Монета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Монетата е метален паричен знак. Това е парче метал, със строго определена форма, тегло, проба и номинал, което има функцията на официално узаконено средство за обращение и разплащане. [1][2][3]

20 златни лева от 1894 г.

Описание[редактиране | edit source]

Обикновено формата е кръгла, доколкото развитието на технологиите са позволявали изготвянето на кръгли форми. Но исторически са познати и монети с друга геометрия – във вид на опростени фигурки или квадратни (както например руските копейки от 1726 г. с размер 26х26 мм). В хода на историческото развитие като най-практична се наложила кръглата форма – заради своята простота на изготвяне и защото е най-удобно за пренасяне и съхраняване. Тя няма ръбове, не утрепва, не прорязва, не пробива кесиите, торбите, джобовете или портфейлите, в които се поставя. [1]

Квадратна копейка от 1726 г.

Монетата има: лицева или предна страна (аверс, лице), на която се поместват номиналът, емитентът и други символи; обратна или опакова страна (реверс, гръб) с изобразени на нея обикновено герб, лице на владетеля, принадлежност и други символи; гурт – обрез, външна страна на монетата, определена като плосък цилиндър. Аверсът и реверсът са част от иконографската схема и художествения проект. В повечето случаи и гуртът е част от художествения проект и също носи допълнителна информация. Той може да има назъбен или гладък релеф, надписи, геометрични фигури или друга украса. [2]

До началото на 20 век монетите се изработвали предимно от благородни метали – злато, сребро, мед, – които не се окисляват, не потъмняват силно, не ръждясват и – не по-малко важно – не се намирали толкова често в природата, поради което не се обезценяват лесно. От началото на 20 век при сеченето на металните парични знаци започват масово да се използват евтини и по-широкодостъпни неръждаеми метали и техни сплави. [4]

Функции[редактиране | edit source]

Основните функции на монетата са: средства за обращение и за разплащания. Заедно с тях те изпълняват и други второстепенни функции.

Още от най-древни времена са служили като средство за политическа пропаганда и налагане на определена лична власт – всички владетели са се стремили да увековечават своите лица или символи в пусканите от тях монети. [1]

Освен това металните късчета могат да бъдат и произведение на изкуството, културно-исторически паметници, редки уникални образци на човешкото творчество. В своите допълнителни роли монетите стават обект на нумизматичен интерес и на колекционерска страст. [1]

История[редактиране | edit source]

Прото-пари, късове метал във формата на върхове на стрели с неуточнено тегло и разменна стойност, използвани почти два века от гръцките колонии по Черно море

Историята на парите е неразривно свързана с историята на монетите. Първите пари били във формата на монети и до средата на 17 век си оставали единственият вид пари в Европа.

Думата "монета" има латински произход и идва от прозвището на една от най-важните богини в римския пантеон – Юнона Монета (на латински: Giunone Moneta), край чийто храм на Капитолийския хълм отворил врати първият монетен двор. Всъщност прозвището Монета идва от глагола "предупреждавам" (на латински: monere). Според легендите ок.396390 г.пр.н.е., когато галите нападнали Апенинския полуостров и достигнали Рим, крясъкът на гъските около храма на Юнона разбудил жителите през нощта и ги предупредил за близостта на противника. В знак на благодарност за предупреждението, в следствие на което успели да спасят своя град и своята независимост, римляните дали ново прозвище на богинята "Монета", т.е. предупреждаваща, съветваща, и обявили гъските, обитаващи околностите на храма ѝ за свещени, т.е. неприкосновени. Впоследствие бил издигнат голям храм на Юнона Монета на Капитолийския хълм, а край него била разположена имперската работилницата за сечене на монети. Първоначално хората прехвърлили прозвището на богинята и върху самата работилница – тя станала "дворът на Монета" или "монетен двор", после и върху нейната продукция: малките метални късчета започнали да се наричат "монети". Налагайки властта и културата си над половин Европа и по-голямата част от Средиземноморието, римляните въвели много от своите названия в езиците на подчинените народи. Едно от тях било "монета". Първите надписи "moneta" върху самите монети са от времето на император Домициан (8196 г.от н.е.), където в кръгова лента около паричния знак било написано "MONETA AVGUSTI". По-късно думата "moneta" се среща и в други надписи върху монети, включително и сечени през Средновековието. [1][3]

Лидийска монета от началото на 6 в.пр.н.е

В действителност първите монети, известни в историята, се появяват около 685 пр.н.е. в античното царство Лидия при цар Адрис ІІ. Лидийците, намиращи се на важни търговски кръстопътища в западната част на Мала Азия (днешна Турция), решили да опростят съществуващата дотогава практика с разменни късове метал. Поради различната им големина и тегло, всеки път разменните късове трябвало да бъдат претегляни и да се установява колко тежат и каква стока може да се предложи срещу тях. Когато Йеремия, например, купил малко земя в Израил, той написал: „Претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.“ (Йеремия 32:9) [2]

