Багратиони

Багратиони МФА:[bɑgɹɑtjɪaniː] (на грузински: ბაგრატიონი, багратиони, ბაგრატიონთა დინასტია, багратионит'а династия) е грузинска княжеска династия, чиито представители управляват като грузински монарси от 9 в. до руската инвазия в Кавказ през 1810 г. В наши дни династията на Багратионите е известна и с елинизираното име Грузински Багратиди.

Герб на Багратионите

Произходът на династията на Багратионите е спорен, както и времето, в което тя се появява на кавказката политическа сцена. Съвременната грузинска историография посочва, че началото на на Багратионите е в 6 в., и отнася фамилията към ранните грузински династии.

Велики князе на Картли

Първият представител на династията е Гварам I Курапалат, получил титлата Велик княз (на грузински: Erismtavars) на Картли (на грузински: Kartlis Erismtavari) през 575 г. Велики князе на Картли от династията на Багратионите са:

• Гварам I Курапалат (575-590)
• Степан I Курапалат (590-605)
• Ашот I Курапалат (786-809)

Князе на Кларджетия

Земите на царство Тао-Кларджетия.

През 619 г. синът на Степан I Курапалат е обявен за Княз ((на грузински: Eristavi) на Кларджетия (облст, която се намира в днешна Североизточна Турция). Князе на Кларджетия от династията на Багратионите са:

• Гварам II (619-678)
• Варазбакур (678-705)
• Нерзе (705-742)
• Адарназе (742-779)

Царе на Тао-Кларджетия

През 809 г. Ашот I става първи цар на Тао-Кларджетия и основава династията на Багратионите, наречена така по името на наследника му Баграт I Курапалат. Царе на Тао-Кларджетия от династията на Багратионите са:

• Ашот I Велики (809-826)
• Баграт I Курапалат (826-876)
• Давид I Курапалат (876-881)
• Адарназе II (881-888)

Царе на Грузинското княжество

През 888 г. Тао-Кларджетия прераства в т.н. Грузинско княжество (на грузински: Kartvelta Samepo), което обхваща обширни райони от днешна Югозападна Грузия и Североизточна Турция. Царете на Грузинското царство от династията Багратиони са:

• Адарназе II (888-923)
• Давид II Грузински (923-937)
• Баграт Магистър (937-945), управлява без титлата цар
• Ашот IV (945-954)
• Сумбат I (954-958)
• Баграт II (958-975)
• Адарнезе II (961-966)
• Давид II (966-975)
• Сурген II (975-1008)

Царе на Обединеното грузинско княжество

През 978 г. синът на Сурген II, Баграт III става цар на съседното Абхазко княжество (основано през 780 г.). Така Багратионите основават втора грузинска държава, която през 1008 се обединява по династична линия с Грузинското княжество и така е образувано т.н. Обединено грузинско княжество, чиито монарси от династията на Багратионите са:

• Баграт III (978-1014)
• Георги I Грузински (1014 - 1027)
• Баграт IV (1027-1072)
• Георги II Грузински (1072-189)
• Давид IV Строителя (1089-1125)
• Деметре I (1125-1155)
• Давид V Грузински (1155-1156)
• Георги III Грузински (1156-1184)
• Тамара (1184-1213)
• Георги IV Грузински (1213-1223)
• Русудан (1223-1245)
• Давид VI Нарин (1245-1293)
• Давид VII Улу (1247-1270)
  

  

  Грузинското обединено царство в разцвета си (1184-1224).
• Деметре II(1271-1289)
• Вакхтанг II (1289-1293)
• Давид VIII Грузински (1293-1299, 1300-1308)
• Георги V Грузински (1299, 1314-1346)
• Георги VI Грузински (1308-1313)
• Давид IX Грузински (1346-1360)
• Баграт V (1360-1393)
• Георги VII Грузински (1393-1407)
• Константин I Грузински (1407-1411)
• Александър I Грузински (1412-1442)
• Вакхтанг IV (1442-1446)
• Георги VIII Грузински (1446-1466)

Князе на Имерети

През 1455 г. Обединеното грузинско кралство се разпада на няколко отделни държавици. Още през 1260 г. членове на Багратионите създават т.н. княжество Имеретия (Западна Грузия), отделило се от Обединеното грузинско княжество по време на монголското нашествие. След разпадането на Обединеното княжество Имеретия придобива първостепенна роля сред грузинските държави и се възприема като продължение на Обединеното княжество. Негови царе, продължители на династията на Багратионите от старата монархия са:

• Баграт II (1463-1478)
• Александър II Имеретински (1478-1510)
• Баграт III Имеретински (1510-1565)
• Баграт IV Имеретински (1565-1585)
• Левон Имеретински (1585-1588)
• Ростом Имеретински (1588-1589, 1590-1605)
• Гееорги II Имеретински (1589-1589)
• Гееорги III Имеретински (1605-1639)
• Александър III Имеретински (1639-1660)
• Баграт V Имеретински (1660-1661, 1663-1668, 1669-1678, 1679-1681)
• Вакхтанг Чучунашвили (1661-1663)
• Архил Имеретински (1661-63, 1678-79, 1690-91, 1695-96, 1698)
• Деметре от Гурия (1663-1664)
  

  

  Грузинските държавици през 1762 г.
• Георги IV (1681-1683)
• Александър IV Имеретински (1683-1690, 1691-1695)
• Симон Имеретински (1690-1701)
• Георги V Имеретински (1696-1698)
• Мамия (1701-02, 1711, 1713)
• Георги VI (1702-1707)
• Георги VII Имеретински (1707-11, 1712-13, 1713-16, 1719–1720)
• Георги VIII (1716, 1720)
• Александър V Имеретински (1720-1741, 1742-1752)
• Георги IX Имеретински (1741)
• Соломон I Имеретински (1752-1766, 1768-1784)
• Теймураз Имеретински (1766-1768)
• Давид II Имеретиснки (1784-1789, 1790-1791)
• Соломон II Имеретински (1789-1790, 1792-1810)

Руска инвазия

Към края на 18 в. княжество Картли-Кахетия (Източна Грузия) е нападнато от персите и почти е унищожено. Георги XII, Княз на Имеретия се обръща за помощ към Руската империя и кани войските ѝ в земите си. Това е добре дошло за имперските руски амбиции за разширяване на югоизток и през 1810 г. войските на Александър I навлизат и в Имеретия и детронират последния Имеретински княз, с което завършват завладяването на Грузия.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „List of Bagrationi rulers of Georgia“ и страницата „Bagrationi dynasty“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.