Албански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албански език
Gjuha shqipe
Страна Албания, Сърбия,
Република Македония и други
Брой говорещи 6 000 000[1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Албански езици
..-Тоскски албански
...→Албански
Официално положение
Официален в Flag of Albania.svg Албания Flag of Kosovo.svg Косово регулатор= ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 sq
ISO 639-2 sqi
ISO 639-3 ALN, AAE, AAT ALS, ALN, AAE, AAT
Албански диалектни групи

Алба̀нският езѝк, или шкип (на албански: shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия. Двата основни албански говора са Геги и Тоски.

Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.

История[редактиране | edit source]

Влияние на латинския език[редактиране | edit source]

Латинският език влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед Ерней Копитар. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в. пр. Хр. до VI-VII в. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.[2] Условно те могат да се отнесат към две основни категории - стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:

  • Промяна /au/ > /a/: aurum > ar „злато“; gaudium > gaz „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като causa > kafshë „животно“; laudis > lavd „похвала“.
  • Промяна /o/ > /e/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *nos > алб. ne „ние“; ИЕ *ok^tot > алб. tetë „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: pomum > pemë „дърво“; hora > herë „време“.
  • Изпадане на съгласна d/b/t между гласни (както в наследените от индоевропейския праезик лексеми): cubitus > kut „лакът“; medicus > mjek „лекар“; paludem (palus) > pyll „гора“, румън. pădure. Това изпадане не се наблюдава в латинските заемки от по-късен период: paganus > i pëganë/i pëgërë ‘езически’; plaga > plagë ‘рана’ и др.
  • Палатализация на латинските съчетания /ti-/, /di-/, /ki-/ > /s/, /z/, /q/: vitius > ves „грях“; ratio > arësye „разум“; radius > rreze „лъч“; facies > faqe „лице“; socius > shoq „съпруг“ (румън. soţ).

В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен романски език, като: bujk ‘земеделец’ < bubulcus; skift ‘ястреб’ < accipiter; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shullë ‘кучешко грозде’ < solanum и други.[3] Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: bekoj „благославям“ < benedicere; gjel „петел“ < gallus; gjymtyrë „става“ < iunctūra; mjek „лекар“ < medicus; shërbej „слугувам“ < servire; shpërej „надявам се“ < sperare.[4] Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.

В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в. пр. Хр. като cingula > qingëlë „колан, пояс“; vetus (veteris) > vjetër „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *cingla > рум. chinga „колан, пояс“; veteranus > румън. batrân „стар“.

