Арта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияАрта
Άρτα
Църквата „Света Теодора“.
Църквата „Света Теодора“.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Арта
Арта на картата на Гърция
2010 Dimos Artaion in Epirus.svg
ButtonRed.svg
Арта
Арта на картата на дем Арта и област Епир
Координати: 39°09′38.16″ с. ш. 20°59′07.08″ и. д. / 39.1606° с. ш. 20.9853° и. д.
Данни
Област Епир
Дем Арта
Географска област Епир
Население 19 435 (2001)
Надм. височина 94 m
Пощ. код 471 00
Тел. код 26810
Артенският мост.

А̀рта (на гръцки: Άρτα, на албански: Narta) е град в Епир, Гърция. Втори по значение за областта и главен град на дем Арта и на целия Южен Епир с население 19 435 жители (2001).

История[редактиране | edit source]

Името Арта е споменато за първи път през 1082 година, като преди това на негово място се е намирала коринтската древногръцка колония Амбракия. Административен център на ном Арта.

Арта е известна със своите архитектурни и културни забележителности, сред които се открояват знаменития Артенски мост, старата крепост и църквата "Света Теодора". В Арта има технически университет - Епирски технологичен институт. В областта на Арта и южен Епир се отглеждат много цитрусови насаждения.

В античността областта на Арта - Амбракия е известна като столицата на Пир, отличил се с пировата си победа над римляните. През 146 г. пр.н.е. Амбракия е завоювана от Рим и става център на римската провинция Стар Епир, което име следва да отличава Амбракия от завоюваните земи на север и изток от нея, които са обособени в провинция Нов Епир.

През средновековието Арта е византийски град с известни прекъсвания до 1204 година, като за кратко по времето на Симеон I и сина му цар Петър I е в границите на Първата българска държава, ведно с южните райони на Акарнания и Етолия.

След превземането на Константинопол (1204) от участниците в четвъртия кръстоносен поход на територията на Епир, Арта и южните Акарнания и Етолия се образува Епирското деспотство. През 14 век тези територии са включени в Душановото царство, а след разпадането му, Арта става център на самостоятелен деспотат - Деспотат Арта, до завоюването ѝ от Османската империя през 1449 година. Турците преименоват Арта на Нарда.

В периода 1717 - 1797 Арта е венецианско владение. От 1799 отново е в рамките на Османската империя до 1881 година, когато по силата на Берлинския договор е присъединена към Кралство Гърция.

Днес Арта е известна с многото си музеи, архитектурни и културни паметници от миналото.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]