Плуг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оран с традиционен плуг, теглен от конски впряг
Плуг, теглен от трактор, с пет плужни тела

Плугът е устройство, използвано в земеделието за първоначална обработка на почвата и нейното подготвяне за засяване или засаждане на различни култури. С това наименование се обозначава съвременното средство за селскостопанска дейност изработено от метал. В еволюцията на средствата за обработка, предшественикът на металния плуг в България е наричан рало - едно примитивно селскостопанско средство, изработено от дърво с или без метален накрайник (палешник) за непосредственото разрохкване на почвата.

Основна функция на плуга е да преобърне повърхностния слой на почвата, правейки я по този начин мека и рохкава, облекчавайки по-нататъшната ѝ обработка и сеитбата, извличайки на повърхността хранителни вещества и заравяйки в земята плевели и остатъци от предходните култури, които така се разграждат по-бързо. Разораването също аерира почвата и подобрява нейната способност да задържа влага. В съвременното земеделие обикновено разораните ниви се оставят да изсъхнат, след което се брануват преди засяване.

Плугът е едно от най-важните изобретения в историята на човечеството и започва да се използва малко след появата на самото земеделие. Първоначално плуговете са теглени волове, а още по-късно коне. След началото на Индустриалната революция за теглене на плугове са използвани парни трактори, но те са изместени от съвременните трактори с двигатели с вътрешно горене. През последните десетилетия употребата на плугове в някои области, застрашени от ерозия, се ограничава за сметка на методи за по-плитко разораване.

Специализирани плугове се използват и за полагане на кабели по морското дъно, както и при подводни проучвания за наличие на нефт.

История на плуга[редактиране | edit source]

Еволюция на оръдията на труда, предназначени за разкопаване на почвата

Прединдустриална епоха[редактиране | edit source]

Опитомяването на говедата в Месопотамия и в северозападната част на полуостров Хиндустан под влияние на Великата цивилизация на р. Инд (Харапа) дава възможност още през VI хилядолетие пр. Хр. да се използва инструмент, теглен от впряг волове или биволи. Първообразът на днешния плуг е много просто и същевременно революционно изобретение. Той представлява дървено рамо (дишло) (съществуват монети, на които дишлото и лемежа са изработени от цяло парче дърво), на което в издълбан отвор е закрепено парче заострено дърво (емеж, емешник, лемеж, па̀лешник), който при влачене разравя горния слой почва. Тъй като тези прости плугове оставят ивици неразорана почва между браздите, те често се използват като се оре в две направления на кръст, поради което нивите обработвани по този начин често имат подобна на квадрат форма.[1] В археологията на Северна Европа такива ниви са известни като келтски полета.

Опити за обработка на земята правят древните жители край африканската река Нил, чиито ежегодни приливи омекотяват почвата, като облекчават нейната обработка. За да може редовно да получават добри добиви от засетите ниви, по-дълбокият слой почва се разрохква и изважда отгоре, а по-богатият на хранителни вещества и растителни отпадъци горен слой се заорава, за да се развива добре коренната система на посятата земеделска култура. За разрохкване на почвата и унищожаване на плевели древните използвали и ръчни инструменти - мотики.

Древната форма на плуга е известна от харапски глинени печати (VI - II хилядолетие пр. Хр.), вавилонски и древноегипетски изображения, скални рисунки в Северна Италия и Южна Швеция, датирани приблизително към 2 хилядолетие пр.Хр., а също така и по древни плугове, намерени в торфени блата на територията на Полша. Около първото хилядолетие пр.Хр. плугът започва да се използва и в Китай, като от около 500 г. пр. Хр. се използват сменяеми хоризонтални метални палешници.[2]

Древните римляни изобретяват обръщач, който обръща почвата, заравяйки по този начин плевелите и остатъците от предходните посеви, като същевременно изтласква богата на хранителни вещества почва нагоре. Такъв плуг можел да се използва в плътни почви. Освен това, римляните поставят колела и ограничител, с който може да се регулира дълбочината на хода на плуга. Поставят и нож пред плуга, за разрязване на почвата.[3]

