Домашно говедо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За други значения вижте Бик (пояснение).
Теле пренасочва насам. За историческия народ вижте Тиелъ.

Домашно говедо
Bulgarian gray cattle.jpg
Българско сиво говедо в Кабиюк
Природозащитен статут
Опитомен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
подсемейство: Bovinae Говеда
род: Bos Говеда
вид: B. primigenius Тур
подвид: B. primigenius
taurus
Домашно
говедо
Научно наименование
Уикивидове Bos primigenius taurus
Linnaeus, 1758
Синоними
  • Bos taurus Linnaeus, 1758

Домашно говедо (Bos primigenius taurus) (или просто говедо; вижте раздела "Терминология" по-долу) е одомашнено двукопитно животно, от подсемейство Bovinae на семейство Bovidae (Кухороги). Домашните говеда са опитомена форма на изчезналия днес див тур (Bos primigenius) и принадлежат на два обособени подвидаBos primigenius taurus и Bos primigenius indicus.

Говедата се отглеждат като добитък за месо (говеждо и телешко месо), мляко и млечни продукти, кожа и като впрегатни животни (за теглене на каруци, плугове и други). В някои страни, например Индия, говедата се ползват с уважение и участват в религиозния живот. Счита се, че в момента в света има около 1,4 милиарда домашни говеда.

Таксономия[редактиране | edit source]

Зебу (B. p. indicus)

Говедата първоначално са идентифицирани от Карл Линей като три отделни вида - Bos taurus (европейско домашно говедо, включително и подобните му от Африка и Азия), Bos indicus (зебу) и изчезналия Bos primigenius (див европейски тур. Днес се счита, че туровете са предшественици на европейските говеда и зебутата, и все по-често трите форми се определят като подвидове на един вид, Bos primigenius (съответно Bos primigenius taurus, Bos primigenius indicus и Bos primigenius primigenius).

Систематиката на домашните говеда се усложнява от възможността да се кръстосват успешно със сродни видове. Съществуват хибридни индивиди и дори породи, получени от кръстоски на европейски говеда не само със зебу, но и с други животни от род Говеда, като як, бантенг и гаур. Възможна е дори хибридизация с някой от двата вида бизони, които обикновено не се включват в род Говеда. В същото време домашните говеда не могат да се кръстосват с някои по-отдалечени представители на подсемейството на говедата, като кафърския и домашния бивол. Хибридният произход на някои форми на домашното говедо не очевиден. Например, генетични изследвания показват, че породата Лулу джудже, единствените говеда без гърбица в Непал, са хибрид на европейско говедо, зебу и як.[1]

Първоначално турът, предполагаемият предшественик на домашните говеда, е разпространен в Европа, Северна Африка и голяма част от Азия. В историческо време ареалът му е ограничен до част от Европа, като последният известен екземпляр умира в Полша около 1627 година.[2] Правени са опити чрез хибридизация да бъде създадено домашно говедо, наподобяващо външния вид на тура, резултат от които е породата Хек.

Описание[редактиране | edit source]

Зъбната формула на домашното говедо е:

\frac{0(0).0(0).3(3).3}{4(4).0(0).3(3).3}= 32 (20)

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Отглеждането на домашни говеда е един основните клонове на съвременното животновъдство. Международната търговия с говеждо месо през 2000 година е на стойност над 30 милиарда долара и обхваща едва 23% от световното производство.[3] Сравнимо е стопанското значение на производството на краве мляко, което служи и за суровина за приготвяне на сирене, краве масло, кисело мляко и други млечни продукти. Говеждото месо и мляко е важен източник на храна за много хора по света. Говеждата кожа също намира широко приложение при производството на обувки, облекло и обзавеждане. В много развиващи се страни, като Индия, говедата остават широко използвани като впрегатни животни.

