Варда Склир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варда Склир
византийски военачалник
Роден: към 920
Починал: 6 март 991
Димотика, Византийска империя

Варда Склир е византийски военачалник от втората половина на X век със съществен принос за отбиването на руското нападение срещу Византийската империя през 970 г. и за завладяването на източна България от византийците година по-късно. Аспирациите му за престола в Константинопол водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989) от управлението на император Василий II и способстват за възстановяването на българската държава при цар Роман.

Възход при управлението на Цимисхий[редактиране | edit source]

Миниатюра от Манасиевата летопис, показваща (горе) превземането на Преслав от византийците

Варда Склир произхожда от влиятелен аристократичен род от Мала Азия.[1] Издига се до висши военни длъжности по времето на император Йоан I Цимисхий (969-976 г.), който е женен за сестра му (починала преди 969 г.).[2] През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание магистър, са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз Светослав. Тази задача той изпълнява успешно, като удържа победа в битката при Аркадиопол срещу войските на Светослав, подкрепени от българи, унгарци и печенези.[3] Скоро след това Склир е изпратен в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока срещу властта на Цимисхий. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от бунтовниците, Склир принуждава Фока да се предаде.[4] През пролетта на 971 г. Склир взима участие в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на Велики Преслав през април[5], а три месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на Дръстър, като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка.[6] Войната завършва с изтегляне на русите от България и завладяване на източните български земи от византийците.[7]

Първо въстание срещу Василий II и изгнание[редактиране | edit source]

Още докато Цимисхий е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.[8] Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност доместик на източните схоли. Върховната власт в империята преминава формално към братята от Македонската династия Василий II и Константин VIII. Де факто правителството в Константинопол е в ръцете на паракимомена Василий, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горен Ефрат.[8][9] Веднага след като е преместен на второстепенната длъжност, през лятото на 976 г. Склир вдига въстание и се провъзгласява за император.[9] След като разгромява две армии, изпратени от константинополското правителство[10][11], той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, северозападна Сирия, северна Месопотамия, части от Армения).[12] Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.[13]

Сражение между Варда Фока и Варда Склир (Скилица)

За да се противопоставят на Склир, управителите на Константинопол извикват от заточение неговия стар противник, бившия бунтовник Варда Фока, назначават го за доместик на схолите и му поверяват командването на императорските войски.[14] Първото голямо сражение между Фока и Склир в равнината Панкалия в Мала Азия през юни 978 г. завършва с поражение на Фока.[11][15] Въпреки това във военните действия настъпва обрат. Опитът за морска блокада на Константинопол е провален с поражението на бунтовническата флота[12]. Сирийският град Антиохия се отцепва от Склир още през януари 978 г.[16] Разбитият Фока събира нови войски с помощта на грузинския владетел Давид от Тао[8] и се решава на втори сблъсък с главните сили на бунтовниците. В битка в харсианската област (източна Мала Азия) през март 979 г. Склир е разгромен и бяга с част от оцелелите си привърженици при Буидите в Багдад.[17][18]

От тригодишната междуособна война във Византия се възползва българският предводител Самуил, който извършва нападения дълбоко в балканските владения на империята.[19]

Второ въстание и кончина[редактиране | edit source]

Склир е задържан във владенията на Буидите около седем години. Първоначално владетелят на Багдад Адуд ал Даула се опитва да използва византийския бунтовник като разменна монета в граничните си спорове с Византия. Преговорите завършват с неуспех след като Василий II отказва да направи исканите териториални отстъпки и византийското пратеничество в Багдад не успява да издейства предаването на Склир.[17][20]

Провъзгласяването на Варда Склир за император (Скилица)

Нова възможност за Склир настъпва в резултат на голямото поражение, което Василий II претърпява от българите в битката при Траянови врата през август 986 г.[17] След вестта за развръзката от похода на императора в България Склир измолва от наследника на Адуд ал Даула да бъде освободен заедно с привържениците си.[21] Буидите предоставят на претендента войски и въоръжение и го изпращат до византийските владения обратно през р. Ефрат.[22]

В началото на 987 г. Варда Склир завзема град Мелитена (до горното течение на Ефрат), привлича към войските си голям брой араби, кюрди и арменци и се обявява за император.[23][24] За да се справи с новия бунт, Василий II поверява отново войските си на Варда Фока.[23][24] Вместо да се противопостави на Склир обаче Фока се договаря с него тайно за подялба на империята.[24][25] Убеден, че отношенията им са уредени, Склир се присъединява към Фока, но е заловен и затворен, след което (през август или септември 987 г.[17]) Варда Фока се обявява за император и се заема да завладее сам империята.[24][26]

Склир остава затворен в продължение на близо две години, докато в Мала Азия се шири гражданска война. След гибелта на Варда Фока през април 989 г. в битката с Василий II при Абидос[8] съпругата на Фока пуска Склир на свобода и той отново се обявява за император. Това е последният му бунт. През октомври същата година той слага оръжие и се покорява на Василий II, като в замяна получава не само прошка, но и сан куропалат, поземлени имения и императорско благоволение за приближените си.[27]

Сравнително скоро след това на междуособиците във Византийската империя е сложен край. На 6 март 991 г. Варда Склир умира в Димотика.[28]

Вторият голям бунт на малоазийската аристокрация срещу Василий II, който започва по почин на Склир през 987 г., е използван от българите начело със Самуил за отвоюване на източна България[29] и други териториални придобивки за сметка на част от балканските владения на Византия.[30]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сюзюмов, М., Иванов, С., Комментарий к Лев Диакон, , книга 6, бележка 75 (6.75)
  2. Лев Диакон, книга 6, част 11 (6.11); Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 6.76
  3. Лев Диакон, 6.12-13; Иоанн Скилица (фрагмент); Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18
  4. Лев Диакон, 7.3-6, 7.8
  5. Лев Диакон, 8.7
  6. Лев Диакон, 9.10; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32
  7. Божилов, Ив. (и др.), История на България, ИК "Христо Ботев", София 1994, с. 66-67
  8. а б в г Сказкин, С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: часть 2, глава 7 (изтеглено от Historic.Ru на 12.12.2007)
  9. а б Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. "Анубис", София 1995, с. 268
  10. Яхъя Антиохийский, Летописъ (Розен В. Р. Император Василий Болгаробойца: Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 2); Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 269-270
  11. а б Holmes, Catherine, Basil II (A.D. 976-1025), Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12.12.2007)
  12. а б Лев Диакон, 10.7
  13. Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.39
  14. Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.42
  15. Яхъя Антиохийский, (Розен с. 3)
  16. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 4)
  17. а б в г Holmes, Basil II (A.D. 976-1025), Civil War 2: the Phocas Revolt (изтеглено на 14.12.2007)
  18. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 12-13)
  19. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 36
  20. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 12-14)
  21. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 21)
  22. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 21-22)
  23. а б Яхъя Антиохийский (Розен, с. 22)
  24. а б в г Острогорски, Георгий, История на византийската държава, София 1998, с. 397
  25. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 22-23)
  26. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 23)
  27. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 25); Острогорски, История на византийската държава, с. 398; Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.67
  28. Яхъя Антиохийский (Розен, с. 27-28); Златарски, В., История на българската държава пред средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 652, бел. 22 (изтеглено на 15.12.2007)
  29. Стоименов, Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971-987/989 г. (сп. Годишник на Софийския университет. Научен център за славяновизантийски проучвания (ГСУ НЦСВП), т. 82 (2), 1988), с. 42-43, 55-56
  30. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 45, 48