Йоан III Дука Ватаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан III Дука Ватаци
никейски император
John III Doukas Vatatzes.jpg
миниатюра от 15 в.
Лични данни
Управление 12221254
Роден около 1192
Димотика, Византийска империя
Починал 3 ноември 1254
Нимфеон, Никейска империя
Предшественик Теодор I Ласкарис
Наследник Теодор II Ласкарис
Семейство
Династия Ласкариди
Баща Василий Ватаци
Бракове Ирина Ласкарина
Констанца фон Хоенщауфен
Йоан III Дука Ватаци в Общомедия

Йоан III Дука Ватаци (на гръцки: Ιωάννης Γ΄ Δούκας Βατάτζης, Iōannēs III Doukas Vatatzēs, Johannes III Dukas Vatatzes) е император на Никейската империя от династията Ватаци - Ласкариди, управлявал в периода 1222 - 1254 г..

Йоан III е наследник на бележитите византийски фамилии Дука и Ватаци. Син е на Василий Ватаци († 1194), дук на Тракия, и племеница на император Исаак II Ангел (упр. 1185–1195). След завладяването на Константинопол от латините, той служи като главен стратег на никейския император Теодор I Ласкарис и бива избран от него за негов зет и наследник. Йоан се жени за Ирина Ласкарина, дъщеря на Теодор I Ласкарис, императора-основател на Никейската империя, който го избира за свой наследник на трона благодарение на войнските му заслуги.

По време на управлението си Йоан III се заема да възстанови разрушената при Четвъртия кръстоносен поход Византийска империя и разширява владенията си за сметка на Венецианската република. Постига значително териториално разширение на никейската държава в Мала Азия и на Балканите, но неговите амбиции да възвърне Константинопол отново в ромейска власт остават неосъществени.

Йоан III Дука Ватаци е обявен за съвладетел през 1221 г., а след смъртта на Теодор I Ласкарис в 1222 г. става никейски император, но властта му е оспорена от роднините на Ласкарис, които са подпомогнати военно от Латинската империя. След победата над тях, Йоан III нахлува в Тракия и отнема Адрианопол от латините през 1225 г., въпреки че през 1227 г. града е завладян от неговия съперник Теодор Комнин, владетел на Солунското Епирско деспотство.

През 1230 г., след елиминирането на ефимерната Епирска империя от българският цар Иван Асен II, Дука Ватаци сключва съюз с България, насочен срещу Латинската империя. Като жест на добри намерения, никейският патриарх признава правото на българите на независима църква и собствена патриаршия през 1235 година. Никея воюва през 1235-1236 г. в съюз с цар Иван Асен II срещу латинците, обсаждайки безуспешно Константинопол. Поради различни причини и, може би, обезпокоен от засилването на Никейската държава, Иван Асен се въздържа от по-нататъшни активни действия в подкрепа на Дука Ватаци. В последствие българският цар възприема политика на неутралитет и отношенията с Никейската империя се влошават. Йоан III се възползва от слабостта на Българското царство след смъртта на Иван Асен II, анексира Солун в 1242 г., а през 1246 г. превзема и голяма част от българска Тракия. Ватаци побеждава цар Михаил II Асен, но териториалните му придобивки са затвърдени едва след неговата смърт чрез сключения Регински мир. Така Никейската империя присъединява голяма част от Родопите и една трета от територията на Средновековна България.

Йоан III Ватаци е способен и успешен владетел, който не само доказва качествата на военен лидер и политик, но и обръща голямо внимание на стопанското развитие в държавата. По негово време Никейската империя се намира в икономически подем, а самият император е известен с личната си скромност, пестеливост и умереност, проявава справедливост и милосърдие, поради което е уважаван от поданиците си и е възхваляван в летописите.

В края на живота си Йоан III заболява и умира от епилепсия. След смъртта му на престола го наследява синът му Теодор II Ласкарис.

Свети Йоан Ватац Милостиви

Източници[редактиране | edit source]

  • "John Vatatzes" entry in The Oxford Dictionary of Byzantium. Alexander Kazhdan (ed.) Oxford University Press, 1991.
  • John V.A. Fine Jr., The Late Medieval Balkans. Ann Arbor, 1987.
  • Jonathan Harris, Byzantium and the Crusades, London: Bloomsbury, 2nd ed., 2014. ISBN 978-1-78093-767-0
  • John S. Langdon. Byzantium’s Last Imperial Offensive in Asia Minor: The Documentary Evidence for and Hagiographical Lore About John III Ducas Vatatzes’ Crusade Against the Turks, 1222 or 1225 to 1231. New Rochelle, N.Y.: A.D. Caratzas, 1992.
  • George Ostrogorsky. History of the Byzantine State. New Brunswick, N.J: Rutgers University Press, 1969.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Теодор I Ласкарис Никейски император (1222 г. – 1254 г.) Теодор II Ласкарис