Димотика
 ДимотикаΔιδυμότειχο |
|
 Димотика с крепостта |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Димотика
Димотика на картата на Гърция
|
|
 Димотика
Димотика на картата на дем Димотика и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Димотика |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 8 799 (2001) |
| Надм. височина | 31 m |
| Пощ. код | 683 00 |
| Тел. код | 25530 |
Димотика (на гръцки: Διδυμότειχο, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, на турски: Dimetoka, Диметока) е неголям малък град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция. Градът е център и на Димотишката, Орестиадска и Суфлийска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
География[редактиране]
Градът е разположен на левия бряг на Луда река (Еритропотамос) малко преди вливането ѝ в Марица (Еврос).
История[редактиране]
Гръцкото име на града означава стени близнаци от δίδυμος, „близнак“ и τείχος, „стена“, от съществувалия до варварските нашествия още еднин град на траките, наречен в римските времена Плотинопол, разположен на съседния по-нисък хълм. Впоследствие двата се сливат.
Градът става български в 813 г. след превземането му от хан Крум[1], а след това и със завоеванията на цар Симеон Велики[2]. През ХІ век, по време на византийското владичество, Димотика е част от византийската тема Тракия.[3] В началото на ХІІІ век кръстоносците овладяват града. Само към 20 години след въстановяването на българската държава в 1206 г. цар Калоян отново превзема града. Българското господство е утвърдено от цар Иван Асен ІІ [4].
В 1352 тук става решаващата за съдбата на Европа Битка при Питион на съюзените българи, сърби и византици с турците. Победата е османска. В 1361 Димотика пада под турско робство и става първата османска столица в Европейските земи. През февруари 1713 кралят на Швеция Карл XII след поражението при Полтава престоява доста време в замъка.
След основаването на ВМОРО града и областта са включени в тракийски революционен окръг. При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Димотика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Любомир Милетич през 1912 г. в Димотика има 800 семейства гърци, 600 семейства турци, 400 семейства българи - 340 семейства патриаршисти и 60 семейства екзархисти.[6]
На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика. През Междусъузническата война градът е овладян от турски части, но след Букурещкия мир остава в България. Ньойският договор прави Димотика част от Междусъюзническа Тракия, която след Гръцко-турската война (1919-1922) на 28 май 1920 е предаден на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в неутралната зона между България и Турция.
Население[редактиране]
| Изменения в броя на жителите | |
|---|---|
| 1991 | 8,336 |
| 1981 | 8,571 |
Спорт[редактиране]
Спортният клуб на Димотика се казва Спартакос (Спартак).
Забележителности[редактиране]
- Крепостта на Димотика, разположенна на възвишение в северозападната част на града;
- Джамия „Баязид“, построена 1395 или 1397 г. при османския султан Баязид I;
- Оруч паша хамам, най-старият турски хамам в Европа, построен 1398-1399 г.;
- Феридун Ахмед бей хамам, построен 1571-1572 г.;
- Православен храм „Света Богородица Елефтеротрия“ (Св. Богородица Освободителка), построен 1992-1994 г., съборен храм на Димотишката, Орестиадска и Суфлийска епархия на Гръцката православна църква;
- Етнографски музей
- Военен музей
Личности[редактиране]
- Родени в Димотика
- Йоан III Дука Ватаци (1292 - 1254), никейски император
- Йоан V Палеолог (1332 - 1391), византийски император
- Баязид II (1447-1512), султан на Османската империя
Малей Малеев (1880 - ?), български революционер- Начо Димитров (1838 - ?), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[7]
- Починали в Димотика
- Баязид II (1447-1512), султан на Османската империя
- Варда Склир (920-991), византийски военачалник
- Йоан X (?-1206), константинополски патриарх
Побратимени градове[редактиране]
Димотика е побратимен град или партньор с:
Външни препратки[редактиране]
- ((el)) Официален сайт на Дем Димотика
- Съвременен местен фолклор - 30 гайди от Марица Хоро
- ((el)) Официален сайт на Димотишката митрополия
- Златин Бояджиев, Димотика, Походите на цар Калоян, БНТ-Пловдив 2009, д-р Атанасиос Гуридис Музей в Софлу
- Златин Бояджиев, Димотика, Османското нашествие, БНТ-Пловдив 2009, д-р Атанасиос Гуридис Музей в Софлу, проф. д.и.н Николай Овчаров АИМ-БАН и ст.н.с. Хитко Вачев РИ музей Велико Търново.
Бележки[редактиране]
- ↑ В. Бешевлиев,Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, стр. 93
- ↑ България при Симеон Велики, Атлас история на България,Институт по картография при ГУГК. София 1974 г.
- ↑ История на България, том ІІІ, Втора българска държава, София 1982, с. 25.
- ↑ Цар Иван Асен ІІ Дубровнишка грамота: "Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, ... да ходят по цялата страна на царството ми ... да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика,..."
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ Любомир Милетич. „Разорението на тракийските българи през 1913 година“.
- ↑ Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 169.
- ↑ Списък на побратимени градове
