Зъб

Вътрешен строеж на човешки кътник.

Зъбите (на латински: dens, мн. ч. dentes) са многобройни костни образувания в устната кухина, които служат за откъсване на хапката и първична механична обработка на храната. При животните служат и като оръжие за защита, и нападение. Участват в образуването на звуците от речта.

Зъбите се разполагат в два реда - горна зъбна редица (по латералния ръб на двете горночелюстни, и резцови кости, и долна зъбна редица (по дорзалния ръб на долната челюст).

При бозайниците има четири основни вида зъби, в зависимост от тяхната преобладаваща функция:

• резци (на латински: dentes incisivi) - служат за захапване и отрязване/откъсване на хапката;
• кучешки (на латински: dentes canini) - забиват се в хапката при нейното захващане и служат за задържане, докато тя бъде откъсната. Кучешките зъби са най-добре развити и функционално натоварени при хищниците. При тревопасните животни кучешките зъби липсват или изникват само при мъжкарите.
• предкътници (на латински: dentes premolares) - служат за механично раздробяване на хапката.
• кътници (на латински: dentes molares) служат за механично раздробяване на хапката.
  • мъдреци - последните четири кътника при човека се наричат така, защото изникват при завършването на физическото му развитие.

Зъбите са билатерално симетрични органи — броят и местоположението на различните видове зъби от лявата страна на всяка зъбна редица съответства на броя, и местоположението на зъбите от дясната страна.

По време на ембрионалното развитие на бозайниците и след раждането им изникват т. нар. млечни или временни зъби - на латински: dentes temporales. В периода между пубертета и окончателното завършване на физическото развитие временните зъби опадат и се заменят от постоянни - на латински: dentes permanentes.

Зъбна формула

Зъбната формула е съкратен начин за записване на броя и видовете временни, и постоянни зъби, при различните видове, който се ползва от специалисти — биолози, стоматолози, лекари и др.

Разширеният начин за записване на зъбната формула на човека е:

Човек J $\frac{2(2)}{2(2)}$ C $\frac{1(1)}{1(1)}$ P $\frac{2(2)}{2(2)}$ M $\frac{3}{3} = 32(20)$

Тя се разчита така:

• J (dentes incisivi)
  • над дробната черта — в горната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им — два млечни (в скоби);
  • под дробната черта — в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им — два млечни (в скоби);
• C (dentes canini)
  • над дробната черта — в горната зъбна редица отляво (или отдясно) един постоянен, а до изникването му — един млечен (в скоби);
  • под дробната черта — в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването му — един млечен (в скоби);
• P (dentes premolares)
  • над дробната черта — в горната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им — два млечни (в скоби);
  • под дробната черта — в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им — два млечни (в скоби);
• M (dentes molares)
  • над дробната черта — в горната зъбна редица отляво (или отдясно) три постоянни;
  • под дробната черта — в долната зъбна редица отляво (или отдясно) три постоянни;
• = 32 (20) - общият брой на постоянните зъби е тридесет и два, а на временните — двадесет (в скоби).

Съкратеното записване на същата зъбната формула е:

Човек $\frac{2(2).1(1).2(2).3}{2(2).1(1).2(2).3}=32(20)$

Когато не изникват определен вид млечни зъби, не е задължително да се записва 0 на тяхното място. Но ако при някой вид не изниква определен тип постоянни зъби, на мястото му в зъбната формула задължително се изписва 0 или се оставя интервал.

Зъбни формули при някои видове

Кон $\frac{3(3).1(0).4(3).3}{3(3).1(0).3(3).3}= 42(24)$

Говедо $\frac{0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}= 32 (20)$

Овца $\frac{0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}= 32 (20)$

Свиня $\frac{4(4).1(1).4(3).3}{4(4).1(4).4(3).3}= 44 (32)$

Куче $\frac{3(3).1(1).4(3).2}{3(3).1(1).4(3).3}= 42 (28)$

Котка $\frac{3(3).1(1).3(3).1}{3(3).1(1).2(2).1}= 30 (26)$

Строеж на зъба

На зъба ясно се различават три добре обособени части:

• коронка (на латински: calix dentis) - намира се над венеца и шийката
  • зъбно платно (на латински: cuspis dentis) - намира се на короната
• шийка (на латински: collum dentis) - покрита от венеца
• корени (на латински: radix dentis) - могат да бъдат един или няколко; разполагат се в съответстващо легло, в челюстните кости
  • апикално отвърстие (на латински: foramen apicis dentis) - намира се над нерва, артерията и вената и под корена