Лидийските администратори решили въпроса, като пуснали само строго претеглени и с еднаква форма късове метал, на които, за да им се гарантира теглото, се поставял държавния печат. Първите монети били изработени от естествена сплав от наносно злато и сребро, наричана електрум, и върху тях лежал печатът на управляващия владетел – глава на лъв или бик. Няколко десетилетия по-късно подобни монети започнали да се секат в гръцкия град Егина. А от Егина и Лидия тази практика бързо се разпространила из гръцките колонии в Средиземно море и на изток до териториите на днешен Иран. Независимо от Европа подобия на монети били изобретени и в Китай и Индия, но те имали само регионално значение и не допринесли за развитието на международната търговия. [2]

Древна китайска монета

Междувременно лидийският цар Крез (управлявал 556541 г.пр.н.е.) заменил биметалните монети с други, изработени само от един метал – или само от злато, или само от сребро. Лидийците създали двуметална система, при която 12 монети с по-малка стойност, се равнявали на 1 монета от по-скъп метал. Тогава започнали да се появяват първите фалшификати, които съдържали примес на по-малко ценен метал. [2]

Дълго време монетите били единствените парични знаци, които се намирали в обращение, докато през 7 век от н.е. китайците започнали да използват банкноти – отпечатани върху хартия или плат парични знаци, които имали свой еквивалент в златни или сребърни монети и можели всеки момент да бъдат разменени за такива. Първите хартиени пари в Европа са донесени като мостра от Марко Поло. Но първото европейско отпечатване на банкноти станало едва в средата на 17-ти век през 1660 г. Употребата им става популярна през 18-ти век. Оттогава монетосеченето бележи рязък спад в страните, които започват да използват банкноти.

Фалшифициране[редактиране | edit source]

Фалшифицирането на монетите съществува оттогава, откакто са се появили самите монети. На археолозите са известни множество фалшиви монети още от зората на монетосеченето, както и инструменти за изготвянето им. [5]

Във всички обществени формации правото на монетосечене е било запазено единствено за държавата и тя го е охранявала под заплаха от най-строги наказания за нарушителите. Още законите на Солон (634–559 г.пр.н.е.) предвиждали най-строги санкции за фалшификаторите. В Средновековието дори се е предвиждало смъртно наказание, предхождано от продължителни мъчения. [5]

Фалшификацията на монетите се извършва по две основни причини. Първата е пускането им в обращение с цел да бъдат приети като законно платежно средство. Втората е с намерение за продажба в качеството им на антикварни нумизматични предмети с много по-голяма стойност от отбелязания номинал. [5]

Съществуват различни способи на подправяне на монетите. Правят се отливки от по-малко ценен материал, които след това се покриват с тънък слой от благородния метал, от който е отлята оригиналната монета. Друг способ е в по-дебели оригинални монети да се прави прорез, от който се извлича част от ценния метал и се запълва с не толкова ценен. Този тип фалшификация изисква по-деликатна и търпелива обработка, но по-трудно се открива. Също така разпространен начин за подправяне – предимно с нумизматична цел – е, когато върху оригинална монета се пренабива по-стара дата или се правят корекции в графичното изображение. [5]

Има и един особен вид "фалшиви" монети, изготвени с цел да подражават на по-стари образци. Тази дейност възниква още в епохата на Ренесанса, когато се появява сериозен интерес към събирането на стари антики, монети и произведения на изукусвото. Монетите-подражания не следва винаги да се приемат като фалшификати – много често те притежават ценността на самостоятелен исторически паметник. Подобен род монети се изработват – за разлика от истинските фалшификати – изцяло от скъпоценни метали и представлявали подражание или варианти на известни типове монети. Особено многочислени са подправените монети от античния период, при това изработката на някои от тях е с такива високи художествени качества, че дори и специалистите трудно ги различават от оригиналите. [5]

Съвременната техника позволява изготвянето на фалшиви редки монети с нумизматична стойност, които трудно се вместват в определението "фалшификати". По този начин се подправят предимно монети, излезли от обращение, за което законодателствата в повечето страни предвиждат най-много глоба. На практика обаче в повечето страни съществуват твърде много законови празноти, които позволяват този вид дейност да се шири безпрепятствено в ущърб на запалените колекционери. [5]

Съвременно състояние[редактиране | edit source]

Български билонни монети
от нач. на 21 век

За всички периоди, през които са се пускали монети, е характерно износване, изтриване или обрязване на металната заготовка. [1]

До края на 19 век сред монетите е преобладавал биметалният стандарт – използването на два благородни метала – златото и среброто – като еквивалент за размяна. В края на 19 век златото става едининственият метал, от който се изработват основните парични единици. [1]

От 1933 г. във всички страни започва поетапно въвеждането само на билонни монети, чийто номинал е по-голям от стойността на метала в тях и разходите за производство. Те се секат от сребро от невисока проба, мед, никел, алуминий и други сравнително евтини метали. [4]

Емитирането на монети е ограничено от потребностите на паричния оборот. Разпределението между монетите с различен номинал, както и крайният срок на износването им се определя от практическия опит. В царска Русия например пускането им в обращение се е ограничавало до сумата 3 рубли на глава от населението. [4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж Нумизматический словарь: Монета
  2. а б в г д Fibank: Речник на термините
  3. а б Словари и энциклопедии на Академике: Монета
  4. а б в Большая советская энциклопедия: Билонная монета — М.: Советская энциклопедия. 1969—1978.
  5. а б в г д е Нумизматический словарь: Изготовление фальшивых и подельных монет

Външни препратки[редактиране | edit source]