Общият брой на домашните говеда по света се оценява на около 1 милиарда глави.[4] Индия е страната с най-голям брой говеда (282 милиона глави или 28,3% от общия брой по света), следвана от Бразилия (187 милиона глави или 18,8%), Китай (140 милиона глави или 14,0%), Съединените американски щати (97 милиона глави или 9,7%), Европейския съюз (88 милиона глави или 8,8%), Аржентина (51 милиона глави или 5,1%), Австралия (29 милиона глави или 2,9%), Република Южна Африка (14 милиона глави или 1,4%) и Канада (14 милиона глави или 1,4%).[4]

Терминология[редактиране | edit source]

Шута крава с теле
Юница от село Бели Искър
Бик

Говеда е общо понятие за животни от всякакъв пол и възраст. Но си има и отделни наименования:

  • Теле - младо говедо, теленце - умалително, съвсем младо скоро родено теле;
  • Крава - Женско говедо на репродуктивна възраст;
  • Юница - Женско говедо на репродуктивна възраст, което ще се тели за първи път;
  • Телна крава - Крава с теленце, което бозае;
  • Ялова крава - Женско говедо, загубило своята репродуктивност. Използва се за месо.
  • Бик - Мъжко говедо на репродуктивна възраст;
  • Вол - Възрастно скопено мъжко говедо, използвано за работа, като тяга.

Още:

шута крава, шуто теле - без рога.
„Пощръкляло“ говедо - което тича насам - натам и се мята, защото е нападнато от муха щръклица, която му пробива кожата, за да си снесе яйцата.
Синджирът за връзване на говеда се нарича капистра.

Изразите „като пощръклял“, „да скъсам капистрата“ и „да се изоглавя“ се ползват и до днес.

Вкарването на главата на животното в ярем, за да се ползва за тяга, се нарича оглавяне или заоглавяне. Фиксирането срещу измъкване е зажегляне. Освобождаването от ярема - изоглавяне.
Герен -свободно за пасище място на края на селото.
Пастир - човек изкарващ крави на паша

Биология[редактиране | edit source]

Говедата са преживни животни. Това означава, че имат храносмилателна система, която им позволява да използват иначе несмилаема растителна храна като я връщат неколкократно в устата си и я сдъвкват. След това обработената по този начин храна бива погълната и претърпява допълнителна обработка от микробите, които живеят в специален дял от стомаха на говедото, наречена търбух. Тези микроорганизми са отговорни за разграждането на целулозата и други въглехидрати, а освен това са способни да синтезират аминокиселини от не-протеинови източници на азот като урея и амоняк.

Често срещана заблуда е, че говедата (и в частност биковете) се дразнят силно от червения цвят - това не е вярно, тъй като говедата почти не различават цветовете. Счита се, че този мит произлиза от червените наметала, използвани при боя с бикове да се дразни бика, но всъщност животното е раздразнено от движенията на наметалото, а не от цвета му.

Периода на бременност при кравите е 9 месеца. Новородено теле може да тежи между 35 и 45 килограма. Говедата могат да доживеят до около 25 години.

Размножаване[редактиране | edit source]

Полова и стопанска зрялост[редактиране | edit source]

При домашното говедо от значение е не само настъпването на полова зрялост, но и т.нар. стопанска зрялост. Тя настъпва при тази възраст, на която е изгодно юниците да се заплождат, а бичетата да покриват кравите или да се използват като донори на семенна течност. Половата зрялост при телетата е свързана с продуктивното направление на породата и условията на отглеждане. У нас при телета от породата Българско черношарено говедо настъпва по-скоро от тази при останалите породи. В топлите и южни райони половата зрелост настъпва по-рано. Въпреки това обаче средната възраст за достигането ̀и е 6 - 9 месечна възраст при женските и 7 - 8 при мъжките.

Стопанската зрялост при нормални условия на отглеждане настъпва на 15 - 18 месец при юниците, а при бичетата е на 14 - 15 месец. При по-примитивни породи като Българско сиво говедо стопанската зрялост настъпва с 2 - 3 месеца по-късно.

