Албански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Албански език

Gjuha shqipe
Говори се в: Албания, Сърбия,
Република Македония и други
Район
Общо говорещи: 6 000 000[1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Албански езици
..-Тоскски албански
...→Албански
Официално положение
Официален в: Албания
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 sq
ISO 639-2 sqi
ISO 639-3 ALS, ALN, AAE, AAT

Албанският език, или шкип (на албански: shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия.

Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.

Съдържание

[редактиране] История

Досега няма единно мнение за прародината на албанците.

[редактиране] Влияние на латинския език

Латинският език влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед Ерней Копитар. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в. пр. Хр. до VI-VII в. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.[2] Условно те могат да се отнесат към две основни категории - стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:

  • Промяна /au/ > /a/: aurum > ar ‘злато’; gaudium > gaz ‘радост’. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като causa > kafshë ‘животно’; laudis > lavd ‘похвала’.
  • Промяна /o/ > /e/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (ИЕ *nos > алб. ne ‘ние’; ИЕ *ok^t- > алб. tetë ‘осем’ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: pomum > pemë ‘дърво’; hora > herë ‘време’.
  • Изпадане на съгласна между гласни (както в наследените от индоевропейския праезик лексеми): cubitus > kut ‘лакът’; medicus > mjek ‘лекар’; padulem (palus) > pyll ‘гора’. Това изпадане не се наблюдава в латинските заемки от по-късен период: paganus > i pëganë/i pëgërë ‘езически’; plaga > plagë ‘рана’ и др.
  • Палатализация на латинските съчетания /ti-/, /di-/, /ki-/ > /s/, /z/, /q/: vitius > ves ‘грях’; ratio > arësye ‘разум’; radius > rreze ‘лъч’; facies > faqe ‘лице’; socius > shoq ‘съпруг’ (румън. soţ).

В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен романски език, като: bujk ‘земеделец’ < bubulcus; skift ‘ястреб’ < accipiter; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shullë ‘кучешко грозде’ < solanum и други.[3] Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: bekoj ‘благославям’ < benedicere; gjel ‘петел’ < gallus; gjymtyrë ‘става’ < iunctūra; mjek ‘лекар’ < medicus; shërbej ‘слугувам’ < servire; shpërej ‘надявам се’ < sperare.[4] Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.

В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в. пр. Хр. като cingula > qingëlë ‘колан, пояс’; vetus, veteris > vjetër ‘стар’, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *cingla > рум. chinga ‘колан, пояс’; veteran > рум. batrân ‘стар’.

