Варда Склир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варда Склир
византийски военачалник
Роден: към 920
Починал: 6 март 991
Димотика, Византийска империя
Миниатюра от Манасиевата летопис, показваща (горе) превземането на Преслав от византийците

Варда Склир е византийски военачалник от втората половина на X век със съществен принос за отбиването на руското нападение срещу Византийската империя през 970 г. и за завладяването на източна България от византийците година по-късно. Аспирациите му за престола в Константинопол водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989) от управлението на император Василий II и способстват за възстановяването на българската държава при цар Роман.

Възход при управлението на Цимисхий[редактиране | edit source]

Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от Мала Азия.[1] Издига се до висши военни длъжности по времето на император Йоан I Цимисхий (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).[2] През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание магистър, са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз Светослав. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и печенези.[3] Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.[4] През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на Велики Преслав през април[5], а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на Дръстър, като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.[6] Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.[7]

Първо въстание срещу Василий II и изгнание[редактиране | edit source]

Още докато Цимисхий е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.[8] Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност доместик на източните схоли. Върховната власт в империята преминава формално към братята от Македонската династия Василий II и Константин VIII. Де факто правителството в Константинопол е в ръцете на паракимомена Василий, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горен Ефрат.[8][9] Веднага след като е преместен на второстепенната длъжност, през лятото на 976 г. Склир вдига въстание и се провъзгласява за император.[9] След като разгромява две армии, изпратени от константинополското правителство[10][11], той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, северозападна Сирия, северна Месопотамия, части от Армения).[12] Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.[13]

Сражение между Варда Фока и Варда Склир (миниатюра от хрониката на Скилица)

За да се противопоставят на Склир, управителите на Константинопол извикват от заточение неговия стар противник, бившия бунтовник Варда Фока, назначават го за доместик на схолите и му поверяват командването на императорските войски.[14] Първото голямо сражение между Фока и Склир в равнината Панкалия в Мала Азия през юни 978 г. завършва с поражение на Фока.[11][15] Въпреки това във военните действия настъпва обрат. Опитът за морска блокада на Константинопол е провален с поражението на бунтовническата флота[12]. Сирийският град Антиохия се отцепва от Склир още през януари 978 г.[16] Разбитият Фока събира нови войски с помощта на грузинския владетел Давид от Тао[8] и се решава на втори сблъсък с главните сили на бунтовниците. В битка в харсианската област (източна Мала Азия) през март 979 г. Склир е разгромен и бяга с част от оцелелите си привърженици при Буидите в Багдад.[17][18]

От тригодишната междуособна война във Византия се възползва българският предводител Самуил, който извършва нападения дълбоко в балканските владения на империята.[19]

Второ въстание и кончина[редактиране | edit source]

Склир е задържан във владенията на Буидите около седем години. Първоначално владетелят на Багдад Адуд ал Даула се опитва да използва византийския бунтовник като разменна монета в граничните си спорове с Византия. Преговорите завършват с неуспех след като Василий II отказва да направи исканите териториални отстъпки и византийското пратеничество в Багдад не успява да издейства предаването на Склир.[17][20]

Провъзгласяването на Варда Склир за император (миниатюра от хрониката на Скилица)

Нова възможност за Склир настъпва в резултат на голямото поражение, което Василий II претърпява от българите в битката при Траянови врата през август 986 г.[17] След вестта за развръзката от похода на императора в България Склир измолва от наследника на Адуд ал Даула да бъде освободен заедно с привържениците си.[21] Буидите предоставят на претендента войски и въоръжение и го изпращат до византийските владения обратно през р. Ефрат.[22]

В началото на 987 г. Варда Склир завзема град Мелитена (до горното течение на Ефрат), привлича към войските си голям брой араби, кюрди и арменци и се обявява за император.[23][24] За да се справи с новия бунт, Василий II поверява отново войските си на Варда Фока.[23][24] Вместо да се противопостави на Склир обаче Фока се договаря с него тайно за подялба на империята.[24][25] Убеден, че отношенията им са уредени, Склир се присъединява към Фока, но е заловен и затворен, след което (през август или септември 987 г.[17]) Варда Фока се обявява за император и се заема да завладее сам империята.[24][26]

Склир остава затворен в продължение на близо две години, докато в Мала Азия се шири гражданска война. След гибелта на Варда Фока през април 989 г. в битката при Абидос[8] съпругата на Фока пуска Склир на свобода и той отново се обявява за император. Това е последният му бунт. През октомври същата година той слага оръжие и се покорява на Василий II, като в замяна получава не само прошка, но и сан куропалат, поземлени имения и императорско благоволение за приближените си.[27]

Сравнително скоро след това на междуособиците във Византийската империя е сложен край. На 6 март 991 г. Варда Склир умира в Димотика.[28]

Вторият голям бунт на малоазийската аристокрация срещу Василий II, който започва по почин на Склир през 987 г., е използван от българите начело със Самуил за отвоюване на източна България[29] и други териториални придобивки за сметка на част от балканските владения на Византия.[30]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сюзюмов, М., Иванов, С., Комментарий к Лев Диакон, , книга 6, бележка 75 (6.75)
  2. Лев Диакон, книга 6, част 11 (6.11); Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 6.76
  3. Лев Диакон, 6.12-13; Иоанн Скилица (фрагмент); Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18
  4. Лев Диакон, 7.3-6, 7.8
  5. Лев Диакон, 8.7
  6. Лев Диакон, 9.10; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32
  7. Божилов, Ив. (и др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67
  8. а б в г Сказкин, С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: часть 2, глава 7 (изтеглено от Historic.Ru на 12.12.2007)
  9. а б Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. "Анубис", София 1995, с. 268
  10. Яхъя Антиохийский, Летописъ (Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 2); Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 269-270
  11. а б Holmes, Catherine, Basil II (A.D. 976-1025), Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12.12.2007)
  12. а б Лев Диакон, 10.7
  13. Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.39
  14. Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.42
  15. Яхъя Антиохийский, (Розен с. 3)
  16. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 4)
  17. а б в г Holmes, Basil II (A.D. 976-1025), Civil War 2: the Phocas Revolt (изтеглено на 14.12.2007)
  18. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 12-13)
  19. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 36
  20. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 12-14)
  21. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 21)
  22. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 21-22)
  23. а б Яхъя Антиохийский (Розен, с. 22)
  24. а б в г Острогорски, Георгий, История на византийската държава, София 1998, с. 397
  25. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 22-23)
  26. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 23)
  27. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 25); Острогорски, История на византийската държава, с. 398; Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.67
  28. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 27-28); Златарски, В., История на българската държава пред средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 652, бел. 22 (изтеглено на 15.12.2007)
  29. Стоименов, Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971-987/989 г. (сп. Годишник на Софийския университет. Научен център за славяновизантийски проучвания (ГСУ НЦСВП), т. 82 (2), 1988), с. 42-43, 55-56
  30. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 45, 48