), че корените на фамилията Комнини са в областта Пафлагония, в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта Castra Comnenus (днешния турски град Кастамону).

Не е ясно Мануил Комнин дали е арменец по произход, т.е. павликянин, или българин. Последното голямо преселване е през 970 г., когато в района на Филипопол (днешен Пловдив) се заселват 200 000[1] арменци - тондракити. Според американската византоложка от арменски произход Н. Гарсоян, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.

За първия известен представител на династията от аналите - Мануил Еротик Комнин е ясно, че в 978 г. защитава Никея от Варда Склир. Представителите на Комнините съвсем целенасочено се сродяват с представителки на комитопулите - Исак I Комнин е женен за Екатерина Българска, а Алексий I Комнин - за Ирина Дукина.

Наследниците на тези първи Комнини, са представители и на династията на Комитопулите, като с цел да подчертаят двойния си фамилен произход носят двойно фамилно име - Комнин-Дука (по династична линия и родство от Ирина Дукина).

Комниновото пророчество[редактиране | edit source]

В двора на Мануил I Комнин е популярно пророчество, според което първите букви на династията са съставени от гръцката дума αιμα, която семантично значела «кръв». [1]. Мануил в изпълнение на пророчеството дава на сина си името Алексий II Комнин (а не Йоан в съответствие със средновековната ономастика), което християнско име обаче получава маджарския му зет Бела III, който Мануил нарочва за имперски универсален наследник като съпруг на дъщеря му Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин). Бела III е известен и с това, че отмъква мощите на Свети Иван Рилски от Средец (но после са върнати и пренесени през 1195 г. в Търново).

Според това мистично вярване, начело на византийския престол на Комнините трябвало да бъде император, чието име започва с латинската буква I - по името на автора на последното пророческо и единствено канонично несиноптично евангелие - евангелие от Йоан.

Края на знаменателното управление на Комнините е белязано от братоубийствата и кланетата в Константинопол, инспирирани на авантюриста Андроник I Комнин, след което логично се стига до ново начало - управление на Ангелите и Латинска империя.

Управление[редактиране | edit source]

Династията на Комнините управлява Византия от 1057 до 1059 година и от 1081 до 1185 година. След унищожаването на Византия от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход представители на Комнините започват да управляват и като императори на създадената от тях Трапезундска империя (1204-1461).

По женска линия от последните трапезундски Велики Комнини произтичат и известните династии на Сефевидите и Бабуриди - падишахове на Моголската империя, преди Иран и Индия да бъдат завоювани в хода на голямата игра от Британската империя.

По време на управление на Комнините Византийската империя преживява последния в историята си период на външнополитически възход, последвано след възстановяването на империята от управление на Палеолозите, по време на което започва т.нар. палеологов ренесанс. Управлението на Комнините е период на т.нар. зрял византийски феодализъм и непосредствено следхожда т.нар. Източно-западна схизма, като е споходено и инициира знаменателни исторически събития в историята - Клермонския събор и кръстоносните походи за отвоюването на Светите земи от ръцете на неверниците (виж и юдейската война).

Исак I Комнин е първият член на фамилията на Комнините, който застава на византийския престол. Той заема длъжността стратопедарх на Изтока при император Михаил VI. През 1057 г. Исак организира заговор за свалянето на императора и сам застава начело на огромната империя. Въпреки това динсатията на Комнините успява да се закрепи убедително на виантийския престол едва след възцаряването на племенника му Алексий I Комнин през 1081 г. Едва след неговото възшествие представителите на предишните императорски династии окончателно напускат страната, като това се отнася най-вече за фамилиите на Аргирите и на Склирите. Техните потомци се установяват в чужбина и се интегрират във владетелските семейства на България, Русия, Франция, Германия, Унгария, Полша.

Династия на Комнините във Византия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jovan Cvijiċ. La Péninsule Balkanique. Librairie Armand Colin, Paris, 1918, p. 476

Литература[редактиране | edit source]

  • Savvides, A. C. C. Internal Strife and Unrest in Later Byzantium, XIth-XIIIth centuries (A.D. 1025-1261): The Case of Urban and Provincial lnsurrections (Causes and Effects). Athens, 1987 (Symmeikta, 7).
  • Успенский, Ф. И. История Византийской империи VI-IX вв. Т. 4. Отдел VI. Комнины; Отдел VII. Расчленение империи. М., 2002, 495 с.
  • Нинов, В. Към въпроса за "клановото управление" на Комнините. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
  • Любарский, Я. Н. Алексей І Комнин. - http://www.pravenc.ru/text/82378.html.