Латинските заемки в албански по области

  • общество: fqinj „съсед“ < vicinus; fshat „село, провинция“ < fossatum (румън. sat); gjyk „съдилище“ < iudex (iudicem); këshill „съвет“ < consilium; kuvënd „среща“ < conventum (рум. cuvînt ‘дума’); ligj „закон“ < lex (legem); luftë „война“ < lucta (рум. luptă); mbret „цар“ < imperator; mjek „лекар“ < medicus; popull „народ“ < populus (рум. popor); qytet „град“ < civitas (рум. cetate).
  • религия: agjërim „пост“ < ieiunare; fat „съдба“ < fatum; lter „олтар“ < altare; engjëll „ангел“ < angelus (рум. înger); bekoj „благославям“ < benedicere; krishtenë/krishterë „християнски“ < christianus; festë „празник“ < festum; perëndi „бог“ < parens (parentem); kryq „кръст“ < crux (crucis); klishë/kishë „църква“ < ecclesia; kunguem „комкам се“ < communicare; ipeshkv „епископ“ < episcopus; mrekule „чудо“ < miraculum; përrallë „притча“ < parabola; rrëfej „изповядвам се“ < profiteor; ungjill „евангелие“ < evangelium; mallkoj „проклинам“ < maledicere; meshë „служба“ < missa; munëg/murg „монах“ < monacus; mëkat „грях“ < peccatum; pëganë/pëgërë „езически“ < paganus; ves „грях“ < vitius; rshaj „Петдесетница“ < Rosaliae; Kërshëndella „Коледа“ < Christi natalia.
  • семейство: mik „приятел“ < amicus; anmik/armik „неприятел“ < inimicus; krushk „сват“ < consocer; kumptër „кум“ < compater; kunat „шурей, девер“ < cognatus; martoj „женя се“ < maritare; prind „родител“ < parens (parentem); shoq „съпруг“ (румън. soţ) < socius.
  • селско стопанство: bujk „земеделец“ < bubulcus; ftua „дюля“ < cydonium; grurë/grunë „пшеница“ < granum; pemë „дърво“ < pomum; qiqer „леблебия“ < cicer; shullë „кучешко грозде“ < solanum.
  • части на тялото: faqe „лице“ < facies; gjymtyrë „става“ < iunctūra; kofshë „бедро“ < coxa (рум. coapsă); kut ‘лакът’ < cubitus; plagë ‘рана’ < plaga; shprinë ‘гръбнак’ < spina; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shtat ‘тяло’ < status
  • животни: kafshë ‘животно’ < causa; buall ‘бивол’ < bubalus (рум. bour); gjel ‘петел’ < gallus; kale/kuaj/këbaj ‘кон’ < caballus (рум. cal); lepur ‘заек’ < lepus (leporem); peshk ‘риба’ < piscis; qen ‘куче’< canis; viç ‘теле’ < vitulus; iriq "таралеж" < ericius.
  • време: bisteku ‘високосен’ < bissextus; herë ‘време’ < hora; shekull ‘век’ < saeculum; verë ‘лято’ < ver.
  • природа: ajër ‘въздух’ < aria; qiell ‘небе’ < caelum (рум. cer); rreze ‘лъч’ < radius.
  • числа: katër ‘четири’ < quattuor; qind ‘сто’ < centum.
  • бит: arkë ‘ковчег’ < arca; dëm ‘щета’ < damnum; femëror ‘женски’ < femininum; fill ‘конец’ < filum; furrë ‘печка’ < furnus; këngë ‘песен’ < canticum; kështjellë ‘замък’ < castellum; peshë ‘тегло’ < pensum; qelq ‘чаша’ < calix (calicis); rrjetë ‘мрежа’ < rete; rrotë ‘колело’ < rota; shalë ‘седло’ < sella; shëgjetë ‘стрела’ < sagitta; shtëpi ‘къща’ < hospitum; shtrat ‘легло’ < stratum.
  • качества: gjelbër ‘зелен’ < galbinus ‘жълт’; ngusht ‘тесен’ < angustus; pak ‘малък’ < paucus; rrallë ‘рядък’ < rarus; shkretë ‘пуст’ < secretus; shurdh ‘глух’ < sordus; shpesh ‘чест’ < spissus; verbë ‘сляп’ < orbus; verdhë ‘жълт’ < viridis ‘зелен’; vjetër ‘стар’ < veteris.
  • действия: dëshiroj ‘желая’ < desiderare; dëshmoj ‘свидетелствам’ < testimoniare; dhuroj ‘дарявам’ < donare; kundërshtoj ‘противореча’ < contrastare; mbuloj ‘покривам’ < velare; ngarkoj ‘товаря’ < caricare; ngjyroj ‘оцветявам’ < ungere; ngushëlloj ‘съчувствам” < consolare; notoj ‘плувам’ < natare; shruaj ‘пиша’ < scribere; shkundaj ‘разтърсвам’ < excutere; shërbej ‘слугувам’ < servire; shpërej ‘надявам се’ < sperare; shpëtoj ‘спасявам’ < expeditare.
  • отвлечени понятия: arësye ‘разум’ < ratio; gaz ‘радост’ < gaudium; lavd ‘похвала’< laudus; pushtet ‘власт’ < podestas; shëndet ‘здраве’ < sanitas; short ‘жребий’ < sortem; tmerr ‘ужас’ < timor; turp ‘срам’ < turpis; vepër ‘работа’ < opera; vërteta ‘истина’ < veritas; vullnet ‘воля’ < voluntas; vrer ‘жлъч’ < venenum.
  • служебни думи: akoma ‘още’ < eccu modo (рум. acumă); kundër ‘срещу’ < contra; ndër ‘между’ < inter; për ‘за’ < per.

