Давид III от Тао
| Давид III от Тао დავით III კუროპალატი | |
| грузински княз | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1001 г.
|
| Религия | Грузинска православна църква |
| Семейство | |
| Род | Багратиони |
| Давид III от Тао в Общомедия | |
Давид III е грузински владетел на областта Тао от 961 или 966 до 1000 г., познат с презимената Багратид (по името на владетелския род, от който произхожда) и Куропалат (по византийската дворцова титла, която носи), но най-вече с приноса си за архитектурното и писменото наследство на своето време (построява Ошкския манастир и скрипторий) и за обединението на средновековна Грузия.
Давид III играе важна роля в междуособиците в съседна Византия от 70-те и 80-те години на X век, като първо помага на император Василий II да задържи престола си срещу Варда Склир, а после едва не го сваля, като подкрепя друг бунтовник – Варда Фока.
Отношения с Византия[редактиране | редактиране на кода]
Давид се намесва в гражданската война във Византия през 979 г. с подкрепления, които допринасят за решителната победа на императорските войски над Склир.[1] Като награда за помощта Василий II предоставя на владетеля на Тао, наред с титлата куропалат, правото за пожизнено владение на Теодосиопол (днешен Ерзурум), Басеан и други области, разпростиращи се на юг до езерото Ван. Давид трябва да покори сам повечето от тези земи, които са под властта на кюрдската династия Маруаниди.[2]
През 988 г. Давид се намесва отново във византийските междуособици, но този път неуспешно, тъй като подкрепеният от него претендент Варда Фока е разбит и загива на бойното поле. През 990 г. Василий II изпраща срещу Тао силна армия, която принуждава грузинския княз да се спогоди с византийците. В замяна на прекратяване на бойните действия и възобновяване на привилегиите от 979 г. Давид се съгласява да завещае земите си на императора.[1]
Експанзия на Тао[редактиране | редактиране на кода]
След уреждането на отношенията с Византия, Давид повежда завоевателна война с Маруанидите, в резултат от която към 994 г. завзема Манцикерт и териториите, обещани му от византийския император. Начело на коалиция от арменски и грузински князе, през 997 и 998 г. отразява нашествия от Азербайджан.[1]
Политика в грузинските земи[редактиране | редактиране на кода]
Благодарение на географското си разположение и митническата си политика Тао може да разчита на значителни приходи от преминаващите търговски кервани. Давид използва тези постъпления за изграждането на редица манастири и църкви (Ошки, Шатберди и други), които се превръщат в източници на най-ранната съхранена до наши дни грузинска илюстрована религиозна и историческа литература.[3]
Давид се стреми към приобщаване на грузинските княжества. Сам бездетен, той осиновява потенциалния наследник на Абхазия и Картли Баграт III, помага му да заеме абхазкия престол (975 г.) и да утвърди претенциите си над Картли. Към 988 г. отношенията между двамата се развалят и се стига до краткотраен конфликт. Споразумението на Давид с Василий II от 990 г. лишава Баграт от правото да наследи Тао. Все пак Давид допринася много за издигането на Баграт в първия господар на обединена Грузия, което става факт през 1008 г.[1][4]
Давид умира на 31 март 1000 г., отровен от заговорници. Скоро след смъртта му Тао и останалите му владения са завзети от Василий II.[1][4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Toumanoff, Cyrill. Armenia and Georgia, стр. 617 – 619 (във: The Cambridge Medieval History, т. IV, Cambridge, 1966)
- ↑ Степаненко, В. П. Апахуник в византийско-таоских отношениях в период мятежа Варды Склира (976 – 979). Във: Античная древность и средние века, №10, 1973, стр. 221 – 223 (посетен на 27.05.2014)
- ↑ Evans, Helen / Wixom, William. The Glory of Byzantium: Art and Culture in the Middle Byzantine Era, A. D. 843 – 1261. Metropolitan Museum of Art, New York, 1997. ISBN 978-0-87099-777-8, стр. 339
- ↑ а б Степаненко, B. П. Политическая обстановка в Закавказье в первой половине XI в. Във: Античная древность и средние века, №11, 1975, стр. 125 – 126
|