Въпреки тези нововъведения, римляните не стигат до употребата на тежкия колесен плуг. Първата му безспорна поява в Европа е в документ от Северна Италия от 643 година.[4] Масовото въвеждане на тези плугове в Европа изглежда е свързано с възприемането на триполната система в края на 8 век.[5]

Индустриална революция[редактиране | edit source]

Стоманените плугове се появяват по време на Промишлената революция. Те са леки, като много от тях са произведени от стомана или от стомана и дърво. Първият стоманен плуг е изобретен от американския ковач Джон Диър през 30-те години на 19 век.

Дотогава плуговете са изработвани предимно от чугун, по дишлото на който обаче много бързо полепвала меката и лепкава пръст на Средните щати, и орачите трябвало много често да спират, за да го почистват. Първите стоманени плугове разрязвали много по-лесно почвата. Орачът вървял зад плуга, държейки го за две ръкохватки и коригирайки дълбочината на оранта. По-късно бил произведен и плуг, при който орачът седи върху специално място до колелата и плугът е с няколко лемежа.

Обикновено бил използван един кон за теглене, но той можел да обработва само една бразда и то в мека почва. За обработване на по-твърди или необработвани почви се впрягали по два коня, единият от които вървял по браздата, а другият — по неораната земя. Обработването на такива почви било много трудоемко и на конете се давала почивка от 10 минути на всеки половин час.

С появата на парния трактор става възможно използването му за оран. В Англия започват да използват балансирани плугове, закачени на машина, задвижвана от парния двигател на инженер Джон Фаулър (John Fowler).

В САЩ твърдата почва в равнините изисква много по-големи парни машини за оран. Често се случвало една машина да тегли един голям плуг, обработвайки по този начин десетки акри площ на ден. Само парни машини можели да теглят такива големи плугове. Дори когато се появява бензиновия двигател, той поради малката си мощност не можел да се конкурира с парните машини.

В Австралия през 1870-те години бил изобретен специален плуг за обработка на почвата в лозови насаждения, наречен „Стамп Джъмп“.

Видове плугове[редактиране | edit source]

Различни видове плугове в края на XIX, началото на XX век. Енциклопедия на Брокхауз и Ефрон
Обикновен плуг с отметателна дъска
Той е най-често използваното оръдие, като обръща почвата само надясно. Използват се няколко основни вида отметателна дъска: винтова, цилиндрична и културна. Дадена машина се оборудва с няколко работни органа в зависимост от мощността ѝ, предвидената дълбочина за извършване на оранта и показателите на почвения тип, при който ще бъде използвана.
Обръщателен плуг
При него на една ос са монтирани две плужни тела. Оранта се извъшва „совалковидно“, при което едното тяло извършва оран надясно, а другото — наляво. По този начин оранта е „гладка“, без „гребени“ и „разори“.
Плуг риголвач
С него се извършва оран до 70 cm дълбочина. Състои се от едно плужно тяло, използват се много мощни трактори. Такава оран се извършва преди засаждане на овощни градини и лозя.

Странични ефекти[редактиране | edit source]

Един от отрицателните ефекти от разораването с плуг на почвата е ерозията.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. White 1962, с. 42.
  2. Robert Greenberger, The Technology of Ancient China (New York: Rosen Publishing Group, Inc., 2006), pp. 11–12.
  3. Карпенко 1968.
  4. White 1962, с. 50.
  5. White 1962, с. 69-78.

Източници[редактиране | edit source]

  • Карпенко, Н. А и др. Сельскохозяйственные машины. Москва, 1968.
  • Temple, Robert. The Genius of China: 3,000 Years of Science, Discovery and Invention. Prion, 1998. ISBN 978-1853752926.
  • White, Lynn. Medieval Technology and Social Change. Oxford, Oxford University Press, 1962.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]