Зъбът е изграден от:

• емайл (на латински: enamelum)
• дентин (на латински: dentinum)
• зъбна пулпа (на латински: pulpa)
  • пулпна артерия (на латински: arteria pulpae)
  • пулпна вена (на латински: vena pulpae)
  • пулпен нерв (на латински: nervus pulpae)
• зъбен цимент (на латински: cementum)
• периодонт (на латински: periodontium)

Зъби при човека

Временни (млечни) зъби

Залагане на зародишите при временните зъби при човека
име на зъба	номер на зъба	залагане на зъбния зародиш /ембрионална седмица/
Резци	I	7 ембрионална седмица
Резци	II	7 ембрионална седмица
Кучешки	III	8 ембрионална седмица
Кътници	IV	7,5 ембрионална седмица
Кътници	V	10 ембрионална седмица

Изникване на временните зъби при човека:

Горни временни зъби име на зъба номер на зъба възраст на изникване Резци I 8-13 месец Резци II 8-13 месец Кучешки III 16-23 месец Кътници IV 13-19 месец Кътници V 25-33 месец

Долни временни зъби име на зъба номер на зъба възраст на изникване Резци I 6-10 месец Резци II 10-16 месец Кучешки III 16-23 месец Кътници IV 13-19 месец Кътници V 23-31 месец

Постоянни зъби

Залагане на зародишите на постоянните зъби при човека
име на зъба	номер на зъба	образуване на зародиш /ембрионален месец/
Първи кътник	6	4 ембрионален месец
Централен резец	1	5 ембрионален месец
Страничен резец	2	5 ембрионален месец
Първи предкътник (лъжеепирско зъбче)	4	Около раждането
Втори предкътник (епирско зъбче)	5	8 месец
Кучешки	3	5,5 ембрионален месец
Втори кътник	7	9 месец
Мъдреци	8	Най-често към 16-18 години,като може да пробиват и години или изобщо да не пробият

Изникване на постоянните зъби при човека:

Горни постоянни зъби име на зъба номер на зъба възраст на изникване Първи кътник 6 6-7 години Централен резец 1 7-8 години Страничен резец 2 8-9 години Първи предкътник (лъжеепирско зъбче) 4 10-12 години Втори предкътник (епирско зъбче) 5 10-12 години Кучешки 3 11-12 години Втори кътник 7 12-13 години Мъдреци 8 17-21 години

Долни постоянни зъби име на зъба номер на зъба възраст на изникване Първи кътник 6 6-7 години Централен резец 1 6-7 години Страничен резец 2 9-10 години Първи предкътник (лъжеепирско зъбче) 4 10-11 години Втори предкътник (епирско зъбче) 5 10-11 години Кучешки 3 9-10 години Втори кътник 7 11-13 години Мъдреци 8 17-21 години

Не е задължително зъбите да пробиват по зададената схема. Някои от зъбите закъсняват, а други подраняват с пробива си.

Хигиена на зъбите

80% от бактериите в устата се намират върху зъбите. Миенето на зъбите и почистването им с конец отстранява само част от бактериите в устата. Всъщност много бактерии живеят по повърхността на езика и бузите. Те водят до натрупването на плака, която може да причини кариеси и заболявания на венците. Тези микроорганизми са също и основната причина за лош дъх. За да поддържа човек личната си хигиена, той трябва да почиства езика си в продължение на 10 сек. два пъти дневно. Четката за зъби трябва да се сменя на всеки три месеца.

Фази на почистване на устната кухина

1. Четката трябва да се постави така, че заострените снопчета да са под ъгъл 45° и почистването трябва да започне от венеца към върха на зъба.
2. Миенето на върховете на задните зъби трябва да става с кръгови движения.
3. Вътрешните повърхности се почистват с движения нагоре-надолу.
4. Заострените снопчета на четката за зъби се използват за почистване на дъвкателните повърхности, като миенето става внимателно напред-назад.
5. Почистването на езика от основата към върха с помощта на приспособлението, помага да се отстранят бактериите и човек да се предпази от лош дъх.
6. Препоръчително е почистването на зъбите с конец веднъж дневно. Това става като конецът се плъзга внимателно нагоре-надолу в междузъбното пространство, за да се отстранят остатъците от храна и плака.