Полов цикъл[редактиране | edit source]

Говедата са полициклични животни. Половият цикъл се повтаря през 20 - 21 дни и може да варира в по-широки граници при смущения на физиологичното състояние. Разгонеността продължава 24 - 36 часа, като при младите женски е по-кратка.

Бременност[редактиране | edit source]

Бременността продължава средно 280 - 285 дни с колебания от 5 - 10 дни. Този показател е генетично кодиран, но се влияе и от условията на хранене и начина на отглеждане на майката, от нейната възраст, от пола на телето и от скорозрелостта на породата.

Сухостоен период[редактиране | edit source]

Това е периодът от пресушаване на кравата преди отелване и продължава до самото отелване. Продължава около 40 - 60 дни, но никога не трябва да пада под 40. Това е период с особена важност за растежа на плода и за млечността на кравата през следващата лактация. Практически това са последните два месеца преди раждане, през които плодът интензивно нараства, заедно с матката и плодните обвивки. Вимето се възстановява от предходната лактация, натрупват се телесни резерви и се увеличава количеството на кръвта.

Индепендънс-период[редактиране | edit source]

Така се нарича периодът от отелването до първата разгоненост на кравата след отелване. През него настъпва инволуция на матката до достигането и да размери преди предходната бременност.

Сервис-период[редактиране | edit source]

Така се нарича времето от раждането до следващото заплождане на кравата. Върху неговата продължителност оказват влияние раждането и възстановяване на кравата към нормално състояние, инволуцията на матката, равнището на млечната продуктивност, храненето и движението.

Лактационен период[редактиране | edit source]

Това е периодът от отелването до пресушаването на кравата. Варира в рамките на 240-305 дни. Върху неговата продължителност оказват влияние порода, наследствени заложби, продължителността на сервис-периода и заплождането, храненето, отглеждането, доенето и други фактори.

Период между две отелвания[редактиране | edit source]

Нормалните биологични възможности на кравата позволяват всяка година да ражда по едно теле. Междуотелният период е сбор от лактационния и сухостойния период, но до голяма степен е зависим от продължителността на сервис-периода.

Говедата в религиите, хералдиката, традициите и фолклора[редактиране | edit source]

Герб на Турияк, департамент Воклюз, Франция
Герб на Льо Тор, департамент Тарн, Франция
  • Кравата е свещено животно в индуизма.
  • Евангелистът Лука е изобразяван алегорично като вол в християнското изкуство.
  • Зодиакалното съзвездие Бик и съответната му зодия Телец изобразяват говедо.
  • В древните религии кравата е символ на изобилие, плодородие, благосъстояние и благоденствие.
  • В хералдиката е символ на плодородието на земята.
  • Село Костел - Бялата крава е пазител и символ на местността.
  • Парад на Кравите - за първи път се провежда през 1998 г. в Цюрих. Събитието е международно. Други големи градове, в които се е провеждал, са Ню Йорк, Лондон, Токио, Сидни, Брюксел, Стокхолм и др. Парадът има повече от едно издание на година и винаги в различен град по света - (www.cowparade.com).
  • Индия и Китай - Червената крава е символ на надеждата.
  • Египет - кравата е почитана като небесната богиня Хатор, майка и съпруга на слънцето.
  • Милка - Лилавата крава е символ на шоколадите Милка.
  • В много култури кравата е символ на живота (символизира майката - земя).
  • Будизъм - кравата се свързва с процеса на пробуждане и просветление.
  • Китайска митология - Крава, седяща върху кюлчета злато символизира изобилие и богатство. Наричали са я изпълнител на желания. Кравата награждавала тези, които се трудят упорито.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Takeda 2004, с. 103-110.
  2. The Extinction Website 2010.
  3. Clay 2004.
  4. а б cattlenetwork.com 2010.

Източници[редактиране | edit source]