Латинските заемки в албански по области

  • общество: fqinj ‘съсед’ < vicinus; fshat ‘село, провинция’ < fossatum (рум. sat); gjyk ‘съд’ < iudex (iudicem); këshill ‘съвет’ < consilium; kuvënd ‘среща’ < conventum (рум. cuvînt ‘дума’); ligj ‘закон’ < lex (legem); luftë ‘война’ < lucta (рум. luptă); mbret ‘цар’ < imperator; mjek ‘лекар’ < medicus; popull ‘народ’ < populus (рум. popor); qytet ‘град’ < civitas (рум. cetate).
  • религия: agjërim ‘пост’ < ieiunare; fat ‘съдба’ < fatum; lter ‘олтар’ < altare; engjëll ‘ангел’ < angelus (рум. înger); bekoj ‘благославям’ < benedicere; krishtenë/krishterë ‘християнски’ < christianus; festë ‘празник’ < festum; perëndi ‘бог’ < imperans (impterantem); kryq ‘кръст’ < crux (crucis); klishë/kishë ‘църква’ < ecclesia; kunguem ‘комкам се’ < communicare; ipeshkv ‘епископ’ < episcopus; mrekule ‘чудо’ < miraculum; përrallë ‘притча’ < parabola; rrëfej ‘изповядвам се’ < confidere; ungjill ‘евангелие’ < evangelium; mallkoj ‘проклинам’ < maledicere; meshë ‘служба’ < missa; munëg/murg ‘монах’ < monacus; mëkat ‘грях’ < peccatum; pëganë/pëgërë ‘езически’ < paganus; rshaj ‘Петдесетница’ < Rosaliae; ves ‘грях’ < vitius.
  • семейство: mik ‘приятел’ < amicus; anmik/armik ‘неприятел’ < inimicus; krushk ‘сват’ < consocer; kumptër ‘кум’ < compater; kunat ‘шурей, девер’ < cognatus; martoj ‘женя се’ < maritare; prind ‘родител’ < parens (parentem); shoq ‘съпруг’ (румън. soţ) < socius.
  • селско стопанство: bujk ‘земеделец’ < bubulcus; ftua ‘дюля’ < cydonium; grurë/grunë ‘пшеница’ < granum; pemë ‘дърво’ < pomum; qiqer ‘леблебия’ < cicer; shullë ‘кучешко грозде’ < solanum.
  • части на тялото: faqe ‘лице’ < facies; gjymtyrë ‘става’ < iunctūra; kofshë ‘бедро’ < coxa (рум. coapsă); kut ‘лакът’ < cubitus; plagë ‘рана’ < plaga; shprinë ‘гръбнак’ < spina; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shtat ‘тяло’ < status
  • животни: kafshë ‘животно’ < causa; buall ‘бивол’ < bubalus (рум. bour); gjel ‘петел’ < gallus; kale/kuaj/këbaj ‘кон’ < caballus (рум. cal); lepur ‘заек’ < lepus (leporem); peshk ‘риба’ < piscis; qen ‘куче’< canis; viç ‘теле’ < vitulus.
  • време: bisteku ‘високосен’ < bissextus; herë ‘време’ < hora; shekull ‘век’ < saeculum; verë ‘лято’ < ver.
  • природа: ajër ‘въздух’ < aria; qiell ‘небе’ < caelum (рум. cer); rreze ‘лъч’ < radius.
  • числа: katër ‘четири’ < quattuor; qind ‘сто’ < centum.
  • бит: arkë ‘ковчег’ < arca; dëm ‘щета’ < damnum; femëror ‘женски’ < femininum; fill ‘конец’ < filum; furrë ‘печка’ < furnus; këngë ‘песен’ < canticum; kështjellë ‘замък’ < castellum; peshë ‘тегло’ < pensum; qelq ‘чаша’ < calix (calicis); rrjetë ‘мрежа’ < rete; rrotë ‘колело’ < rota; shalë ‘седло’ < sella; shëgjetë ‘стрела’ < sagitta; shtëpi ‘къща’ < hospitum; shtrat ‘легло’ < stratum.
  • качества: gjelbër ‘зелен’ < galbinus ‘жълт’; ngusht ‘тесен’ < angustus; pak ‘малък’ < paucus; rrallë ‘рядък’ < rarus; shkretë ‘пуст’ < secretus; shurdh ‘глух’ < sordus; shpesh ‘чест’ < spissus; verbë ‘сляп’ < orbus; verdhë ‘жълт’ < viridis ‘зелен’; vjetër ‘стар’ < veteris.
  • действия: dëshiroj ‘желая’ < desiderare; dëshmoj ‘свидетелствам’ < testimoniare; dhuroj ‘дарявам’ < donare; kundërshtoj ‘противореча’ < contrastare; mbuloj ‘покривам’ < velare; ngarkoj ‘товаря’ < caricare; ngjyroj ‘оцветявам’ < ungere; ngushëlloj ‘съчувствам” < consolare; notoj ‘плувам’ < natare; shruaj ‘пиша’ < scribere; shkundaj ‘разтърсвам’ < excutere; shërbej ‘слугувам’ < servire; shpërej ‘надявам се’ < sperare; shpëtoj ‘спасявам’ < expeditare.
  • отвлечени понятия: arësye ‘разум’ < ratio; gaz ‘радост’ < gaudium; lavd ‘похвала’< laudus; pushtet ‘власт’ < podestas; shëndet ‘здраве’ < sanitas; short ‘жребий’ < sortem; tmerr ‘ужас’ < timor; turp ‘срам’ < turpis; vepër ‘работа’ < opera; vërteta ‘истина’ < veritas; vullnet ‘воля’ < voluntas; vrer ‘жлъч’ < venenum.
  • служебни думи: akoma ‘още’ < eccu modo (рум. acumă); kundër ‘срещу’ < contra; ndër ‘между’ < inter; për ‘за’ < per.

