Епирско деспотство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Епир.

Епирското деспотство и други държави отделени от Византийската империя към 1265 г.

През 1204 г. византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които създават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство. Епирското деспотство е историческа държава, образувана към 1205 г. в западните части на Балканския полуостров със столици Янина и Арта.

Държавата основана в Епир обичайно се назовава "деспотат", а нейните управители деспоти, но исторически погледнато в началото на нейното съществуване, това съвсем не е така. Не всички управители на Епир са носили тази най-висока титлa. Например, основателят на държавата Михаил I Комнин никога не е използвал тази титла, макар някои по-късни западни източници от XIV в. да използват подобен анахронизъм от рода на "деспот на Епир". Същото важи и за братът на Михаил - Теодор Комнин, който също не е използвал титлата деспот. Нещо повече: след превземането на Солун през 1224 г., някъде между 1225-1227 г. Теодор Комнин дори е коронясан за византийски император (василевс) от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Първият управител на Епир, удостоен с високия титул деспот едва през 1249 г. бил Михаил II Комнин, признат от никейския император Йоан III Дука Ватаци за управител на Епир и Тесалия. Може да се каже, че когато говорим за управителите на Епир през XIII в. и ги разглеждаме като "деспоти на Епир", това всъщност технически е неправилно. Във византийската йерархия титулът деспот не подразбира задължително сам по себе си определена териториална юрисдикция. Титлата е носена предимно от най-близките сродници на византийските императори (техни синове и племенници), в следствие на което са натоварени с управлението на полуавтономни апанажи в пределите на Византийската империя. Терминът "деспотат" за Епир не се среща в тогавашните източници чак до 1342 г.!

Етническият състав на Епирското деспотство е изключително пъстър: албанци, гърци, българи, власи. По същество, това е една мултиетническа държава, макар и с определено доминиращ ромейски характер в по-голямата част от времето на своето съществуване. С течение на времето при ромеите от Епир (създали на практика независима държава) се наблюдава явно неподчинение и сепаратизъм спрямо официалната ромейска константинополска власт. Причина за този факт е голямата конкуренция на епирските ромеи с ромеите от Никея, успели да отвоюват Константинопол и възстановят Византия.

Михаил I Комнин Дука (Ангел) (12051215) завоюва през 1206 г. остров Корфу. Той отблъсква няколко нападения на норманите и франките. От 1215 г. негов наследник е Теодор Комнин (1215 - 1230). През 1215 г. той покорява голяма част от Македония и между 1218 и 1224 г. провежда успешни походи срещу българите и латините. Теодор Комнин отвоюва в 1224 г. Солун, а по-късно се провъзгласява за василевс (император), титла непризната от ромеите в Никейската империя. Към 1228 г. сключва с цар Иван Асен II договор, скрепен с династически брак между Мария (дъщеря на българския цар от първия му брак) и деспот Мануил, брат на солунския василевс. Теодор Комнин нарушава договора и на 9 март 1230 г. край село Клокотница е разбит, като самия той попада, заедно със семейството си, в български плен. Епирската държава се разпада на три независими части (Солун, Епир и Тесалия), преставайки да играе важна геополитическа роля. През 1242 г. никейския император Йоан Ватаци заставя Йоан Ангел, сина на Теодор Комнин, да се откаже от императорската титла и да се признае за васал на Никея.

Епирското деспотство 1205-1230 г.

През 1254 г. той заставя със сила и деспота на Епир, Михаил II Комнин, да стане васал на Никея, като самият той остава последният независим гръцки владетел. Коварният и честолюбив Михаил II сключва съюз с краля на Сицилианското кралство Манфред (женен за Елена Дукина, дъщеря на Михаил II) и със Сърбия, но Михаил VIII Палеолог (1261-1281) му нанася поражение в долината на Битоля (Пелагония) в Македония, 1259). Никейската империя се налага над Епирското деспотство, а на 25 юли 1261 г. никейците превземат от латинците и Константинопол. На 15 август 1261 г. Михаил Палеолог е тържествено коронясан за император в „Св. София“ в Константинопол.

През 1262 г. латини, венецианци и епирци воюват с Византия, а през 1273 г. епирците на Йоан I, деспот на Солун (1271-1289), с поддръжката на латинците, разбиват ромейските войски, които обсаждат Неопатрас. През 1277 г. епирците побеждават ромеите в сражението при Фарсала. В Епир династията на Ангелите управлява до 1318 г. През 14 век Епир попада под властта на Сръбското царство, а в края на века — под турска власт.

Владетели на Епирското деспотство[редактиране | edit source]

Династия Комнин Дука[редактиране | edit source]

Династия Орсини[редактиране | edit source]

Владетели на Епирското царство[редактиране | edit source]

Династия Неманич Палеолог[редактиране | edit source]

Династия Бунделмонти[редактиране | edit source]

Династия Токо[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Donald M. Nicol, The Despotate of Epiros (1204-1267), Oxford 1957; Donald M. Nicol, The Last Centuries of Byzantium, 1261-1453, Cambridge 1993