Грузинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Грузинци
De Morgan Medea.jpg Wachtang I. Gorgassali.jpg David III of Tao.jpg Bagrat III of Georgia (Gelati mural).jpg Le Métropolitain Antim.jpg
St George of Athos (Akhtala fresco).JPG David IV of Georgia (Gelati fresco).jpg Queen Tamara of Georgia.jpg Demetre II of Georgia (Udabno fresco).jpg
Shota rustaveli qartuli.jpg Heraclius II of Eastern Georgia.jpg Bagration P I.jpg Stalin lg zlx1.jpg Mary Eristavi.jpg
G. Balanchine (young).jpg Ilia Chavchavadze by Alexander Roinashvili.jpg Katie Melua em Cascais.jpg Paata burchuladze.jpg Khatia Buniatishvili, 2008.jpg
Общ брой около 8 000 000
Значителен
брой в
Флаг на Грузия Грузия: 3 906 314

Флаг на Турция Турция: 1 500 000
Флаг на Русия Русия: 198 000
Flag of the United States.svgСАЩ: 150 000
Флаг на Иран Иран: 50 000
Флаг на Украйна Украйна: 34 200
Флаг на Бразилия Бразилия: 17 752

Флаг на Азербайджан Азербайджан: 14 900
Език грузински
Религия предимно християни (православни), също така и мюсюлмани (сунити)
Сродни етно групи Кавказки народи

Грузинците (на грузински: [картвелеби] ქართველები) са народ, основно население на Грузия.

История[редактиране | edit source]

Грузинците са един от най-древните и несмесени с други групи, народ. Те са съхранил се народ в прегръдките на Кавказ, от хилядолетните преселения на народи и племена от Азия към Европа. Техният език е от малкото запазени неиндоевропейски (прединдоевропейски) езици в Европа, в миналото широко разпространени. Дори генетически грузинците се различават от околните народи с своята G-haplogroup според генетиците. В грузинските земи са намерени едни от най-древните останки от човешкия род датиращи от преди 45000 години. От палеолита са открити множество древни пособия от камък и кост, а от по-късните епохи и от метал. В древноста 3000г.пр.н.е. грузинските племена били разселени на по-обширна територия на югозапад в Мала Азия. Народът на древното царство Хати говорел език родствен на западно кавказките, какъвто е и грузинският. Между 6-2век пр.н.е. в западните грузински земи съществувало известното на древните гърци Колхидско царство (Егриси). През 4век пр.н.е. в източните грузински територии се образува царство Картли. Друго известно антично грузинско царство било Иверия в югозападните планински земи. По-късно през 2век грузинците са покорени и завладени от Персия и стават част от империята. През 7век грузинците извоюват свое независимо феодално царство Грузия. Тогава грузинците обособяват специфичните за народа занаяти, изкуства, литература, музика, архитектура, религия. В подем е търговията и образованието. През 15век отново започват нашествия на перси и турци, което довело до разруха на самобитният народ на Кавказ и унищожение на близо 70 процента от грузинците. През 1783 г. за да се спаси от мюсюлманското унищожение, грузинците искат помощ от руснаците и стават руски протекторат, а по късно и част от Русия. Така грузинците запазват народа си и възстановяват държавата си. След 1990 г. грузинците се отделят отново в самостоятелна държава Грузия, на грузински - Скартвело.

Религия[редактиране | edit source]

Грузинците приемат християнството на 6 май 319 г.

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]