[редактиране] Влияние на славянските езици

В албански се срещат и изключително много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: gati ‘готово’, patkua ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: gjobë ‘глоба’; grusht ‘юмрук’; gozhdë ‘гвоздей’; kyç ‘ключ’; Korça ‘Корча’ < Горица, koritë ‘корито’, kosh ‘кош’, lakmi ‘скъперничество, лакомия’, lopatë ‘лопата’, nevojë ‘нужда’ < неволя, padis ‘обвинявам’ < на-падам, pijanec ‘пияница’, robi ‘затворник’ < роб, trup ‘труп’, zakon ‘обичай’ и др.[5]

[редактиране] Влияние на балканския субстрат

В албански и румънски се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. балкански субстрат. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII в. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: abur-avull ‘пара’; brad-breth ‘елха’; bucuros-bukurë ‘хубав’; cursă-kurthë ‘капан’; fărimă-thërimë ‘троха’; ghimpe-gjëmp ‘трън’; ghiuj-gjysh ‘старец’; măgură-magulë ‘могила’[6]; mal ‘бряг’-mal ‘планина’, majë ‘височина’; mazăre-modhullë (modhë) ‘грах’; mânz-mës ‘жребче’; mătură-mettulë ‘метла’[7]; mugur-mugull ‘пъпка’; negură-negulj ‘мъгла’[8]; năpârcă-nepërke ‘пепелянка’[9]; pîrîu-përrua ‘ручей’; rânză-rrëndës ‘търбух’; scrum-shkrum ‘пепел’; searbăd-tharpëd ‘безвкусен’; sâmbure-thëmbull ‘костилка’; spânz-spëndër ‘кукуряк’; străgheaţă-shtrëngatë ‘киша’; ţarc-thark ‘кошара’; traistă-trastë ‘чанта’; viezure-vjedhullë ‘борсук’; zară-dhallë ‘мътеница’ и др.

[редактиране] Писмени паметници

Най-старият албански текст е от 1462 г (Formula e pagëzimit „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, „Мешари“ [1], е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана.

[редактиране] Класификация

Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през 50-те години на 19 век. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език (илирийски, тракийски или дако-мизийски) произлиза съвременният албански език.

Сравнение на албански с други индоевропейски езици

албанска дума превод праалбанска форма индоевропейска форма сродни индоевропейски форми
bardhë бял *barða- *bherHg^-o- гот. bairhts ‘светъл’
kashtë сламка *kalś-tā *kol-s- старобълг. класъ
motër сестра *mātri- *meh2-tr- старогр. μήτηρ, староинд. mātar- ‘майка'
fjalë дума *feln- *spel(H)-en-eh2 ст.в.нем. spel ‘реч’
vjet година *uet- *uet-os старогр. ἔτος ‘година’
ndaj разделям *n-dai- *dh2-eie- староинд. dayate ‘разделя’
ndrydh навяхвам *n-truð- *tru-d- старобълг. троудити ‘натоварвам’
njesh натискам *n-gneś- *gnes- старобълг. гнести ‘натискам’, ст.в.нем. knetan ‘меся’
nëm/nam проклятие *nam- *nom-os старогр. νóμος ‘закон’

[редактиране] Писменост

Албанската азбука се основава на латиницата, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет диграфа, които се използват за определени специфични звуци. До 1908 г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват кирилицата, гръцката или арабската азбука.