Влияние на славянските езици[редактиране | edit source]

В албански се срещат и изключително много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: gati ‘готово’, patkua ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: gjobë ‘глоба’; grusht ‘юмрук’; gozhdë ‘гвоздей’; kyç ‘ключ’; KorçaКорча’ < Горица, koritë ‘корито’, kosh ‘кош’, lakmi ‘скъперничество, лакомия’, lopatë ‘лопата’, nevojë ‘нужда’ < неволя, padis ‘обвинявам’ < на-падам, pijanec ‘пияница’, robi ‘затворник’ < роб, trup ‘труп’, zakon ‘обичай’ и др.[5]

Влияние на балканския субстрат[редактиране | edit source]

В албански и румънски се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. балкански субстрат. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII в. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: abur-avull ‘пара’; brad-breth ‘елха’; bucuros-bukurë ‘хубав’; cursă-kurthë ‘капан’; fărimă-thërimë ‘троха’; ghimpe-gjëmp ‘трън’; ghiuj-gjysh ‘старец’; măgură-magulë ‘могила’[6]; mal ‘бряг’-mal ‘планина’, majë ‘височина’; mazăre-modhullë (modhë) ‘грах’; mânz-mës ‘жребче’; mătură-mettulë ‘метла’[7]; mugur-mugull ‘пъпка’; negură-negulj ‘мъгла’[8]; năpârcă-nepërke ‘пепелянка’[9]; pîrîu-përrua ‘ручей’; rânză-rrëndës ‘търбух’; scrum-shkrum ‘пепел’; searbăd-tharpëd ‘безвкусен’; sâmbure-thëmbull ‘костилка’; spânz-spëndër ‘кукуряк’; străgheaţă-shtrëngatë ‘киша’; ţarc-thark ‘кошара’; traistă-trastë ‘чанта’; viezure-vjedhullë ‘борсук’; zară-dhallë ‘мътеница’ и др.

Писмени паметници[редактиране | edit source]

Най-старият албански текст е от 1462 г (Formula e pagëzimit „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, Мешари [1], е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана.

Класификация[редактиране | edit source]

Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през 50-те години на 19 век. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език (илирийски, тракийски или дако-мизийски) произлиза съвременният албански език.

Сравнение на албански с други индоевропейски езици

албанска дума превод праалбанска форма индоевропейска форма сродни индоевропейски форми
bardhë бял *barða- *bherHg^-o- гот. bairhts ‘светъл’
kashtë сламка *kalś-tā *kol-s- старобълг. класъ
motër сестра *mātri- *meh2-tr- старогр. μήτηρ, староинд. mātar- ‘майка'
fjalë дума *feln- *spel(H)-en-eh2 ст.в.нем. spel ‘реч’
vjet година *uet- *uet-os старогр. ἔτος ‘година’
ndaj разделям *n-dai- *dh2-eie- староинд. dayate ‘разделя’
ndrydh навяхвам *n-truð- *tru-d- старобълг. троудити ‘натоварвам’
njesh натискам *n-gneś- *gnes- старобълг. гнести ‘натискам’, ст.в.нем. knetan ‘меся’
nëm/nam проклятие *nam- *nom-os старогр. νóμος ‘закон’

Съвременна писменост[редактиране | edit source]

Албанската азбука се основава на латиницата, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет буквосъчетания, използващи се за предаване на някои присъщи звукове. До 1908 г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват кирилицата, гръцката или арабската азбука.

Буква: A B C Ç D Dh E Ë F G Gj H I J K L Ll M N Nj
МФА (звук): a b t͡s t͡ʃ d ð ɛ ə f ɡ ɟ h i j k l ɫ m n ɲ
Описание на произношението: агне б ц ч д английско the е ≈ къща ф г палатализирано г английско h и й к лимон лош м н палатализирано н
Буква: O P Q R Rr S Sh T Th U V X Xh Y Z Zh
МФА (звук): ɔ p c ɾ r s ʃ t θ u v d͡z d͡ʒ y z ʒ
Описание на произношението: котка п палатализирано к единично р вибрантно р с ш т английско thin у в дз дж немско über з ж

Граматика[редактиране | edit source]

В албанския език има два рода – мъжки и женски. При прилагателните родът се отбелязва чрез i или e пред думата, като в някои случаи се добавя като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. Балкански езиков съюз, определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, buri – „мъжът“; grua – „жена“; gruaja – „жената“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Гег 2 779 246 + тоск 2 980 000 + арберше 80 000 + арванитски 150 000 = 5 989 246. (Ethnologue, 2005)
    Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International. Online version: http://www.ethnologue.com/.
  2. Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
  3. Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.
  4. Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
  5. Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870
  6. Атанасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том 4 (минго — падам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. ISBN 954-430-314-6. Връзката със слав. *mogyla не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
  7. Не е изяснена връзката със слав. *metьla ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
  8. Не е изяснена връзката с лат. nebula.
  9. Не е изяснена връзката с лат. vipera.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]