Място на учленение на съгласните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Места на учленение (дейни и неподвижни):
1. Външноустнени, 2. Вътреустнени, 3. Зъбни, 4. Венечни, 5. Задвенечни, 6. Преднонебни, 7. Небни, 8. Заднонебни, 9. Мъжечни, 10. Фарингални, 11. Гласилкови, 12. Епиглотални, 13. Радикални, 14. Пост-средноезични, 15. Пре-средноезични, 16. Ламинални, 17. Върхови, 18. Подвърхови

Мястото на учленѐние (артикулация) на съгласните звукове се обуславя от допирната точка в гласовия тракт, където дейният учленител (обикновено част от езика) и неподвижният (обикновено части от зъбите, венците или горното небце) влизат във взаимодействие. Мястото на учленение, заедно с начина на учленение и фонацията, придават завършеното звучене на съгласния звук.

Мястото на учленение се определя както от дейния, така и от пасивния учленител. Например долната устна може да взаимодейства с горната (двубърнени [m]) или с горния ред зъби (устнено-зъбни [f]). Твърдото небце може да бъде докоснато от предната или задната част на езика. При използване на предната му част, получаваме т.нар. ретрорефлексни съгласни; при употреба на задната част — средноезично-небни или просто небни.

Съществуват пет основни учленителя: устните (устнени съгласни), гъвкавата предна част на езика (предноезични съгласни), средната част на езика (средноезични съгласни), епиглотисът и основата на езика (радикални съгласни), както и гръклянът (гласилкови (глотални) съгласни). Горепосочените учленители могат да действат независимо един от друг, но могат и да взаимодействат, който процес е известен като „съучленение“ (коартикулация).

Пасивното учленение е действие без строго определени граници. Местата, съответно, езично-устнени и междузъбни, междузъбни и зъбни, зъбни и венечни, венечни и небни, небни и заднонебни, заднонебни и мъжечни могат да претърпят сливане, което поставя производната съгласна някъде по средата между изброените места на учленение.

Когато се използва предната част на езика, това може да се отнася до повърхността му (ламинални съгласни), върха на езика (върхови съгласни) или долната част на върха на езика (подвърхови съгласни).


Места на учленение[редактиране | edit source]

Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Венечно-небни
Ретрорефлексни

 • Средноезични
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-епиглотални

 • Радикални
Фарингални
Епиглото-фарингални
Епиглотални

 • Гласилкови
Деен учленител Дейно + неподвижно място на учленение
Устнени Двубърнени
Устнено-зъбни
Предноезични Ламинални Езично-устнени
Междузъбни
Ламинални зъбни
Ламинални зъбно-венечни
Ламинални венечни
Ламинални задвенечни (ретрорефлексни №1)
Частично палатализирана (онебнена) (Частично палатализирани задвенечни)
Палатализирани (Палатализиарни задвенечни)
Върхови Върхови зъбни
Върхови венечни
Върхови задвенечни (ретрорефлексни №2)
Подвърхови Подвърхови (предно)небни (ретрорефлексни №3)
Средноезични Преднонебни
Небни
Пре-заднонебни (или среднонебни)
Заднонебни (или веларни)
Пост-заднонебни
Мъжечни
Радикални Горни фарингални
Долни фарингални
Епиглото-фарингални
Епиглотални
Гръклянови Глотални (гласилкови)

Съучленение

Някои езици притежават съгласни звукове, които се учленяват едновременно на две различни места. Този процес е известен като съучленение (коартикулация). В тези случаи учленителите следва да могат да се движат независимо един от друг, поставяйки съгласния звук в една от следните категории: устнени, предноезични, средноезични или радикални. Съгласна, която е плод на съучленение, не може да бъде глотална, тъй като глотисът не се счита за учленител, а управлява фонацията и понякога въздухопотока.

Съществува и т.нар. вторично учленение, присъщо за апроксимантните съгласни, при което и двете учленения могат да бъдат близки (лабиализирани устнени, палатализирани заднонебни и др.).

  • Лабиализация — закръгляне позицията на устните при създаване на съгласната ([kʷ]);
  • Палатализация (онебняване) — повдигане средната част на езика към твърдото предно небце при образуване на съгласната ([ть, ль, нь]);
  • Веларизация — повдигане задната част на езика към мекото задно небце (велум) ([lˠ] или [ɫ]);
  • Фарингализация — рязко свиване на фаринкса ([tˤ]);
  • Двойно учленен преграден съгласен звук — преградна съгласна, произнесена едновременно с друга преградна съгласна (устнено-заднонебните [k͡p], присъщи за Западна и Централна Африка; устнено-венечните [t͡p, d͡b, n͡m], присъщи единствено за Нова Гвинея; сомалийската мъжечно-епиглотална преградна съгласна [q͡ʡ]).

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Place of articulation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.