[редактиране] Граматика

В албанския има два рода - мъжки и женски. При прилагателните се отбелязва чрез i или e пред думата, като в някои случаи се добавя -е като окончание. Пример i madh - велик, e madhe - велика. В албанския правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Любопитен факт е, че в албанския, като и в другите езици от т. нар. Балкански езиков съюз, определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например bur - мъж, buri - мъжът; grua - жена gruaja - жената.

[редактиране] Българо-албански разговорник

Български Албански
Български bullgarisht
Английски anglisht
Френски frëngjisht
Да Po
Не Jo
Здравей! Tungjatjeta ! Përshëndetje!
Здрасти! (неформално) Hej ! 'Njatjeta !
Добре дошли. Mirë se vini.
За ваше здраве! Наздраве! Gëzuar !
Добро утро! Mirëmëngjes !
Добър ден! Mirëdita !
Добър ден ! Mirëdita !
Добър вечер! Mirëmbrëma !
Лека нощ! Natën e mirë !
Чао! Mirupafshim.
Довиждане! Mirupafshim !
Доскоро! Shihemi më vonë !
Приятен ден! Ditën e mirë !
Моля (Ви). Ju lutem..
Благодаря. Faleminderit..
За нищо. S'ka përse.
Как си? Как сте? Si jeni ?
Добре съм, мерси. Jam mirë, faleminderit..
А вие? Dhe ju ? (формално)
Много добре. Je vais très bien.
Извинете/извинявай Më falni
Кой? Kush ?
Какво? Çfarë ?
Кога? Kur ?
Къде? Ku ?
Защо? Pse ?
Как се казваш?
Как се казвате?		 Si quheni ? (неформално),
Si e keni emrin ? (формално)
Приятно ми е да се запознаем. Gëzohem që ju takova..
Защото Sepse
Как? Si ?
Колко? Sa ?
Не говоря много добре албански. Unë nuk flas shumë mirë shqip.
Не разбирам. Nuk kuptoj.
Да, разбирам. Unë kuptoj.
Помощ! Ndihmë !
Говорите ли английски? A flisni ju anglisht ?
Говорите ли френски? A flisni ju frëngjisht ?
Говорите ли немски? A flisni ju gjermanisht ?
Говорите ли руски? A flisni ju rusisht ?
Говорите ли български? A flisni ju bullgarisht ?
Говорите ли албански? A flisni ju shqip ?
Говоря малко албански. Unë flas pak shqip.
Аз се казвам... Emri im është... Quhem...
Откъде сте ? Nga cili vend jeni ?
Аз съм от България. Unë jam nga Bullgaria.
Аз съм българин. Unë jam bullgar.

[редактиране] Примери

Български Албански
земя tokë
небе qiell
вода ujë
огън zjarr
мъж burrë
жена grua
ям ha
пия pi
голям i madh
малък i vogël
нощ natë
ден ditë

Медия:Albanian numbers.ogg

[редактиране] Източници

  1. ↑ Гег 2 779 246 + тоск 2 980 000 + арберше 80 000 + арванитски 150 000 = 5 989 246. (Ethnologue, 2005)
    Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International. Online version: http://www.ethnologue.com/.
  2. ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
  3. ↑ Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.
  4. ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870
  5. ↑ Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870
  6. ↑ Атанасов, Васил; et al (1995). Вл. И. Георгиев, Иван Дуриданов Български етимологичен речник, Том 4 (минго — падам). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. ISBN 954-430-314-6. Връзката със слав. *mogyla не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
  7. ↑ Не е изяснена връзката със слав. *metьla ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.
  8. ↑ Не е изяснена връзката с лат. nebula.
  9. ↑ Не е изяснена връзката с лат. vipera.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA“.